Гвардейците и фарисеите

Някак все не ми се вярва, че Президентството нямало било нищо общо със стряскащите събития в нощта на Великден. За фойерверките, дето мнозина първоначално помислиха, че са частна илюминация по случай нечий рожден ден, както и за гвардейците, благодарение на които вместо Матей 28:1-8 миряните пред храма чуха „Мила родино“ и „Тих бял Дунав“  (а може би и новогодишното право хоро, знам ли), за всичко това протоколът и пиарът  може и да не са виновни, но пък не могат да отрекат факта, че г-н Плевнелиев присъстваше така усърдно пред обективите на телевизионните камери, че на моменти засенчваше патриарха. Уви, нашият свят е свят на медиите, а медиите подбуждат към ексхибиционизъм дори най-коравите сърца. Първата от подготвителните за Великия пост недели разказва за митаря и фарисея. Митарят, осъзнавайки своето несъвършенство, стоял надалеч и без да смее да вдигне очи повтарял: „Боже, бъди милостив към мене грешника!“ (Лука 18:13), докато фарисеят гордо се изпъчил насред храма и пред погледа на всички рекъл: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци…“ (Лука 18:11) Толкова праведен, велик и полезен за човечеството се чувства всеки фарисей. Как да не го покажеш по телевизора!

И благочестивата общественост се възмути. Възмути се от фойерверките и духовата музика, защото с право ги почувства нередни. Попитана обаче в телевизионна анкета за какво е дошла да се помоли в храма, благочестивата общественост отговори: „За здраве. На нас и на близките“. Ей, българино, християнино! Човек се моли за спасението на душата си, а не за здраве, късмет и шестица от тотото. Поне не само за това.

И като видяха възмущението на обществеността, всички взеха да си измиват ръцете: не бях аз, не бях аз… Най-дръзновените дори попитаха: „Кой гръмна зарята? #КОЙ повика духовата музика?!“. И ето че скоро се разбра #КОЙ – архимандрит Дионисий, тихомълком заменил епископ Тихон като председател на „Св. Александър Невски“ в края на миналата година. Това назначение на Дионисий идва може би като компенсация за наранени чувства, след като същият не успя да стане епископ – нали си спомняте броженията и протестите преди две години, когато Дионисий просия като идеолог на платеното архондисване, масон и рицар-тамплиер.

Не е учудващо, че точно този човек се оказа инициатор на оперетния спектакъл във великденската нощ. Видно е обаче, че той може да е всякакъв, но некомпетентен в богослужението не е. Със сигурност е наясно, че „Мила родино“ и „Тих бял Дунав“, колкото и да си ги обичаме, колкото и да ни просълзяват в минути на национално умиление, нямат нищо общо нито като форма, нито като съдържание с Боговъплъщението, Възкресението, очистването от първородния грях и спасението на душите. Следователно поривът на Дионисий не е резултат от обикновена простотия. Какво е тогава? Съзнателен саботаж на службата? Подигравка с Църквата? Или за пореден път неустоим ексхибиционизъм, желание да се блести, желание да ни гледат и да ни се възхищават – ето, за първи път аз съм шеф на „Александър Невски“ по Великден и това ще се запомни от простия народ!

А от какво се впечатлява простият народ? От зрелища. От тази гледна точка и президентът, и архимандритът имаше какво още да направят. Можеше например подир гвардейците да има нестинарки. Можеше президентът, след храмовата служба, да отиде да се включи с вещиците и във Валпургиевата нощ, яхнал шопар, гол като Маргарита. Можеше сетне да изкара и един Първи май със социалистите, а архимандритът да призове рицарите тамплиери и тамплиерки – все стари ченгета и нови богаташи – да ударят един „таен“ масонски ритуал в градинката зад Народното събрание. Мисля, че все щеше да се намери кой да им ръкопляска. Обаче освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: , , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 184 other followers: