сп. "Икономист"

Глобените клошари и контрареволюцията

от

В понеделник изтече срокът на общественото обсъждане на промените в Закона за управление на отпадъци, известен сред смълчаната и изумена публика като „Законът против клошарите“. Целта, наред с всичко останало, е да спре „изсипването и кражбите на отпадъци“, както обяснява пресцентърът на Министерството. Ето как възниква въпросът за собствеността на отпадъците в кофите. Чия е тя, чия собственост отнемат клошарите чрез „кражба“? Дали е на тези, които са изхвърлили отпадъците, на общината ли е или на рециклиращия бизнес? Чий е боклукът? Интересен юридически въпрос, с който обаче няма да се занимаваме сега.

Няма да се занимаваме и със съдбите на „бедните хорица“, които понякога наистина свинстват около боклукчийските кофи, разхвърлят боклуци, пилеят ги по улиците и тротоарите, ровят ги и ги разнасят като чайки. С тези съдби и бездруго достатъчно се занимават легиони просълзени и много по-емоционални от мен автори. А и че този поминък рано или късно трябва да изчезне – това е извън всякакво съмнение. Сега обаче, размишлявайки над идеята клошарите да бъдат глобявани за клошарстване, ще направим само два извода:

1. Държавата сякаш не може да измисли никакъв друг начин за комуникация с населението освен чрез глоби, данъци и такси.

Дребнава и глупава е тази държава, която наказва с финансови санкции декласирани хора, които не само че нямат постоянни доходи и собственост, но в много случаи нямат и документи за самоличност. Но за нашата държава това е начин на мислене, инстинкт. Пиши глобите в приходната част, пък като дойде време да се изпълнява, вече никой няма да се интересува от бюджета! Преди няколко дни направих елементарна статистика на първите нормативни разпоредби, влезли в сила в новогодишната нощ. Без да ги изреждаме конкретно, ще забележим, че 78,6% от законодателните иновации са посветени на това как държавата да се обогатява от населението, като 7 (от общо 14) въвеждат нови глоби, данъци и такси, а 4 затрудняват получаването на дължими от държавата плащания с тенденция в много от случаите да го направят невъзможно.

2. Сякаш е в ход заговор за превръщането на хората във вечни длъжници.

Да глобиш някого, за когото си повече от сигурен че няма откъде да си плати, означава, че целенасочено го поставяш в заробваща зависимост. Така си осигуряваш удобството да му откажеш абсолютно всичко, което му дължиш или което би ти поискал. Искаш да те лекувам? Искаш да ти помагам? Не може, защото си ми длъжник! Защо не се грижите за клошарите? Защото не са си платили глобите, много ясно! За съжаление, в подобна безпомощна зависимост изпадат не само декласираните клошари, но и много от хората, задлъжнели от кредити и заеми или, не дай си Боже, пропуснали да си платят данъците.

От тези два извода излиза, че държавата не е инструмент на хората за тяхната сигурност и благополучие, а техен враг. Опасна констатация, която обикновено води до идеята за революция, а революциите са ужасно нещо. Те носят страдание и както казва Честъртън: „Историята може би не познава нито една „революция”. Събитието, което в действителност се отбелязва, винаги е контрареволюция. Хората винаги са въставали срещу предишните въстаници, като често са се разкайвали за последното въстание“. Революциите заменят едни мошеници с други като новите мошеници по правило са по-тъпи, по-некадърни и по-зли от старите. Затова – да живеят контрареволюциите! И не глобявайте клошарите, вземете по-добре данък от просяците, дайте им касови апарати, регистрирайте ги по ДДС, все ще измислите нещо…

Илюстрация: BNEWS

Прочети най-новите публикации от блога ми

Не използвам спам! Прочетете моята Политика за поверителност за повече информация.

Може да харесате и: