Абдула Бююк и политическият избор на г-н Борисов

И каква я свършихме ние сега? Върнахме бежанец на преследвачите му. Къде са ни плюшените мечета, с които посрещахме прокудените от войната и насилието? Къде ни е солидарността? Но някой може да каже, че Абдула Бююк не е баш онзи бежанец, с малко дете на ръце повел семейството си към неизвестното, а високопоставен активист на организацията на Фетула Гюлен, финансист, един от нейните ковчежници. А тази организация, макар да я няма в нито един списък с терористични организации, все пак е ислямистка и не чак дотам безобидна. Та нали именно такива зловещи люде заляха цивилизования свят, промъквайки се рамо до рамо със спасяващите се семейства. Какъв е Бююк – бежанец, мигрант или терорист?

Въпреки че е финансист на Гюлен, той е бежанец. Първо, защото бяга от нещо съвсем конкретно: срещу него в Турция се води политически процес. Второ, търсят го поименно и изискват персоналната му екстрадиция, следователно не са му приготвили ласки и забавления. Трето, самият той е поискал политическо убежище, с което е казал какъв е.

На този фон колко доказани атентатори с впечатляващи изяви на Запад спокойно си живяха тук? Колко и днес си живеят? Нашите улици и пазари са пълни със съмнителни негри и араби. Обичайна гледка в градските градинки са „диспечерите“ – араби с гузни погледи, които буквално от сутрин до вечер, без прекъсване дават гърлени инструкции на някого по мобилните си телефони. В нашия квартал, който при това никак даже не е типичен за такива неща, намериха 22 негри в един апартамент. Ескортираха ли ги до границата?

Да, на този фон Абдула Бююк си е чист бежанец. Ама бил Гюленист, ама бил лош човек! Нищо, нека! Справедливост и съчувствие към добрите е лесно да проявиш, но те се полагат и на лошите. Или поне е красиво да мислим така. Но вместо да се насладим на тази красота, вместо да проявим своята цивилизованост към човек, реално застрашен и официално заплашен с твърде неприятна разправа над себе си, ние се изправихме като един грамаден Динко Вълев от Ямбол и му казахме: „Г-н Абдула Бююк, гоу бек ту Туркей, плийз!“.

Бяхме ли прави да постъпим така – това е дълъг разговор. Ние, простите граждани, както винаги не сме наясно с всички съображения, поради което не можем да се изказваме какви са нещата, а само как те изглеждат. Може би пък да предадеш човек на онези, от които той е потърсил закрила при теб, да го предадеш персонално, лично, индивидуално, съзнателно, целенасочено и с безразличие, може би това е правилно от стратегическа и тактическа гледна точка. Но изглежда грозно. Пък и дали сме постъпили правилно с Бююк не е въпросът сега. Въпросът е НИЕ ли постъпихме така с него.

Процедурата се наричала „принудително извеждане“. Съдът отказа да върне Бююк с два мотива: първо, срещу него в Турция се води политически процес, и второ, организацията на Гюлен, в която членува той, не попада в списък с терористични организации. При неотзивчивостта на съдебната власт, призвана да брани върховенството на закона, се намеси полицията. Ето каква смешна случка се случва. Както си ходи Бююк по улицата – Хоп! – най-случайно патрулка го спира за рутинна проверка. Документите, моля! Аууууу! Ами че те са ви нередовни! Но сигурно сте се регистрирали в Агенцията за бежанците… Какво?! Не сте?! Но как е възможно, по закон вие сте длъжен. И какво ще се правим сега?

Какво ще се правим, какво ще се правим! Ще се връщаме в Турция! Това ще се правим!

И съгласно съответните текстове от Закона за чужденците се задейства вече споменатата процедура „принудително извеждане“. Не си правете илюзии, бъдещи борци за справедливост и бъдещи политзатворници – никой няма да ви хване заради политическите ви позиции и да ви направи герои. Ще ви хванат за това че сте с шапка или пък за това, че сте без шапка.

Както и да е. Въпросът беше НИЕ ли предадохме Бююк на турската полиция. Ние ли сме отговорни, при положение, че съдът отказа да го продаде и принуди полицията да свърши това на своя глава. Очевидно не сме НИЕ, а само определени части от НАС. Но кои са тези части?

След като очевидно не е съдебната власт, а пък едва ли е и законодателната, то остава да е изпълнителната – въплътена в и олицетворена от г-н Борисов. Така си помислиха всички в четвъртък, когато Бююк беше изведен от България, което пък накара министър-председателят вчера, в петък, да се яви по телевизията и под формата на участие в сутрешен блок да направи обръщение към нацията. От една страна това обръщение трябваше да ни убеди, че случаят Бююк не е от такава величина, че премиерът да се занимава лично с него и затова го е оставил за решаване в МВР. От друга страна обаче подчерта, че същият случай е от изключителна важност за отношенията между България и Турция, а тези отношения пък от своя страна са от изключителна важност за нашата съдба и за нашето съществуване изобщо.

От една страна г-н Борисов каза, че МВР е действало „на ръба на закона“ (едва ли не на своя глава) и той ще иска оставки, ако се установят виновни. От друга страна беше категоричен, че той, като български премиер, трябва на всяка цена да запази отношенията си с Йълдъръм и Ердоган иначе ни чакат мрачни дни и ще се удавим във вълни от пришълци. Когато чуя „на всяка цена“, винаги се сещам за парадокса: „ще си продам душата на дявола, за да вляза в рая“, но това е тема на друг разговор.

Когато водещият го попита значи ли всичко това, че Бююк е част от задкулисна сделка, г-н Борисов го смъмри: „Не го разбирате правилно и не го коментирайте така!“ – тоест, едно е какво се случва, друго е как го разбираме, а трето и четвърто – как го коментираме. Класика. А когато го попитаха защо Гърция не е предала на Турция цял хеликоптер с военни-дезертьори, а пък ние бързаме да предадем някакъв цивилен финансист, премиерът отговори: „Ако хеликоптерът беше кацнал у нас, и ние нямаше да ги върнем. С тях е по-лесно, защото имат документи“ (цитирам по памет). Хубаво де, ами щом Бююк няма документи, откъде знаете, че е той? Ама хайде да не се заяждаме…

Така или иначе, г-н Борисов не отрече, че сделка има, независимо от това как я разбираме и как я коментираме. Нещо повече, в продължение на близо час той се опита да обясни каква точно е тази сделка, забравяйки, че уж МВР на своя глава беше взело решение да действа. Сделката е такава, че ако България се опъне на Турция, то Турция ще се отметне от поетите ангажименти и ще отприщи вълната мигранти, която напира и пропуква бента на нейната държавна граница. Какво обаче ще стане с тази вълна? Много ясно. Тъй като всички други европейски държави са оградили границите си, то вълната, която ще се влее в България, няма да има накъде да се оттече. Тук ще останат няколкостотин хиляди мигранти от всякакво естество – бежанци, икономически, терористи и т.н. Но дори и някои от тях да попаднат там, закъдето са тръгнали, то оттам ще ги върнат обратно и ще ги върнат не другаде, а именно в България, защото такива били законите. „Не ми се мисли!“ – обобщи премиерът в заключение.

И тук водещият най-сетне се сети да зададе един въпрос, който (грях ми на душата!) е много по-важен от историята с Абдула Бююк, Фетула Гюлен и кой кого и защо финансирал в Турция. Въпросът беше следният:

Препозиционира ли се България от Запада на ЕС и Съединените щати
към Изтока на Русия и Турция?

Индикатори за такова препозициониране са не само клетвите за съдбоносното значение на добрите отношения между България и Турция, а и опитите за стопляне с Русия чрез реанимиране на старите енергийни проекти от „големия шлем“ и разни „симпатични“ маневри около газовия хъб и лицензите за ремонт на изтребители. След поклоните на североизток и метаните на югоизток, човек ще рече, че не сме се подмазвали още само на Македония и Албания! Водещият с право изрази безпокойство, че г-н Борисов сякаш е завъртял националното кормило в източна посока и е потвърдил това, сам чертаейки границата между Изтока и Запада някъде при Виена.

Нашият министър-председател въздъхна дълбоко и обясни на зрителите, че България се намира в много сложно географско положение. От едната страна е Крим, от другата е Турция с всичко, което се случва в нея, а отзад Русия и Сърбия провеждат военни учения. Да не коментираме такава ориентация, при която Крим и Турция са „отпред“, а Сърбия и Европа – „отзад“. Рискуваме да навлезем в дебрите на подсъзнателното, а те определено не са наша стихия. Г-н Борисов обаче е прав: географското ни положение е интересно. От друга страна интересни резултати се получават само от интересни предпоставки. Едно сложно и напрегнато географско положение може да бъде източник както на отчаяние, така и на надежда, както на провал, така и на възход, както на унижение, така и на триумф. Зависи кой го експлоатира. И как.

Тъй че, г-н Борисов, експлоатирайте мъдро и талантливо нашето географско положение – способен сте. Ние наистина сме между три цивилизации и Вие като лидер на голяма партия трябва да изберете политическия курс на една от тях, а не да се мъчите да се заигравате с всички. Имаме си партия, която да се заиграва с Русия, имаме си и партия, която да се заиграва с Турция. Вас са Ви припознали като евроатлантически политик и продължавайте да го играете такъв, дори и това да минава през някоя друга година в опозиция. Иначе думата „партия“ се изпразва от съдържание и думата „политика“ става нецензурна. Не може с всички да има далавера. Понякога трябва да има и прецакани. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 184 other followers: