Популярна е баналната максима, че лоша реклама няма. „Не ме интересува какво пишете за мен, г-да журналисти, важното е да пишете всеки ден“. Тези думи се приписват на Александър Стамболийски, чиято огромна бронзова фигура внушително се извисява пред сградата, в която битува централата на партия „Атака“ и далеч по-скромният силует на нейния водач Волен Сидеров. Изглежда той също се води от убеждението, че не е важно с какво свързват лицето ти, стига да го разпознават. През последните 10 години Волен Сидеров устройва публични зрелища, в които участва лично. Така попада на първите страници на вестници, които иначе не биха обърнали внимание на неговите политически виждания. Той попада в медиите винаги със скандал и никога с позитивно послание. Изглежда вярва, че лоша реклама няма, особено когато е политическа.
По повод последната случка от 10 октомври вътрешният министър Румяна Бъчварова отбеляза, че Сидеров провокира полицията периодично, когато наближат избори. „Факт е – каза тя, – че по този начин Сидеров и съпартийците му влизат в новините и стават тема поредица от дни“. Че случката е режисиран PR гневно отрече Явор Нотев, който е кандидат за кмет на София от името на „Атака“, но пред камерите застава като адвокат. Достатъчно често. Въпреки че не било PR, на следващия 11 октомври Волен Сидеров довел на мястото на скандала своята телевизия „Алфа“ и в продължение на часове спирал граждани да ги анкетира лично.
Извън съмнение е, че става дума за реклама – Волен Сидеров разбира от подобни кампании, защото самият той е медиен продукт в политиката като бивш журналист от в. „Демокрация“, от в. „Монитор“ (където помним как громеше Симеон Сакскобургготски, след като не успя да стане негов депутат от Ямбол) и от телевизия СКАТ, в която ежедневното му натрапчиво присъствие успя да му осигури място в Парламента с гласовете на традиционно сърдитата и вечно мърмореща част от избирателите. Не, въпросът не е дали става дума за политическа реклама, то е ясно. Въпросът е дали всяка политическа реклама е добра и дали е полезна рекламата, която Атака си прави чрез организирането на скандали и неадекватни изблици по медиите. Накратко: има ли лоша политическа реклама?
Да, има. Политиката също е продукт, който се търгува като всеки друг, но с тази разлика, че него потребителите го купуват не с пари, а с доверие. Много политически кампании се градят на лъжа, много политически послания са манипулация и популизъм, но когато лъжата е безочливо нагла, когато лицемерието е обидно плоско и прозрачно, когато с дълбоко презрение мислиш хората, които агитираш, за идиоти, тогава политическата реклама може да има обратен ефект.
Още на следващия ден след скандала на „Раковска“ са записани показанията на 15 свидетели, които разказват една и съща история – как Сидеров и Чуколов в нетрезво състояние предизвикват шумен скандал, в който се намесва и полицията, как отправят неоснователни обвинения, как се държат агресивно с преминаващи граждани, полицаи и журналисти. Въпреки тези показания и въпреки разпространените видеозаписи, от централата на „Атака“ излязоха със забележително прессъобщение, което твърди точно обратното и го прави убедено, праволинейно и с болшевишка вяра в собствената правота, въпреки вътрешното съзнание, че такава правота не съществува.
„Вчера вечерта – пише в съобщението – възрастен мъж спира Волен Сидеров и го моли да вземе мерки…“ – кой е той, привлечен ли е за свидетел? „Мъжът дава на председателя на АТАКА кутия цигари без бандерол… По думите му на това място се продавали и наркотици“. Този мъж наистина трябва да бъде открит, защото му се приписват тежки обвинения. „…Волен Сидеров и Десислав Чуколов подадоха сигнал на телефон 112…“ Пази ли се записът на този сигнал? От новините стана ясно, че е имало сигнал от човек, представил се за Славов и веднага след това идва сигналът от собствениците на нападнатия магазин. „…собствениците на магазина… се нахвърлиха срещу Сидеров и Чуколов с обиди и физическа саморазправа…“ Сериозно обвинение. „Едновременно с тях (органите на МВР) се появи и агитка от около 20 видимо дрогирани и пияни младежи. Те търсеха конфронтация с депутатите от АТАКА. Полицаите не само не реагираха на провокациите от страна на наркоманите, но и подстрекаваха техните действия“. Идентифициран ли е някой от тези 20? Доказано ли е, че е „наркоман“. Разпознат ли е и служител на МВР, който е „подстрекавал“ „наркоманите“? „Неидентифициран служител на МВР пък си позволи да заплаши лидера на Атака със “саморазправа в тъмното“. Сидеров и Чуколов, бидейки трезви, би трябвало да могат да го идентифицират. Сторили ли са го? Още повече че контактът с този служител не е бил мимолетен, защото „Волен Сидеров поиска обяснение от полицая, изрекъл заплахата, при което човекът с пагон се скри във входа до магазина…“, както пише в края на разпространеното прессъобщение.
Горният текст е официален документ на политическа партия. Той е адресиран до медиите, тоест отправен е към публиката, към гражданството, към избирателите. Този текст е тематичният гръбнак на поредната PR-акция на Волен Сидеров, неин програмен документ. Ако се заровим в архивите на пресцентъра на „Атака“, стига да го поддържат добросъвестно, сигурно ще открием и прессъобщенията по повод другите акции на лидера – 7 април 2006, Автомагистрала „Тракия“; 3 февруари 2010, Луфтханза; същата година – скандал в ресторант в Брюксел и отказ да се прати сметка от 1600 евро; 27 юни 2013, блокиране на Орлов мост; 6 януари 2014, скандал на Летище Варна… Тези прессъобщения сигурно също ще приличат на програмни документи и сигурно също ще изопачават истината до неузнаваемост. Но това сега няма особено значение.
Какъв е Волен Сидеров? Гениален PR или човечец с болни комплекси, които се отключват под въздействието на алкохола? И в двата случая очевидно е личност, която копнее за публичност до ексхибиционизъм. Безспорно, сияейки в медиите, тази личност си прави реклама, но рекламата ѝ по-скоро е лоша, отколкото добра. Защото безмилостно ясно е едно – той не е нито националист, нито е някакъв от различните други неща, за които се е представял през годините. Най-малко пък е съзнателен гражданин, чието сърце не трае да гледа несправедливост и беззакония. Той е човек, желаещ да бъде във властта с цената на всичко, препитаващ се от властта и търгуващ с нея. За щастие, това много му личи. А пък ако някой го приема за „чиста монета“… Е, това си е негов проблем.