Понякога ми се струва, че някои хора мразят Църквата повече, отколкото мразят полицията и данъчните, взети заедно. Когато заговорят за свещеници и владици, даже и за Бог – пяна им излиза от устата, също като на бесноватите от Евангелието. Най-малкият повод е способен да отприщи яростта им. Често такъв повод е нещо, от което те не разбират и изобщо не ги засяга. Нещо повече: гордеят се, че не разбират и че не ги засяга, но въпреки това мразят, хулят и ругаят.
Така и с поставения за обсъждане проект за Национална стратегия за детето 2019-2030 (тук няма да се занимавам с него, но вероятно ще го направя в края на седмицата другаде). Църквата изказа мнението си за стратегията и бесноватите скочиха възмутени, сякаш Църквата няма право да изказва мнение.
Хайде, да кажеш, че по въпроса за Стратегията критиците на Църквата донякъде наясно. Но те бесняха по абсолютно същия начин и когато патриарх Вартоломей беше в България, изказвайки се „експертно“ как било правилно да се обръща вселенският към българския патриарх; бесняха и за Критския събор, току-що научили думата „икуменизъм“ и вече по-големи икуменисти и от папата; бесняха, когато македонската разколническа църква пожела да я осиновим, при условие че ще устроим скандал във Вселенската патриаршия; беснеят по всякакви канонични и догматични въпроси, без хал хабер да си имат за какво става дума. То е все едно аз да изляза да хвърлям плюнки срещу ЦЕРН, защото не съм съгласен с посоката, по която ускоряват елементарните частици в колайдера. Да се плюнча, защото искам частиците да ги ускоряват в обратната посока и шумно ще протестирам, ще манифестирам остроумието и яркия си език, докато онези нещастници в Швейцария не се вземат в ръце. Има омраза, която мрази, без да знае какво точно е сторил мразеният.
До това заключение ме доведе публикацията на една поетеса в иначе много добра и интелигентна медия. Няма да кажа коя е (поетесата, не медията). Достатъчно е да знаем, че е поетеса, защото поетесите по принцип обитават кули от слонова кост и прекарват времето си във възпяване на доброто, любовта, красотата, философското издигане над дребните страсти и други такива елфически неща. Но вместо нежно да ни посипе със звезден прашец под звуците на сребърни камбанки, нашата поетеса рие земята като бизон и хвърля пръст и чакъл върху Църквата. Нарича я „мълчалива сянка“, владиците са „синодални старци“ (с презрение); „българска православна шамарена фабрика“ (в интерес на истината това не го била казала поетесата, а някакъв поет, но е ясно върху кои думи е ударението: „българска“ и „православна“ – много ги мъчат тези думи, не знам защо); църквата е „възможно най-ретроградната институция“, която отправя посланието: „чрез шамари към подчинение“ (ще си направя труда да потърся къде Църквата отправя това послание, но, както казах, няма да е сега). Църквата според поетесата е ужасна организация, която си въобразява, че в семейството мъжът и жената трябва да са свързани за цял живот (ужас!), децата не бива да се занимават със секс (ужас!) и жената трябва „да ражда като крава за разплод“ – види се, раждането на деца е някакво унижение и грубо посегателство върху правата и свободите. После – олеле, демографска катастрофа!!!
Текстът на поетесата наистина е забележителен, но не желая да се занимавам подробно с него, защото с нищо не е заслужила такова внимание, пък и рискувам да оскверня безсмъртната си душа. Текстът е знаков и програмен не с либералния си патос, не с измислените цитати, даже не и с потресаващата си некомпетентност, стигаща до там да не прави разлика между православие и католицизъм. Текстът на поетесата е симптоматичен с това, че представя обобщен портрет на типичния „модерния“ човек, на прогресиста и атеиста, на еволюциониста, който мисли себе си като „венец на природата“. Статията даже не е портрет – тя е автопортрет на „модерния“ човек: майчице, колко съм съвършен и безгрешен!
Всъщност поетесата може и да се обиди задето я наричам „атеист“, защото самата тя казва:
„Аз съм вярващ човек. Но не религията е тази, която храни вярата ми.
Не църквата ме крепи в нея. И не служителите божии,
на които плаща държавата, не Бог, са моите учители“.
Да, познавам тази вяра. Аз също вярвам, че Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система, а Юпитер – най-голямата. Вярвам, защото няма как да го проверя със сетивата си, не мога да отида там и да ги премеря в педи и крачки. Затова вярвам. Почти всички неща, които знае човек, ги знае, защото е повярвал, а не защото ги е изпитал. Откъде знаете, мили поетеси (ако знаете, разбира се), че брутният вътрешен продукт на родината ви за миналата година е бил 105,609 милиарда лева? Някой ви е казал, прочели сте го и сте повярвали. Вярата е могъщ познавателен инструмент, за ужас на мнозина…
Но вярата, която изповядваме в Църквата (и за която скоро писах) е по-различна. Тя не е вярата в някаква висша сила, все едно каква, както изискват масоните от новопостъпващите си членове. Това е точно определена вяра. Определена от Христос, записана в Евангелията и кодифицирана от съборите.
Но да видим какво казва поетесата в своя своеобразен автопортрет на „модерния“ човек.
Да оставим настрана, че не става ясно дали Бог е този, който не плаща на свещениците или пък Бог не е сред учителите на поетесата – може да се прочете и по двата начина, но нека го отдадем на неумело боравене с речта и да видим нататък: „не религията е тази, която храни вярата ми“. Думата „религия“ означава „връзка“, в смисъл на връзка с Бога. Е, кое бе, любезна поетесо, храни вярата ти, ако не връзката с Бога! Освен ако вярата не се изчерпва с Меркурий, Юпитер и БВП за 2018…
„Не църквата ме крепи в нея“ (във вярата). Виж сега, поетесо: когато човек казва „аз вярвам“, обикновено има предвид, че вярва в собственото си безсмъртие и в това, че след смъртта на тялото си ще попадне на по-доброто от две възможни места. Вярва, че се е съчетал с Бога, както е обещал и при кръщението си, отричайки се от сатаната. За да стане това, необходима е благодатта на Светия Дух, която се получава чрез тайнствата Кръщение, Миропомазание, Покаяние, Евхаристия, Брак, Свещенство и Елеосвещение. Тези тайнства са действени единствено в Църквата. Така че няма кой, освен Църквата, да те крепи във вярата, мила поетесо, освен ако вярата наистина не е в Меркурий, Юпитер и БВП за 2018.
„Служителите божии“, както презрително ги наричаш, поетесо, същите, на които „плаща държавата“, защото и те имат семейства и все някой трябва да им плаща (ако повдигна въпроса за църковен данък, ти първа ще разголиш гръд и ще легнеш на релсите пред влака с танкове за Индокитай като Раймода Диен), служителите божии са хората, които чрез тайнството Свещенство са получили от Христос правото да извършват всички останали тайнства и не само това, но и да отпускат и задържат греховете на каещите се. Това твоята вяра, поетесо, отчита ли го или то няма отношение към БВП за 2018… Ти колко служители божии познаваш лично?
И ако нито служителите божии, нито самият Бог са твоите учители, кой тогава? Дънов? Ванга? Богомилите?…
Но аз знам коя е болката на „модерните“ хора, особено когато са поети и поетеси. Болката им е, че страстно желаят да се изживяват като господари на духовността и затова истинската духовност толкова ги вбесява. Те не са по-умни от всеки друг „модерен“ човек, който, ако не харесва депутатите, мрази парламента; ако не харесва съдиите, мрази съдебната система; ако не харесва президента, мрази президентската институция и т.н. Всъщност „модерните“ хора, които мразят Църквата, не я мразят нея. Не мразят и свещениците, макар че и в капка вода са готови да ги удавят. Те мразят Бог. Натам е отправена тяхната омраза. Мразят Го, защото с кроткото Си присъствие Той прави да изглеждат жалки техните напъни да бъдат интелектуални, емоционални и морални исполини. Мразят Го, защото задава критерии, в които не могат да се впишат. Те искат свят без Бог, за да могат те да са богове и да се препират кой от тях е по-голям бог от останалите. Ще го доказват с умни писания. Ще го доказват с постмодерни живописни платна. Ще го доказват с инсталации, хепънинги и пърформанси. Да, съгласен съм, че Църквата много пречи в цялата тази надпревара, в целия този парад на изпъчени голи тумбаци. Пречи, защото говори за нормалност и адекватност, което не се съвместява с ексхибиционизма на „модерния“ човек.
Слава Богу, Църквата, когато социолозите я мерят като институция, макар че тя е много повече от институция, винаги се оказва с най-висок рейтинг. Тъй ли?… Ау, че изненадващо!… Да, изненадващо е, защото повечето хора (за разлика от нас – от мен и поетесите) не се чекнат в медиите и социалните мрежи, но имат здраво и адекватно отношение по важните въпроси. Кои са важните въпроси? Нека поетесите кажат…
А коя е нашата поетеса ли? Тя ще се разпознае. Сигурно ще я разпознаят и други. Ако е достатъчно глупава да отговори, ще видите всички коя е. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За “Топ Новини“
