На нас, простите граждани, никой нищо не ни казва и затова сме принудени да гадаем. Информираните граждани сигурно ни се присмиват, но ние не се обезсърчаваме. Ето, през изминалата седмица г-н Бойко Борисов спря не една обществена поръчка, която му намирисва на нещо – било на корупция, било на Делян Пеевски – а ние можем само да се питаме защо.
Честният и добър премиер
Обяснението, което дава самият г-н Борисов, е че го е сторил от почтеност, любов към справедливостта и дълг към закона. За съжаление, приемането на тази версия е свързано с известно интелектуално затруднение. Ако идеята е била с подобно становище да се проведе излъскваща PR акция, то това е лош PR. Защото всеки, облъчен с него, ще си постави един въпрос и ще стигне до два възможни отговора:
ВЪПРОС: Защо г-н Борисов, два пъти кмет на столицата и два пъти министър-председател, чак сега прозира покварената природа на обществените поръчки, на тяхното възлагане, печелене и изпълнение?
ПЪРВИ ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР: Защото досега не е забелязал, не е проумял за какво става дума. Това допускане рисува образа на един зле информиран управник с малък умствен капацитет и лоша административна компетентност. Едва ли целта на пиарите е да нарисуват точно този образ.
ВТОРИ ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР: Защото през цялото време самият той е имал интерес от обществените поръчки и този интерес е бил различен от обществения. Надали и този образ е бил нарочно търсен. Затова казвам, че пиарът му е лош.
Смелият и справедлив премиер
Друго обяснение за масовото спиране на обществените поръчки е че г-н Борисов тръгва на челен сблъсък с Делян Пеевски. Колизия на две стихии, среща на два титана, нещо като Хайдут Сидер и Черен Арап. Ако е така, аз тутакси ставам Бойковист, а рейтингът на г-н Борисов задминава Путиновия. Но защо би се случил такъв сблъсък? Ето този въпрос вече е истинско предизвикателство към въображението. Възможно е да са се скарали за нещо, което си делят те двамата и за което ние, простите граждани, не знаем и няма откъде да научим. Но според мен причината е друга. Делян Пеевски се преекспонира. Не е като умните далавераджии, които разбират от дискретност. Пеевски, гордо изпъчен, не излиза от устата на българските, а вече и на чуждите журналисти, и само дето не се блъска в гърдите и не вика „Болгар, болгааар!“ след покупката на всяко следващо предприятие. Ако г-н Бойко Борисов не възроптае срещу такъв изпъченяк, с какво лице ще се яви на следващите избори? На човек, който е финансирал изпъченяка чрез търгове?
Мъдрият и предпазлив премиер
Така описаният публичен имидж на Делян Пеевски се донагнетява и от някои задгранични събития през последните седмици, които не могат да не очертаят и третата хипотеза за акцията с обществените поръчки – била е препоръчана на г-н Борисов отвън. Колкото и да го дразни тази хипотеза, тя не може и не бива да се подминава. Освен че по време съвпада със срещата му с Меркел, акцията беше предшествана от публикацията на Шпигел, донесла незаслужена слава на лондонските българи, забраната Пеевски да посещава Турция с подозрението че е крупен контрабандист, с топли връзки в Русия и, разбира се, „разпакетирането“ ни от Румъния, която със зрелищните разправи с магистрати и политици изглежда ще спечели доверието на „цивилизования“ свят и ще отпадне от унизителната система за мониторинг, в която ще останем комай единствено ние за всеобщо посмешище. Възможно е на г-н Борисов да е било намекнато, че Пеевски е вече нетърпим и че за него, за г-н Борисов, ще бъде много полезно да заеме някаква по-категорична позиция по въпроса. И ако наистина е така, аз не виждам нищо лошо или пък обидно за нашия министър-председател.
