в. "Сега"

От кого ни пази НАТО в представите на Веселин Марешки?

от

Попитан най-любезно защо смята, че България трябва да прекрати членството си в НАТО, Веселин Марешки обясни, че нямаме никаква полза от това членство, само плащаме членски внос и гледат да ни пробутат някакви военни самолети, дето изобщо не ни трябват. Ако някой трябва да ни защитава, то Русия е „нашият човек“. Я вижте Сирия!

Но от кого трябва да бъде защитавана България? От кого сега се опитва да я пази НАТО, обаче не му се получава? Едва ли ни пази от Гърция и Турция на юг, едва ли ни пази и от Румъния на север – всички те са самото НАТО, НАТО не ни пази от себе си, би било някак налудничаво.

Може би ни пази от Македония? Да, имаме нужда. За миг да останем беззащитни и македонците веднага ще ни анексират!

А може би ни пази от Сърбия? Или пък от някакви още по-могъщи и агресивни държави, например Русия? Да не би да се окаже пък, че Веселин Марешки е на мнения, че Русия ще се справи по-добре от НАТО при защитата на България от Русия? Но това също е налудничаво.

Много ми се иска да повярвам, че Русия би пазила България по-добре от НАТО, но някак не мога. Няма я онази трета заплаха, пред чието лице да се съревновават двамата кандидати за защитници на България. Разбирам да граничехме със Северна Корея, а пък Русия и НАТО да се съревновават кой от тях ще ни опази по-добре, ама то не е така. Логиката се губи.

Но дали това е искал да каже Марешки, така ли са текли мислите му? Съвсем не!

Хипотетичната (и евентуално по-успешна) руска защита за България е само една от няколко популистки тези. Откакто се присъедини към „Движение за Европа на нациите и свободите“, Веселин Марешки извади следните „опорни точки“:

Никой не е питал НАРОДА дали България да се присъедини към НАТО или не. Представяте ли си! Суверенът е останал непопитан, но има българи, за които Народът винаги ще е с главна буква и Марешки е един от тях.

Ще дадем 5 млрд. за самолети. Ужас! От кого ще ни пазят тези самолети, когато след покупката им ще измрем от глад? Не можаха ли да ни подарят самолетите? Егати гадовете! Не можаха ли да ни ги подарят, че да раздадем онези 5 млрд. като социални добавки, да ги изядем и да ги изакаме? Марешки е категоричен – ако се похарчат тези пари за самолети, партията му ще залее страната с всенародни протести.

Референдум за излизане на България от НАТО – признава, че това ще бъде гръбнакът на кампанията му за евроизборите. Спокойно можеше да прибави и излизане от Европейския съюз, за да е още по-бунтовен и героичен. Защо да излизаме от НАТО? Ами защото освен очевидния факт, че Русия ще ни пази по-добре, макар да не е съвсем ясно от кого, НАТО иска да „изсмуче последните пари на най-бедната държава и на практика да хвърли народа в още по-голяма бедност“ (Нали помните, че миналия път говорихме за бедността като плашило на властжелаещите?). И как Европа (тук вече е Европа, а не НАТО) ограбва нещастния и лековерен българин? Като му забранява да строи АЕЦ, като му забранява да строи Южен поток и като му пречи да бъде мост към Изтока, вместо което го кара да бъде стена. Е тè така!

Разбира се, в новата доктрина на Веселин Марешки има и някои противоречия. Например, той казва, че Европейският съюз трябва да създаде свои собствени въоръжени сили, в които ние ще участваме с радост. Как тогава, пък и защо ще трябва да ни пази Русия? И друго, което вече е доста по-сериозно: партията на Марешки влезе в Парламента с евроатлантическа платформа. Странният завой, който се предлага сега, обикновено е прието да се нарича „подмяна на вота“. Едно е да излъжеш, че ще удвоиш пенсиите, друго е да промениш постфактум геополитическата си ориентация. Влизаш във властта с клетви за вярност към партньорите, а на следващата година вече свикваш референдум срещу тях. Не се прави така.

Но кой го интересуват такива тънкости! Нещата са много по-прости. Факт е, че от няколко дни Марешки е в центъра на медийното внимание, след като го бяха позабравили. Важна червена точка за него. Факт е обаче и това, че този главозамайващ политически завой издава и известно отчаяние. Марешки някак не успя да се впише във властта, някак не си изигра картите умно. Не съм чел социологически проучвания, но няма да се учудя, ако се окаже, че „Воля“ няма изгледи да влезе в следващия парламент. Какво се прави в такива случаи? В такива случаи се събират вещите партийни стратези и започват да умуват.

За съжаление, често партийните стратези умувайки не надскачат много нивото на махленския зарзаватчия. Точно както зарзаватчията си прави сметката – напоследък морковите не вървят, но пък върви бамята и е хубаво утре да заредя повече бамя – така и партийните стратези се ослушват какво е модерно и гледат да го турят на тезгяха си.

