Циганин да се наричам, първа радост е за мене!

„Щели да раздават пари на циганите!“ – тази новина раздра като мълния небосвода, изгря ярко, позорно залезе и отприщи пороя на догадки и съмнения. Заваляха и въпросите. Ама по колко пари ще давате? И защо ще ги давате тези пари? Ще даваме по 30 евро на циганите, ако изкарат повече от три и половина в училище, отговори държавата. Ба! Че ние като знаем как се пишат шестици по селата, три и половина ще изкара и бръшлянът под прозореца! Пък ги знаем и онези мурафети с „мъртвите души“ – водят се по списък ученици, които не знаят даже как се стига до училището, само и само за да ги следват парите. Сега тези „мъртви души“ най-вероятно ще изкарат успех над 3,5 и ще ги последват едни допълнителни 30 евро. Ех, колко е густо парите да следват ученика!

Така разсъждават разните му там вредни и дребнави клюкари по Ганковите кафенета. Всъщност те не задават главния въпрос или не го задават както трябва: Кой получава парите? Това е първата част на въпроса, на която има лесен отговор: циганите-гимназисти. Втората част обаче изисква повече задълбоченост: Кои са тези цигани, що е циганин? Нали всички сме български граждани, нали всички еднакво любим (филим) татковината си и се подчиняваме на нейните закони? Нали уж няма наши, няма ваши?

При този въпрос държавата се затрудни малко повече, малко се пооплете, горката, но все пак в различни свои медийни изяви се опита да даде някакъв отговор. Ние пък ще се опитаме да го обобщим.

1. Циганинът е човек, който се самоопределя като такъв. Това става по време на преброяванията на населението. Как обаче това самоопределяне се отразява на гражданската му битност? Пише ли го в личната му карта, пише ли го по обществените регистри? Поставя ли го в по-специален режим на съществуване? Когато един гимназист отиде при директора на училището с желание за стипендия, как доказва, че на последното преброяване се е самоопределил като циганин? Не доказва, отговаря държавата. За това негово онтологично състояние свидетелстват директорът и класният му, същите онези с „мъртвите души“: „Ааа, циганин е, циганин е – казват те. – У тях се говори само на цигански!“. Толкова лесно се доказва, че си циганин. За сравнение, ако си млад земеделски производител и искаш някакво дребно финансиране от Програмата за развитие на селските райони, трябва да преживееш сложна регистрация в областните служби по земеделие, да покажеш, че притежаваш или си наел земя, да покажеш, че си извадил продукция и си реализирал печалби от тази земя през последната година, да напишеш сложен проект, който да удовлетворява десетина европейски директиви, да защитиш бизнес план и какво ли още не, само за да докажеш, че имаш амбицията да работиш, да произвеждаш и да печелиш от труда си. Не можеш да се самоопределиш като земеделски производител, но като циганин можеш. А и двамата са бенефициенти на целево финансиране.

Принципът на самоопределение разкрива неподозирани хоризонти. Трябва да запознаем с него и американското посолство, когато раздава визи и зелени карти – „Добър ден, на последното преброяване аз се самоопределих като американец, действайте!“.

2. Циганинът е човек в неравностойно положение. Защо? Ами защото не знае български. Че то в такъв случай 99,99% от човечеството е в неравностойно положение! Ако отида със семейството си да живея в Румъния, ще ми плаща ли някой задето не знам румънски? „Е сега пък вие! – ядосва се държавата. – Циганинът е неравнопоставен по принцип, затова трябва да се подпомага от обществото!“. Което ни води до:

3. Циганинът е непълноценен човек, който не може да се оправя сам. Чудно как държава не се страхува, че ще бъде обвинена в дискриминация, застъпвайки подобни схващания! Държавата разсъждава така: аз съществувам, за да осигурявам справедливост. Има едни мои чеда, които са по-глупави, по-некадърни и по-нескопосани от останалите. Заради това изостават, а трябва да са равни. На тях им трябват допълнителни средства, както на глухия слухово апаратче, за да се изравнят с другите. Следователно справедливо е да получат нещо от мен, което другите няма да получат.

Ако държавата си направи труда наистина да съблюдава задължителността на образованието, няма да ѝ се налага да изпада в нелепата ситуация да плаща на някого, защото е изпълнил задълженията си. Има си механизми това да се случи. Иначе, както има професия „безработен“, така ще се появи и професия „циганин“. За нея няма да се изисква някаква специална квалификация, а просто едно волно самоопределение по време на преброяване.

