Пак оскверниха мислите ни в навечерието на Рождество. Вместо кротко да редим подаръци под елхата, ние продължаваме да гледаме как всеки иска да управлява тази клета страна, обаче на никого не му стиска. След като Патриотите и Реформаторите първоначално изразиха гръмка готовност да се жертват в името на стабилността и да поемат управлението, в момента, в който видяха, че Борисов се бъзика с тях, решиха да се откажат и да изчакат по-благоприятни за саможертва времена. С това конституционните възможности за съставяне на нов кабинет в рамките на това народно събрание се изчерпаха и дойде ред на процедурата, с която президентът назначава служебно правителство. Той обаче справедливо отбеляза, че след като Радев не желае да се включи, сега да си съставя сам, когато му дойде времето, тоест след 22 януари. С което Плевнелиев се показа като единственият политик, който има някакъв свян и изпитва неудобство от цирковете, които разиграват колегите му. Сега Радев и социалистите озадачено се чешат по главата.
Да ви кажа, за вас не знам, но на нас, простите граждани, взе да ни дотяга. Не, нищо катастрофално не се случва. Не, държавата не загива. Да, държавата се управлява както трябва и от когото трябва (макар и невинаги да го виждаме кой е), управлява се както може и доколкото може. Това е. Нищо ново, нищо необичайно, нищо скандално. Просто е твърде дразнещо. Дразнещо е защото се преструваме, че играем една игра, при положение че играем съвсем друга. Вместо да живеем в реалността, живеем в някаква привидност. Играем си на избори и демокрация, а всъщност играта е на едни пари срещу други. Всичко това се нарича със звучната дума „лъжа“ и когато лъжата стане прекомерна, раздразнението преминава в нетърпимост. Такава нетърпимост като онази, която накара Петър Младенов в далечната 1989 да се обърне към Добри Джуров с думите: „Най-добре танковете да дойдат“.
Днес онези танкове вече може би са нарязани на скрап, но надеждата да дойдат не умира. Хайде, може да не са чак танкове! Може да е нещо друго, може да са вегани. Днешният свят е по-цивилизован и танковете отстъпват място на най-различни причудливи граждани. „Най-добре веганите да дойдат!“ – възкликва днес простият гражданин, изнурен от т. нар. статукво.
Всъщност, защо точно веганите? Първо, защото само те все още не са поискали политическата власт, а имат всичко необходимо да го направят. Второ, защото през изминалата седмица и те представиха шоу, не по-малко забавно от шоуто, което разиграват от президентските избори насам и Борисов, и Нинова, и Патриотите, и Реформаторите, че и двамата президенти – старият и новият. Веганите отново блеснаха с поредната си акция. Нарекоха коленето на прасета за Коледа „геноцид“ и призоваха всички да направят революция в сърцата си като спрат да ядат месо, млечни продукти, мед и т.н. Направиха го с артистична демонстрация пред НДК, достойна да се роди само в техните лишени от белтъчини мозъци, а предводителят им – деликатен младеж с вид на пацифист – повтаряше по телевизията: „те искат да живеят, те искат да живеят“. И обществото откликна на тази идиотщина точно толкова активно и възторжено, колкото откликна и на решението на Плевнелиев да не назначава служебен кабинет. Точно толкова внимание ѝ обърнаха и медиите, нареждайки я сред водещите събития на седмицата.
По какво си приличат веганът и професионалният политик? Най-вече по това, че и двамата съзират трагедия там, където я няма, и пъргаво предлагат услугите си да я поправят. И двамата обявяват нормални неща за непоносима несправедливост, с която те са готови да се борят. Веганът се бори за живота на прасето, което изобщо не би се родило и не би живяло без идеята накрая да бъде изядено. Професионалният политик се бори да „върне властта на хората“, но всъщност я иска за себе си, защото това е предметът на неговата дейност. И никой не се пита защо нещо, което е у него, трябва да дава на някого, за да му го върне той впоследствие.
И веганът, и професионалният политик виждат пред себе си прасета, за които трябва да се погрижат, понеже най-добре от всички и със сигурност по-добре от самите прасета знаят как. Ние, прасетата, не знаем. Ние можем само да ходим на референдум и с еднократно „Грух!“ да казваме „да“, а с двукратно „Грух, грух!“ да отговаряме с „не“ на поставения въпрос.
Професионалният политик и веганът си приличат също и по това, че са шумни и натрапчиви, че ратуват за измислени каузи и гордо споделят недоразбрани ценности. Често се финансират по твърде мистериозни начини. Но най-характерното е, че и на двамата хоризонтът им е много къс за амбициите, които имат. Това ги прави нервни и агресивни. Професионалният политик мисли с хоризонт един мандат, колкото и да се мъчи да ви убеди, че погледът му се рее в бъднини, до които вие не можете да прозрете. Веганът пък е като всички онези модерни хора с виолетови аури, които мислят единствено в рамките на един живот тук и сега. Това са хора, за които няма история, тя вече е изчерпана, защото в тях е намерила своята завършеност, следователно няма интрига, няма Вечност. Смърт и след смъртта – червеи. Поне да оставим на червеите вкусно и здравословно тяло без консерванти и други Е-та, еко-био труп.
По тази причина нито професионалният политик, нито веганът могат да бъдат великодушни и съзерцателно настроени – качества вредни за всеки управленец, качества, чието отсъствие е задължително за всеки, който иска да води народа и да се грижи за отечеството.
Така че, щом могат да управляват безлични апаратчици и дисциплинирани партийци, които виреят където и да ги боднеш, защо да не могат да управляват и вегани? Затова казваме: най-добре веганите да дойдат!
Първото, което ще направи новото веганско правителство, ще бъдат някои важни промени в изборния кодекс. Многомандатните и едномандатните райони няма да се пипат, но бюлетините задължително ще съдържат предупредителни надписи: „Гласуването убива“; „Парламентаризмът може да доведе до бавна и мъчителна смърт“; „Плурализмът намалява кръвоснабдяването и води до импотентност“; „Демокрацията убива спермата“. Или пък: „Купуването и продаването на гласове уврежда зъбите и венците ви“; „Гледането на предизборни клипове увеличава риска от ослепяване“; „Не е задължително да си грамотен, за да гласуваш, но все пак помага“. Разбира се, текстовете сами по себе си не са достатъчно експресивни и затова на бюлетини ще се отпечатват също така и цветни снимки с ужасяващи сцени от българския политически живот.
Когато веганите дойдат на власт, ще се възцари световен мир, любов и хармония. Към икономиката ще се отворят две грамадни тръби: по едната ще потекат свежи чуждестранни инвестиции, а по другата – знайни и незнайни европейски фондове. Всички пътища ще бъдат асфалтирани и парфюмирани. Безработицата ще изчезне, а заетостта ще стане толкова голяма, че хората ще работят по на две места и ще получават по три заплати. Пенсионерите ще получават по 24 пенсии плюс акции от печеливши предприятия като коледен бонус. На първолаците ще преподават университетски професори, а на студентите – нобелисти. Ще се снимат по хиляда български филма годишно и всичките ще печелят Оскари. Ривиерата ще се премести на Черноморието, а Алпите – в Банско. БНБ ще отпуска редовни заеми на Съединените щати и Китай. Родната авиация ще охранява небето над Русия, а мигрантите от Близкия изток и Африка ще ни заобикалят ужасени. Така ще бъде, когато дойдат веганите.
За съжаление, този рай няма да е вечен. Ще дойде ден, когато лукавият ще внесе в кулоарите на Парламента и във всички министерства салам. Веганите ще се ужасят, но ще го изядат, само и само да не се разчува. Така ще се започне. Като видят, че от салама не боли, ще опитат и суджук. За броени седмици всички вегани в законодателната, изпълнителната и съдебната власт ще започнат денонощно да се тъпчат с кюфтета, пържоли, бахур, сарфалади, леберкези, шницели, антрекоти, тибони, вайсбрати, рибаи, рамстеци, джолани, рибици, момици, чревца и дробчета, телешки опашки и агнешки главички. Премиите на чиновниците ще се раздават в норвежка сьомга и паламуд, а рушветите ще се получават само в ирански хайвер от белуга.
Разбира се, веганите ще продължат публично да се застъпват за животните, ще разказват по телевизията как прасетата не искат да умират и ще настояват бройлерите да имат право на свободна житейска реализация.
Един ден ще се разцепят на управляващи вегани и вегани в опозиция и тогава ще започнат да се обвиняват взаимно в месоядство. Ще си вадят компромати. Ще се появи нечие тефтерче със списък за пазар, в който ще пише: „Спанак, нахут, киноа, обезкостена плешка, лимец, тоалетна хартия“. Ще „изтекат“ записи от телефонни разговори, в които съдийки-веганки разменят рецепти за шаран в тесто и див заек по ловджийски. В деня за парламентарен контрол вегани от опозицията ще питат вегана на културата защо вместо да строи шатрата на кан Аспарух от стиропор, той е бил на село да налага сланина с праз. На което управляващите вегани ще отговорят, че именно опозиционните вегани, когато са били на власт, са докарали държавата до това плачевно състояние, заети да тъпчат наденици.
И действинтелно състоянието на страната ще се окаже плачевно, ако не наистина, то поне в параноичните ни мисли, подхранвани чрез медиите от опозиционните вегани. Толкова плачевно, че ние, простите граждани, ще ударим с юмрук по масата и ще извикаме: „Стига! Най-добре филателистите да дойдат!“…
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