Какво е модерно днес? Днес е модерно да си националист. Защо? Ами, защото евроскептицизмът набира сила. Евроскептицизмът е онова основателно подозрение, че нещата няма да се случат, че Европа няма скоро да има единна външна и данъчна политика, обща армия и т.н. (тоест скоро няма да заприлича на империя каквато е заветната цел), че властта в Европа не е легитимна, не произлиза от народа или пък от друг някой легитимиращ източник, както е при монархиите, че администрацията се е превърнала в каста, която управлява не заради идеи, а според договорки, че тази каста е вече дразнещо привилегирована спрямо останалите граждани, за които е отредена единствено ролята на данъкоплатци; че културите се обезличават в името на лабораторно създадени ценности, стигащи до уродливост в своята неадекватност и непригодност. Цялото това разочарование, насочено към нещото, наречено „еврофедерализъм“, ражда своя противовес, който е национализмът. Я вижте Орбан! Я вижте Качински! Марешки да не е по-лош! Я вижте националистическите партии в цяла Европа – от отчаяни маргинали днес са се превърнали във влиятелни членове на националните си парламенти, дори участват в управленски коалиции. Трябва да си луд, за да не се пишеш националист! Ето, даже СДС тръгнаха натам, та „Воля“ ли ще остане по-назад!

Какво друго е модерно? Да си русофил. И това е съвсем нормално, защото у нас русофилията е възпитавана целенасочено и методично с най-различни средства в продължение на 150 години. В България винаги е имало много русофили, макар и никога да не са били единодушни по въпроса защо са такива и какво точно означава това. Много хора са убедени, че православието и кирилицата ни привързват към Русия като към наш цивилизационен център, макар че по линия на православието и на кирилицата е по-логично да сме византофили (гъркофили), а не русофили. Колкото и да се изживява като наследник на Византия, Русия има общо с нея, колкото Бразилия с Рим.

Други пък са на мнение, че дължим благодарност на Русия за своето освобождение. И това е така – не случайно на всяка литургия в храма се споменава с благодарност и почит името на император Александър II. Русия ни е освободила от Османската империя и е помогнала да се възстанови наша държавност и то под формата на християнска монархия. Не много по-късно обаче Русия ни „освобождава“ и от тази християнска монархия, превърнала се кой знае кога и как в „монархофашизъм“, за което отново ѝ дължим благодарност. Днес, види се, Русия се е заела да ни „освободи“ от оковите на Европейския съюз и НАТО, за което, както се казва, предварително ѝ благодарим. Толкова е силна русофилията в България! Е, как, кажете, партията на Марешки да пропусне и този електорален потенциал!

В резултат на тези не много сложни калкулации, партийните стратези очевидно са стигнали до извода, че Веселин Марешки, ако иска да поосвежи увехналия си имидж, трябва спешно да се очертае като патриот-русофил, колкото и този термин да изглежда като оксиморон в очите на някой по-критичен наблюдател. За щастие на стратезите, критичните наблюдатели са колекционерска рядкост, статистическа аномалия в порядъците на стотни и хилядни от процента.

Всичко, казано дотук, не е нещо ново. То даже е банално, защото много пъти е описвана системата на политическия живот у нас, пък и не само у нас. Живеем в безидейно време. Днес няма сблъсък на философии. Всичко е калкулация, водеща до създаване и то с нежелание на нескопосан публичен образ на една или друга партия, на един или друг лидер. Както се казва: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“ (Еклесиаст 1:9).

Просто ми е тъжно като гледам как на хората се разправят некадърно скалъпени приказки с надеждата не, ами с твърдата увереност, че ще хванат дикиш. Тъпи ли са хората? Ами, не, не са. Лековерни ли са? В повечето случаи не са и лековерни. Защо тогава им минават тези номера от рода на „Русия ще ни пази по-добре, ама не знаем от кого точно“? Може би защото ги мързи да се замислят. Може би защото не вярват, че политика е важна за тях, а не нещо, което се случва от само себе си някъде там в необятните и приказни вестникарски прерии, където волни индианци препускат срещу залеза с вятър в косите по някакви техни си работи, с които ние нямаме нищо общо. Не, политиката не е това. Политиката е нещо, върху което ни е даден контрол и ако ни домързи да го упражним, никой няма да ни е виновен. Как се упражнява този контрол, като се гласува ли? Това също, но се упражнява преди всичко като се мисли. Мислете, бе! Мислете всеки път, когато се появи някой иначе успешен търговец да ви увещава колко добре ще ви пази Русия от гадната Европа, която иска да ви „изсмуче“ парите с единствената цел да ви докара до просешка тояга. Мислете. Аз пък мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Може да харесате и: