Всяка власт е от Бога, особено щом е с благословението на Патриарха. Да се помни това е необходимо за мира, мъдростта и вярата в неща, по-непреходни от злобата на деня. Обаче едно е властта, друго са онези, които я упражняват; едно са институциите, а друго онези, които влизат в тях за мандат или два. Вредно е да се делим на агитки и ястреби и често си мисля дали не греша като пиша за политика, дали не правя точно това – да разделям хората и да им внушавам да се мразят. Дано да не е така. Защото политиката в същността си е такава – тя разделя цялото на части, хората на лагери, ценностите на полюси. Ако говориш за политика, трябва да заемеш една позиция, колкото и да ти се струват основателни и повече гледни точки. Така ще бъде, докато някой не изобрети нов вид политическо говорене. Дотогава трябва да се внимава противопоставянето да не се пренесе в територии, където не му е мястото. Никога да не забравяме какво ни разделя, но да помним и какво ни обединява.
С такива мисли наблюдавам встъпването на поредния български президент във владение на държавата. С такива мисли слушах и речта му в Парламента. Тя беше тъжна. Беше изпълнена с горчивина и съжаление. Той сякаш каза: „Е, в Европа сме, какво да се прави като ни е дошло до главата! Ще търпим“. Както и: „Защо трябваше да си отива социализма, та да дойде тоя гаден Преход!“. В своята иначе не особено дълга реч Румен Радев спомена Прехода цели седем пъти:
1. „Всяко поколение има своите изпитания. Преходът се оказа нашият жребий. Той донесе капитални обществени промени – приета бе нова Конституция. Тя установи демократичните принципи, плурализма и разделението на властите. Икономическите реформи, макар и болезнени, доведоха до превръщането на плановата икономика в пазарна“. На мен „жребий“ ми прозвуча като „проклятие“ и сякаш долових разочарование задето новата Конституция не е като добрата стара с чл. 1. Реформите са „болезнени“, неприятни, а икономиката за най-голямо съжаление се е превърнала от планова в пазарна.
2. „От панорамен поглед страната е изпълнила програмата на историческия преход, но панорамният поглед е привилегия на политиците и инструмент на анализаторите. Погледът на обикновения граждани вижда друго“. Тоест, едно го мислехме – друго излезе. България не е Швейцария на Балканите, а можеше да бъде! Не ни дадоха (ТЕ) да потребяваме повече, отколкото произвеждаме.
3. „Появиха се бизнес партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации. Партийната генетика в зората на прехода изглеждаше по-автентична от днешната политическа ГМО-кухня. А отчуждението на гражданите от политическата класа е благодатна почва за популизма“. Точно от една такава чуждопоклонническа формация беше издигнат и г-н Радев – БСП. Но за разлика от другите кандидати, единствено на неговите предизборни срещи се вееха знамена на чужда държава. А що се отнася до популизма, това да кажеш, че сега е даже по-зле отколкото в зората на гадния Преход – това е висш пилотаж (по терминологията на Радев) в популизма, да водиш хората към извода, че е добре да се върне забравеното старо, представяйки се за ново. Така че не отчуждението на гражданите от политиката е почва за популизма, а прекаленото им въвличане в нея и то чрез манипулативни тези.
4. „Българската наука е сред недолюбваните деца на прехода. Внушението, че единствено пазарът трябва да определя нейното финансиране е плод на невежество“. Ето още нещо, за което е виновен зловещият Преход. Вярно, БАН може да не събира аплодисменти, но много университети и развойни институти показват резултатна научна дейност, без да се оплакват. Обаче авторът на президентската реч, не се интересува от това, а само иска още веднъж дебело да подчертае, че демокрацията и капитализмът (т.е. „Прехода“) убиват духовността. Нищо, че цели четири от правителствата през този „Преход“ бяха на партията, издигнала и подкрепила Радев – Луканов, Виденов, Станишев, Орешарски. Важното е, че Преходът е лош и някой за пети път трябва да дойде и да оправи нещата. И това ако не е популизъм…
