Водещата медийна тема през последните дни е толкова скверна, че на човек чак не му се пише по нея. Това е темата за лъжата и подменената действителност. Едно е обаче лъжата на селския пазар, друго е лъжата в правосъдната система – системата, създадена с единствената цел да удря по масата с чукчето и да казва: „Ето това е истината!“, а ние да отговаряме: „Амин!“.
След като се оказа, че е невъзможно да се посочи кой е ровил в най-секретните компютри на службите или, по-точно, кой ли не е ровил; след като се оказа, че всеки да се сдобие с наши лични данни, с информация от най-интимен характер и даже с цели профили за нас, не е само теоретична възможност, а рутинна практика, накрая се оказа, че това е ставало не само със съдействието, но и с активното участие на магистрати, които, вместо да са независими стожери на независима власт, са марионетки на мастити политически фигури и на тях дължат както назначенията, така и уволненията си. Но какво говоря! Всичко това не се е „оказало“. „Оказва“ се нещо, за което не сме знаели и научаваме едва сега. А че се издигат магистрати в скандално потъпкване на принципа за разделение на властите – един от няколкото фундаментални принципа на демокрацията – това отдавна не е тайна за никого. То е даже изтъркана баналност, която повтаряме с известно неудобство и страх да не отегчим публиката.
Общественото мнение е превъзбудено. То се тресе от благороден гняв и бурни пориви за справедливост. То вижда законността и морала застрашени и скача да ги защитава ако не с друго, то поне с бойки фрази и ярко артикулирани обществени позиции. Но поводът за този подем е също толкова нездрав и грозен, колкото и темата му. Винаги остава неприятен вкус в устата, когато красивите движения са индуцирани от пресметливи машинации и дръзки компромати. Признати майстори на индукцията са медиите, чиито имена завършват на „лийкс“. Уж рицари на Истината (или поне под тази маска и в тези сияйни доспехи), медиите „лийкс“ пускат сензационни разкрития, но не го правят когато се сдобият по един или друг начин с тях, а когато моментът е най-подходящ от конюнктурна гледна точка – когато общественото мнение трябва да бъде подготвено за някоя маневра, чийто смисъл и цели не разбира поради липса на всякаква информация. И бедното обществено мнение се настройва, де ще иде! А у по-критичната публика остава слузестото подозрение, че разобличителят и разобличеният са едно и също лице.
Бедното обществено мнение е свикнало да мисли в ясни категории – добро и зло, индианци и ковбойци и т.н. Ако днес „каките“ са лошите, то всички, които ги изобличават и заклеймяват, начело с „лийкс“-медиите, са „добрите“. Оттук нататък каквото и да сторят „добрите“, ще бъде прието сравнително спокойно от бедното обществено мнение и даже тук-там ще се забележи одобрително клатене на глава.
„Справедливо наказание за каките!“ – ще се провикне будната гражданска съвест.
„Да изкореним какинщината! – ще подеме още по-будната и ще допълни: – Дълбока реформа на цялата съдебна система!“
Все едно да имаш пукната тръба и денонощно да обираш локвите с парцала, вместо да смениш тръбата. На някого „дълбока реформа в съдебната система“ може и да му се струва нещо правилно и достатъчно, но то е повърхностно и безсмислено само по себе си. Първо Системата никога няма да допусне такава реформа, която да я застраши, и второ, лоши хора винаги ще дават лоши резултати дори и при добри правила. В такива случаи лекарството обикновено е военен преврат, но у нас няма кой да го направи. Нужни са дълбоки промени, толкова дълбоки, че да засегнат даже формата на държавно устройство, националната доктрина, образованието и възпитанието на децата. После да стиснем зъби и да чакаме поне две поколения упорито да вървят в правилната посока. За съжаление, това е положението.