Обаче което и от трите да е причината за спирането на обществените поръчки, то все пак остава въпросът защо тази тема е толкова вълнуваща. Защо сме така изострено чувствителни? Какво толкова? Това би трябвало да е скучна и досадна материя. Да, наистина е така в една икономика, където бизнесът ври и кипи и никой не се интересува кой бил спечелил конкурс за мостове, беседки или горски пътища. В България обаче не е така. Тук бизнесът нито ври, нито кипи. За онези от нас, които не успяха да станат чиновници или да се закачат за някаква социална помощ, обществените поръчки са последното, което им остана. Едно време, през 90-те, когато бяхме пропищели от мутри и борци, имаше малки рекламни агенцийки, адвокатски и счетоводни фирмички, които обслужваха дребни предприятия – бакалнички, кръчми, занаятчии. Всеки жужеше, всеки правеше нещо, дори ако ще би да кара личния си автомобил като такси. После дойдоха корпорациите и директивите и всичко взе да се глобализира. Бизнесът на едноличните предприемачи беше убит от три неща:
1. От международните корпорации и търговски вериги, с които не можеше да се конкурира. Те лобират за привилегировано положение. Могат да инвестират в дълги периоди на планирани загуби. Така чрез дъмпинг смазват всяка естествена конкуренция. Не че е лошо. Така Негово Величество Потребителя, това божество на съвременния либерален свят, получава по-евтини и по-разнообразни стоки и услуги, но заедно с това губи свободата и достойнството си. Ако някога при въпроса „Чия е тази фабрика?“ можеше да получиш отговор „На братята Евлоги и Христо“, то днес ако попиташ чия е „Кока-кола“, ще ти отговорят: „На най-различни акционери, фондове, инвеститори, банки и т.н.“. Днешният капитализъм не е персонален. Това променя представите за мотивация, коректност и отговорност. Променя, ако щете, представата за чест.
2. Бизнесът беше убит и от т.нар. „български олигарси“. С този термин описваме всички субекти, придобили капиталите си по неестествен начин, обикновено като част от наследството на чудовищния държавен дълг, натрупан и откраднат от кръжеца на Тодор Живков, месеци преди да се срути. Те не действат по естествените пазарни закони, те не ги разбират. Мафиотската субординация е по-близка до умовете им отколкото икономическата логика. Благодарение на подарените им производствени мощности те успяват да генерират някаква печалба, но рядко я реинвестират. В повечето случаи я харчат за луксозни вещи и имоти, с които да се фукат пред себеподобните си. Днес, четвърт век след Тодор Живков, тези хора отново съществуват преди всичко с пари, откраднати от държавата. Докато богатството им е с такъм генезис, те никога няма да бъдат способни да изпитат към него смирено уважение.
3. На трето място бизнесът беше убит от политическия рекет. Той се изразява в партийни назначения в администрацията и „обръчи от фирми“ и тяхната протекция от страна на властта. Първите служат, за да осигуряват обществени поръчки на вторите, за да могат вторите да си делят печалбата с онези, които назначават първите. А при такива случаи печалбата често е над 200%. Едно време, като се меняха партиите в управлението, се сменяха и корумпираните чиновници, а съответно и обръчите от фирми на хранилката. Сега сякаш това се случва все по-рядко. Партиите имат дял в предприятието, наречено бюджет, независимо дали са на власт или в опозиция. Разликата е само, че в първия случай делът им е мажоритарен, а във втория – миноритарен. Но пък палачинката се върти, днес аз на тебе, утре ти на мене. И обръчите са едни и същи, олигархията е една, няма сблъсък между икономически групировки, поради което няма и истински спор за властта.
А малкото останали частни предприемачи, изнурени като сибирски каторжници, преследвани и притискани от всякакви служби и комисии, се мъчат да отмъкнат някоя троха от изродената икономика, обаче все по-рядко успяват, защото врагът се усъвършенства, става все по-зорък и ненаситен и нищо не може да му се изплъзне.
В България истински капитализъм и истински пазар няма. Поради това и демокрацията ни е неистинска. Не се произвежда и не се създава печалба от принадена стойност. Вместо това се въртят едни пари от бюджета и от европейските фондове. Всеки гледа да ги открадне през обществени поръчки и да нарече откраднатото „печалба“. Това не може да продължава вечно. Ярък знак са онези два милиарда заем, които пак ще теглим и то ще ги теглим предсрочно и наведнъж. Съвсем ли закъсахме за пари? Да не би това да е простата причина за спирането на обществените поръчки – че парите са изпапани и отнесени в неизвестна посока? Или пък управлението вече не изключва мисълта за предсрочни избори? Лошо. Това не бива да се допуска, защото резилът ще е пълен.
Иначе през изминалата седмица имаше и вот на недоверие, но никой не му обърна внимание – както казах, в политиката и икономиката интрига вече няма. И затова мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