5. „Българският преход съвпадна с триумфа на пазарната икономика в цял свят. Но пазарна ли е българската икономика към днешна дата!…“. Де да беше съвпаднал българският преход с триумфа на пазарната икономика по света в средата на 19 век! Сега щяхме да сме забравили! Всъщност, той съвпадна и даже докъм 30-те години на 20 век се бяхме справили доста добре, само че после се случиха някои печални събития и преходът трябваше да започва отново не от нулата, а от отрицателни стойности през 1989, когато нормалният свят не само беше достигнал своето осъществяване, ами вече клонеше и към упадък. Пазарна ли била икономиката към днешна дата! Ама, чакайте, г-н Президент! Тя или е пазарна и като такава е капиталистическа, тоест несправедлива, жестока, дясна, надменна, грабителска и т.н., или пък не е пазарна, тоест преходът е бил несполучлив и тя продължава да бъде тоталитарна като по времето на др. Живков. А може пък да е пазарна с елементи на извращение – вместо честна конкуренция на идеи и предприемчивост, да имаме корупция, картели, олигарси и дежурни победители в търгове за обществени поръчки. Слава Богу, г-н Радев, че политическата сила, която ви направи президент, няма нищо общо с това! Дано по-бързо да дойде на власт, че да помете с метлата на историята всички олигарси, #КОЙ?, партийните фирми, свинепасите, библиотекарите и бившите комсомолски секретари с куфарчетата, които опорочават добрата демокрация и вредят на милата капиталистическа пазарна икономика! И това ако не е популизъм…
6. „Преходът е тежко изпитание за българите, но в пустинята на прехода не бива да изоставяме по-немощните и най-бедните. Сред тях са хората с увреждания и пенсионерите. Икономическата логика, според която слабите хора са в тежест на обществото трябва да отстъпи пред разбирането, че тъкмо слабите поддържат будна нашата човечност“. Какви силни думи, а? „Тежко изпитание“, „пустиня“… Мръсен, гаден Преход! Откъде ни дойде на главата! Толкова хубаво ни беше преди теб! Но, г-н Радев, коя е тази икономическа логика, според която слабите са тежест за обществото? Къде я четохте? Чие кредо е била тя? Чия политика? В България социалната сфера е може би единствената, в която всяко правителство прави едно и също (вкл. Луканов, Виденов, Станишев, Орешарски). Кой политик на прехода е излязъл да каже „оставете бедните да мрат“? Напротив, всички гледат да се изказват внимателно най-вече по социалните въпроси, за да не ги удави вълната на сиромахомилството. Кого обвинявате тогава? Или просто вие сте единствените способни на човечност? И това ако не е популизъм…
7. „Нерешените проблеми на прехода прераснаха в опустошителна демографска криза. Тя може да бъде преодоляна само с комплексни мерки в областта на икономиката, образованието, здравеопазването, масовия спорт, културата, хармоничното развитие на регионите и общините и социални политики, ограничаващи бедността и изключването“. Така е. Една „пустиня“ може да ражда само „опустошителни“ кризи. Не разбрах само, когато борим демографията с масов спорт, трябва ли да сме по бели потници и червени връзки или не. Всъщност демографската картина изобщо не е такава, каквато я представят политическите агитатори и това може да се види в проучванията на Статистическия институт. Във всеки случай не е по-различна от картината в останалия цивилизован свят, че даже е по-оптимистична в сравнение с много страни, на които искаме да приличаме. Е, вероятно в Монголия, този източен пост на Евразия, тези проблеми ги няма, но човек затова има свободна воля, за да прави избор. Но пак задълбахме излишно. Тук никой не иска да предизвика такива разсъждения. Просто трябва да се запише още една черна точка по сметка на отвратителния Преход.
Ех, този Преход! Всъщност той отдавна свърши. Свърши още с приключването на приватизацията. Но скелетът му стои непогребан, за да може да се вади от гардероба при случай. Преходът е само една от червените нишки (то друг цвят май няма) в речта на Радев. Иначе тя беше компилация от изречения, които се срещат във всяка предизборна програма – бърз преглед на ситуацията по сектори, малко лозунги и туй то. Опит хем да се покаже различен от предишния президент, хем да не обиди никого. Да оставим настрана как откровено си личеше, че не си е писал сам текста – що за политик е този, който няма две свои мисли на кръст, които да сподели в свободен текст пред Народното събрание! Но от това отдавна вече никой не се учудва.
В обобщение, речта на Президента изказва съжаление, че сме в ЕС и НАТО, че сме пазарна икономика и че у нас има капиталистически отношения. Изказва съжаление, че властта не е лява и социална с всичките там сполуки и пр. Това не е казано направо, а е оставено да се подразбира. Но пък се подразбира твърде добре. Внушава се усещането, че с Радев идва нова ера на пролетарска справедливост, а старият свят ще „ръмжи, пометен от промяната“ (по думите на депутата Вигенин). Всъщност, все ми е едно какво ще прави Радев като президент. Преживяхме Първанов, ще преживеем и него.
Всяка власт е от Бога. Затова винаги ще уважавам институциите и ще се моля в тях да влизат само достойни хора. Затова и с големи резерви ще приема всякакви иновации, „рестартиране на системата“, „помитане на статуквото“ и т.н. И този път светът няма да се свърши. Може пък да е тръгнал към промени, които да са за добро. Господ знае. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
