Спомням си как в някакъв анималистичен разказ, който съм чел много отдавна, още като дете (дали не беше от Емилиян Станев), се описваше борбата на една лисица с нейните бълхи. Животното намери отнякъде мърляв парцал, захапа го и започна да плува в реката. Лека-полека потапяше все по-голяма част от тялото си. Бълхите бягаха от водата и се придвижваха към непотопените части. Накрая лисицата потопи и главата си, като остави навън да стърчи само върха на муцуната. Увлечени от евакуацията, бълхите в крайна сметка се прехвърлиха върху парцала – единствената част, останала над повърхността на водата. Когато преминаха върху него, лисицата с облекчение го пусна да се носи по течението и така се отърва от страданието.
Сетих се за разказа, защото през изминалата седмица горкият Делян Пеевски ми заприлича точно на този парцал. Всъщност той лично не направи кой знае какво – придоби официално дялове от различни бизнеси, за които отдавна всички знаеха, че са негови. Толкоз. Оттам нататък започнаха анализите и прогнозите. Той осветлявал бизнеса си, защото щял да се оттегли от политиката и да отиде в Катар да пази повереното му богатство като тлъстия дракон в подземията на джуджетата. Защо ще се оттегли от политиката? Ами, за да може Бойко Борисов спокойно да си играе комбина с ДПС – нещо, което му е стар мерак. А защо ще може вече да си играе спокойно? Ами, защото Пеевски ще отърве ДПС от злокобното си присъствие. И само Бойко Борисов ли ще може да прави на спокойствие комбини с ДПС? Не, всички желаещи вече ще могат. ДПС ще се прероди, ще разчупи клеймото на етническа партия, ще привлече нови конформисти от други политически гнезда и ще се постарае да изглежда още по-либерална, ако някога изобщо е изглеждала такава със своя наплашен и дезинформиран електорат. Когато ДПС изживее своя катарзис (или както там се казва по турски), ще стане една модерна демократична партия, с която всеки ще може да партнира според интересите си, без да тревожи мазолестата си съвест. Но защо Пеевски трябва да осветлява бизнеса си, ако иска да се оттегли от политиката, не може ли просто да се оттегли, без да се осветлява? Да, ето един въпрос, който не беше зададен. Но пък отговорът му не би бил труден, дори да беше зададен – защото целта е простите хора да си рекат: „Ето, на! Вече се разбра на кого е Булгартабак и на кого са медиите! На Делян Пеевски!“. И след като се е разбрало, не е нужно да продължаваме да се питаме на кого са, защото вече знаем, нали така? А пък те продължават да бъдат на някого другиго, за когото не знаем. Ето как конспираторите замитат следите си! Ама той изобщо ще се оттегли от политиката или това са приказки само в Ганковото кафене? О-о-о, със сигурност ще го направи!
Всъщност това няма кой знае какво значение. Важното е чувството на пречистване и облекчение. Кой е Делян Пеевски? Делян Пеевски не е просто Кой, той е #КОЙ! Архизлодеят, #КОЙто притежава държавата и чрез медийната си империя казва кой ще кара влака. Делян Пеевски – това е олигархията. Делян Пеевски – това е мафията. Делян Пеевски – това е корупцията, това е ниският ръст на икономиката, това е високата безработица, това е чалгата и простащината, това е битовата престъпност, задкулисието, контрабандата, лобизмът, шуробаджанащината, подлостта, предателството, бездарието, безбожието, свинщината… Делян Пеевски – това е Биг Брадър с остри нокти и вълчи зъби. Всички тези злини, тези бълхи-кръвопийци са се юрнали по изстрадалото тяло на родината и нацията и се тълпят, фокусират се единствено върху Делян Пеевски като върху парцала в зъбите на онази лисица, която плува в реката.
Когато лисицата най-накрая пусне парцала, заедно с Делян Пеевски ще отплуват на майната си всички проблеми на обществото. На другата сутрин всички ще се събудим пречистени и преродени като след кръщение. Протестна мрежа ще се саморазпусне, защото вече няма да има срещу кого и срещу какво да се бори. Политическите партии ще се прегърнат и ще се целунат, а избирателите им, които до скоро са се псували един друг от висотата на нравствените си принципи, ще кажат: „Нищо! Нека! Те го правят за доброто на всички!“. Всеки ще каже: „Аз победих Пеевски! Аз го принудих да се оттегли! Аз спасих народа!“.
Наистина политическата система отдавна има нужда от отдушник. От години тя се гърчи в кошмарен §22 – видно е, че съществуващите партии са изчерпани. Видно е обаче и че, както се казва, няма измислено нищо по-добро. Какво да направим – да забраним партиите, тези прогнили, корумпирани, клиентелистки партии, тези храмове на посредствеността и безпринципността? Какво ще ги замести – диктатура? Познаваме си нравите и знаем как би изглеждала една диктатура по български. И как ще махнем партиите? Чрез избори? Чрез революция? Революцията е най-зловредният тумор в историческия мозък на човека. Революцията просто заменя една престъпна клика с друга престъпна клика, обаче с цената на много кървави жертви и много несправедливост. Революцията в крайна сметка поражда острата необходимост от контрареволюция, за да се поправи стореното, но и контрареволюцията е кървава и несправедлива. Омразата поражда омраза, насилието – насилие. Следователно, партийната система трябва да продължи да съществува. Който се обявява за премахване на партиите е злонамерен популист. Но как да продължи да съществува една партийна система, из основи компрометирана и изнагляла до степен на нетърпимост? Ако не чрез собственото си унищожаване, то или чрез месии, или чрез отдушници.
Неслучайно преди всеки поредни избори се появяват нови политически „проекти“. Често те са свързани и с бравурни личности, пренесли имиджа си отнякъде другаде върху изпепелената ни политическа сцена. Тези „проекти“ идат, за да турят черта на всичко и да започнат отначало. Те, както в онази реклама против женски запек, казват: „Стига!“, обявяват, че ще променят света, но абсолютно винаги, без изключение, силите им стигат единствено да успеят да се впишат в същия този свят, срещу който са яхнали Росинантите си, и да се подчинят на неговите правила. Всеки борец за реформи всъщност се бори само за едно – да стане част от статуквото.
И понеже тези нови „проекти“ са станали вече толкова смехотворни, колкото властващите от десетилетия стари „проекти“ са доказано отвратителни, системата, тази прегряваща и самозабравила се система, има нужда от отдушник. Какъв по-добър отдушник от разобличен, победен и наказан злодей! Ето го Делян Пеевски. Нелицеприятен и недодялан. Типично парвеню. Типичен „човек с пари“ – Коко Шанел казва, че има богати хора и просто хора с пари. Типичен олигарх с незнайни зависимости и митично влияние върху хода на събитията. Идеалният злодей, който да фокусира върху себе си гнева и справедливото възмущение на простолюдието. Когато такъв човек се оттегли от официалната власт, доброто тържествува, борците за справедливост се прибират по домовете си, за да си сипят по една ракия. Ама, ще се оттегли ли наистина? Карай, на кого му пука! Ще се оттегли, как няма да се оттегли! Ама, дори да се оттегли от политиката, дали ще се оттегли от реалната власт? Стига, бе! Нали го махнахме от политика! Какво друго ти е нужно!
Уви, ние сме една пършива лисица, денонощно тормозена от бълхи. Ще ни се да вярваме, че ще си намерим и ние парцал, на който да излъжем бълхите да се качат, та да ги пуснем надолу по реката.
Важното е, че ако мине номерът, наесен добрите стари партии ще се явят на поредните избори с умити и очистени физиономии. Поне малко от малко. Ще си се коалират по места (в името на народа, разбира се, и за неговото благо), ще си се пазарят и спазаряват, ще си разпределят властта, ще си парцелират далаверата, цивилизовано няма да си надничат в паничките една на друга, ще дисциплинират паричните потоци и ще се възпроизвеждат на спокойствие за бъдни времена. Аз мисля, че най-вероятно ще стане точно така. Но освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