Толкова по-калпави са едни правила (включително и закони), колкото повече изключения допускат. Някой решава да не спазва правилата и нашите толерантни и мултикултурни души веднага възкликват: „Ах, горкият! Той по природа е непригоден да спазва нашите правила! Дайте за него да измислим отделни! И идиот може да прогнозира до какво води такъв подход – до гордо неспазване на правилата в очакване на толерантност. Ако финансираш някого задето е различен и непригоден, то той ще се постарае да стане още по-различен и още по-непригоден, за да го финансираш още повече. Такъв малоумен подход не води до интеграция, а до допълнителна, изкуствена и ненужна сегрегация.

И така, когато попитахме държавата що е циганин, кой ще получава нейните стипендии, държавата отговори: всеки, който твърди, че е такъв, който не знае български и на когото нещо му има, та не може да се оправя сам. Очевидно това е твърде неудовлетворителен отговор и затова обществото е леко раздразнено.

Като видяха това раздразнение, на преден план излязоха амбразурчиците на правителството. „Какво дзяете бе, интернетски безделници такива!“ – казаха те. – Какво общо има държавата? Та това е частен проект!“

Да, да, имаше такива, които го казаха. Казаха, че това е ПРОЕКТ (точно така го изписаха, белким ни го набият в кратуните) на международен ромски фонд, който може да си харчи парите за каквото си поиска. „Това не е народна пара и вие нямате думата!“ – казаха амбразурчиците. Да, ама съвсем скоро се оказа, че държавата не само ще подкрепи финансово начинанието, но ще поеме близо половината разходи по него (40%) от бюджета. Ами сега? Какво ще говорим сега? Еми, това е положението, колеги пиари и фейсбук-активисти, когато не си подготвяте старателно домашното.

Че е сгафило с тъпата идея за стипендиите, разбра и самото министерство, защото в четвъртък би отбой и каза, че държавата стипендии на цигани-гимназисти няма да плаща. Не, не! Не ни разбирайте погрешно! Държавните пари пак ще се усвоят (сакън! Да не си помисли някой, че няма да се усвоят), но ще се изразходват не за циганите, а за учителите на циганите. Така, мъдро реши министерството, поне етническото напрежение ще се тушира. Пък и стипендии все пак ще има, просто ще да бъдат изцяло за сметка на неправителствения сектор.

Всъщност, истинският гаф на министерството беше, че допусна да се разчуе по най-глупавия начин. През годините са правени десетки такива акции, но тихичко, културно, дискретно. Лапай на малки хапки и дъвчи със затворена уста! Вместо това министерството би тъпана в мерака си да се изфука като цигане с бял задник (ще прощавате за стилистичната фигура) и допусна не само да се разчуе поредната „блестяща“ инициатива със стипендиите, а да се напомни на целокупното гражданство, че тя съвсем не е изолиран случай. Ако не се бяха изтървали, нямаше да се сетим за онази китна структура, наречена „Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства“ (ЦОИДУЕМ), която съществува още от времето на Царя и беше създадена във връзка с Декадата на ромското включване. Тази декада безславно свърши, дълго след като всички бяха забравили, че изобщо е започнала, но структурата е жива. Сега какво, ЦОИДУЕМ, сгушило се в завойчетата на правителствените коридори, ще чака столетието на ромското включване ли?

По груби сметки тази структура е пръснала около 30 милиона лева държавни пари, без да се броят многократно повечето средства от т. нар. „ромски фондации“. Проблемът обаче не е в парите, те не са кой знае колко на фона на други държавни и правителствени безобразия. Проблемът е, че дейността за подпомагане на цигани се е превърнала в международна индустрия, в клон на глобалната икономика. Целта на тази индустрия не е да промени положението на циганите, а да го поддържа същото, за да не пресъхва нуждата от финансиране, от създаване на фондове, от управление на тези фондове и в крайна сметка от усвояването на парите в тези фондове по най-причудливи и екстравагантни начини, достатъчно сложни и завъртени, та да е приложима народната мъдрост „куче влачи – диря няма“. В тази индустрия българската държава и по-специално Министерството на образованието е прост съучастник, дребен съдружник в далаверата.

Цялата политика по отношение на циганите е престъпление против тях. Те се нуждаят от едно единствено нещо – да бъдат третирани като всички останали, а не като някакви хора втора ръка. Да отговарят наравно с всички пред закона, да изпълняват задължения като другите граждани, да не им се правят специални програми, специални инициативи и специални неправителствени организации, защото това е система, корумпирана още със създаването си. Ако някой знае, че ще получи пари наготово, никога няма да се опита да ги спечели. Ако знае, че дадено престъпление ще му се размине, нищо няма да го спре да го извърши. Ако искате да помогнете на циганите, просто вдигнете ръце от тях и ги оставете да се справят с живота като останалите граждани. Рано или късно ще успеят. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: