Самият факт, че я наричат „градска“, а не просто „десница“, иде да покаже, че тук става дума за нещо по-специално. Тя се състои от интелигентни и успели индивиди с корпоративни инстинкти, които делят хората на образовани, успели и богати от една страна, а от друга – неудачници, пъплещи встрани от мейнстрийма, страдащи от всевъзможни скрупули и предразсъдъци. Защо едното да е дясно, а другото някакво инакво – това не знам, но така ги наричат: „градска десница“.
Градската десница се състои също от стари седесари и от тръгнали впоследствие подир Иван Костов стари седесари, за да станат десебари и така да се покажат още по-десни и от десните, да сложат началото на новия български консерватизъм. Не случайно си избраха възможно най-тъмносиния цвят. Сред тези хора има много мои приятели, както и много чудесни хора, които не познавам лично, но с удоволствие бих искал да се сприятеля и с тях. Сигурно и аз щях да съм все още в техните редове, ако не бях морално неспособен да гласувам за културни марксисти, зелени и Тома Белев (независимо от последните му изяви, които са силно преекспонирани).
Сред градската десница трябва да наредим най-сетне и онези младежи, които едва през последните години оформят своята политическа ориентация и слагат начало на политическата си кариера. Те се ръководят повече от прагматизъм, отколкото от идеализъм.
Забележете, че в редовете на „градската десница“ не слагам себе си и хората като мен, но това не би трябвало да се тълкува, че не сме граждани или че не сме десни – просто попадаме в една малко по-класическа дефиниция на дясното.
И така, ето че навлязохме в последната седмица преди местните избори. Очевидно това ще е само първият тур и след него ще има още един. Ако може, ако е редно да се вярва на социологическите проучвания и особено на онези, предназначени за медийна употреба (тема, с която ще се занимаем отделно), то на втори тур в София ще се явят една срещу друга Йорданка Фандъкова, досегашния кмет, и Мая Манолова, досегашния омбудсман. При това решаващи ще се окажат именно гласовете на „градската десница“, за която говорихме по-горе.
Нека приемем за простота, че „градската десница“ са хората, които ще подкрепят „Демократична България“ на първи тур, но на втори тур ще трябва да гласуват за някого другиго, тъй като техният фаворит ще отпадне. За кого ще гласуват? Това не могат да кажат дори социолозите, защото въпросът е идеологически.
Сценарий 1. Налага се убеждението, че залогът между двата тура е СТАТУКВО-ПРОМЯНА. Тогава „градската десница“ ще подкрепи Мая Манолова, независимо от нелепата кампания, която води, и покъртителната некомпетентност, която демонстрира при всяка своя медийна изява. Ще я подкрепят всички, които искат просто Фандъкова да си отиде на каквато ще да е цена. Като вица за онзи поляк, който поискал от Златната рибка китайците да дойдат три път в Полша, за да минат шест пъти през Съветския съюз. Мотивът за промяната е много силен, защото почива на обективното усещане за умора, изхабяване, отслабване на идеите и порива, неизбежния консерватизъм, до който стига всеки, останал дълго време във властта, а също и на леко ирационалното схващане: „хайде, ставай от масата, че да седне някой друг“.
На тази идеология залагат преди всичко левите пропагандатори, защото знаят, че при интрига „ляво-дясно“ лявото в София няма шанс. Но колкото е трудно да се обясни в лозунги що е ляво и дясно, също толкова трудно е да се обясни що е „статукво“ – за мнозина „статукво“ не е мръсна дума, а нещо свързано със стабилност и предсказуемост, и ако самите те са доволни от постигнатото и искат да го запазят, ето че се превръщат в привърженици на статуквото. Най-трудно е обаче да се обясни какво е „промяна“. Да спечелиш от тотото безспорно е промяна във финансовото състояние, но да загубиш също е промяна. За да обясниш статуквото трябва да нарисуваш картината на нещо съществуващо, а за да обясниш промяната, трябва да нарисуваш картината на нещо несъществуващо.
Сценарий 2. Успява да се наложи убеждението, че интригата между двата тура е ЛЯВО-ДЯСНО. Това може да се случи по-лесно, защото „ляво-дясно“ е главната интрига в политиката, откакто има демокрация и парламентарни избори, така че не е нужен висш пропагандаторски пилотаж. Дори когато интригата е била статукво-промяна, демокрация-тоталитаризъм, изток-запад, АЕЦ „Белене“, Южен поток и т.н. лявото е заставало на едната страна, а дясното – на другата и по този начин спорът пак се е свеждал до „ляво-дясно“.
Ако между двата тура на местните избори в София битката се осъзнае като сблъсък между лявото и дясното, то градската десница ще подкрепи Йорданка Фандъкова. Ама Фандъкова не била дясна! Хубаво, нека не е. Достатъчно е да се знае, че ГЕРБ е главният опонент на БСП, за която едва ли някой ще каже, че не е лява, и че кампанията на Фандъкова е официално подкрепена от ЕНП.
Следващите два сценария също са твърде реалистични:
Сценарий 3. Градската десница се РАЗЦЕПВА. Напълно възможно. Както видяхме, в категорията „градска десница“ влизат различни хора. Повечето от тях приличат на крайно ортодоксалната парния в Константинопол през 15 век, която казва: „По-добре да видим турска чалма в града, нежели папска тиара!“ (както и става в крайна сметка). Част от градската десница за нищо на света на иска да види Фандъкова кмет още веднъж, защото е от ГЕРБ, а ГЕРБ са „мутри и втори ешелон на БКП“. Тя ще гласува и за Дарт Вейдър, само да не е Фандъкова. Абсолютно същата е другата част, само че тези „градски десни“ са се заклели, че няма да допуснат БСП на власт, а мисълта Маяма Нолова да е кмет на любимия им град ги ужасява. Очевидно вторите ще гласуват за първата, а първите за втората. Някои казват, че като цяло гласоподавателите на „Спаси София“ ще подкрепят Манолова, а тези на „Демократична България“ – Фандъкова. Но аз съм скептичен. Прекалено много се разминават мотивите на електората с мотивите на партийните ръководства. И в двата клона на „градската десница“ ще се намерят избиратели, които да гласуват с омерзение за някоя от двете, само за да не спечели другата.
Сценарий 4. Неспособна да направи компромис с високите си нравствено-естетически стандарти, „градската десница“ отива ЗА ГЪБИ. Тоест, демонстративно отказва да гласува, нищо че през цялото време е говорила за демократичен процес и граждански дълг. Тогава решаващо остава поведението на ВМРО. Впрочем това поведение не е за подценяване и при останалите сценарии, но в него няма интрига, защото отдавна е ясно заявено.
Това са четирите сценария, построени върху крехката основа на социологическите проучвания. Разбира се, който и от тях да се изпълни, това все още не решава крайния резултат от изборите, така че предстоят интересни слънчеви дни. Дано само Тома Белев не ги нарече „циганско лято“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За NEWS.BG