Сякаш за да подчертаят своето глобално разкрачено положение между Европа и Евразия, социалистите насрочиха петдесетия си конгрес за 9 май. Каква е символиката – Денят на Европа или День Победы? А има и друга символика, която не знам дали е редно да бъде наречена така, защото си е чиста конкретика: петдесетостта на конгреса с гордост потвърждава, че началото е през 1891 на Бузлуджа, че БСП е леко модернизирано име на БКП и за пореден път повдига въпроса за историческата отговорност.
На практика тази партия признава за свое дело и метежа от 1923, и атентата в “Св. Неделя”, и т. нар. “народен съд”, и всичко след това от концлагерите и убийствата в граничните бразди до “развития” социализъм. Защо им е на тези хора да се хвалят с такава история? Какво печелят? Гордеят ли се с нещо? Единственото, което постигат със сигурност, е че дават повод отново и отново да се поставя въпросът защо БКП/БСП не е забранена като терористична организация. Нали на няколко пъти след 1989 г. се обявяват за “модерна лява партия”? Каква Бузлуджа, какъв Дядо, какво Септемврийско въстание, какви партизани? Последното обявяване за “модерна лява партия” беше, ако помните, през 2016 и го направи Корнелия Нинова…
Но нека оставим символиката и спомените. Не да ги забравим, а просто да ги остави временно настрана, за да се съсредоточим върху друго.
Конгресът ще бъде забележителен с това, че не той ще избира председателя на партията, а това ще сторят всички социалисти дружно, всички по цялата страна, по градове, села и паланки. Така се получава заради промени в устава, инициирани от самата Корнелия Нинова. Демократично ли е това или апаратно? Ние, простите и безпартийни граждани няма как да знаем. Знаем само, че изборът на председател ще се проведе на 26 април (на тази дата през 1933 е създадено Гестапо, щом ще си играем с календара) с евентуален балотаж на 3 май. Ще се състезават 21 души, както следва по брой номинации: Корнелия Нинова (31), Кирил Добрев (13), Калоян Паргов (6), Красимир Янков (6), Костадин Паскалев (6), Янаки Стоилов (5), Георги Гергов (5), Драгомир Стойнев (3), Валери Жаблянов (3), Сергей Станишев (2), Михаил Миков (2), Деница Златева (2), Жельо Бойчев (2), Борислав Гуцанов (2), Георги Свиленски (1), Иван Ченчев (1), Явор Гечев (1), Георги Пирински (1), Лъчезар Костов (1), Станислав Павлов (1) и Атанас Мерджанов (1). Поне стана ясно кои социалистически лидери наистина са някакви лидери в партията си.
Освен да избере нов председател на БСП, конгресът ще има и друга важна цел, формулирана от Михаил Миков: “да избере политическа рамка, в която ще работи бъдещият председател“. Ето това е много интересно – какво се разбира под “политическа рамка” и каква ще бъде тя оттук нататък за БСП, респективно за нейния председател. Има ли нещо общо с политическото позициониране или просто очертава правомощия и компетентности? Според мен за социалистите е много важно да се замислят над политическото си позициониране, защото вече не са господари на лявото.
Какво означава споменатият вече призив на Корнелия Нинова от 2016 г., че БСП трябва да се превърне в “модерна лява партия”? Означава първо, че не е такава и това се осъзнава от нейното ръководство, и второ, че има друга левица, която носи модерността в тази област и кара столетницата да изглежда демоде. Тоест, налице е нова левица, която вкарва старата в криза. Явлението не е изолирано българско, а е характерно за цялата западна цивилизация, към която ние божем се числим по ред показатели. За другите цивилизации не знам.
Но нека гледаме в нашата си паничка. По какво си приличат и по какво се различават помежду си българската стара левица (столетница) и българската нова левица? Приличат си, разбира се, най-вече по това, по което се отличава всяка левица от всяка десница. Всяка левица иска да оправи света, като промени човека отвън, насилствено и принудително (каквито и лозунги да издига за свобода), докато десницата е фокусирана върху вътрешното и доброволно усъвършенстване на човека, от което положителните промени за света ще дойдат по естествен път. Това е един от многото признаци, но е важен. От него произлизат такива илюзии като тази например, че може да се разпределя повече, отколкото се произвежда, или пък онази, че битието определя съзнанието, а историята се движи от революции въз основа на класова борба. Само дето старата левица ги нарича “класи”, а пък модерната – “малцинства”.
А по какво се различават старата и новата левица в България? Новата левица е глобална, като нейният глобализъм има малко общо с интернационализма на старата. Глобализмът и мултикултурализмът на новата левица принуждават старата да търси своя образ в национализма и то дотам, че да отрича актове като Истанбулската конвенция, само защото е знаме на новата левица. За старата левица не е трудно да го играе националистическа, защото за нея тази игра започна още през 1980-те, когато се постави под съмнение славянската същност на българите, развяха се гордо конските опашки на Аспаруховите хуни, а интелектуалците на Людмила Живкова създадоха науката тракология. Нещо подобно се случи и в други тоталитарни социалистически стани като израз на стремежа на техните върхушки да еманципират режимите си от Москва. Тъй че БСП не е новобранец в национализма.
Новата българска левица е изразено прозападна, защото дълго време либерализмът – новото ляво – се финансираше именно от Запад. Старата левица пък имаше в миналото здрави връзки със СССР, които сега са здрави връзки с Русия. Противопоставянето между Изтока и Запада е много старо, още от IV век, и невинаги е било непримиримо. Затова днес е жалко то да се свежда до проевропейска и проевразийска пропаганда, до русофилия и русофобия. Русия никога не е била съвсем Изток или Запад. Тя винаги е била Север. По принцип старата българска левица е русофилска (такъв е и старият български консерватизъм от втората половина на XIX век – ако щете вярвайте), а новата българска левица е русофобска. Макар че докато може да се говори за “русофилия”, то “русофобия”-та е малко по-размито понятие. Тези определения съществуват заради различните мнения по въпроса какво чуждо влияние трябва да се допусне на Балканите, тъй като на Балканите не може да няма чуждо влияние. Очевидно русофилите (позитивно определение) предпочитат руско влияние, докато русофобите (негативно определение) се боят от руското влияние, както сочи съставката φόβος в термина, но не казват какво друго предпочитат. А възможните силни влияния на Балканите са няколко – руско, турско и западно, като западното напоследък все по-отчетливо се разграничава на западноевропейско и американско, а при по-настойчив поглед западноевропейското може да се определи като английско, френско, германско и т.н. Какви “-фили” са русофобите? Вероятно могат да бъдат всякакви. На мен ми е достатъчно симпатично и това, че като се скарат русофили с русофоби, в повечето случаи виждам да се карат леви с леви. Десният човек е по-спокоен, по-уравновесен.
Важният извод от всичко това е, че професионалният партиец не е такъв, какъвто е, а такъв какъвто трябва да бъде и тук безспорно има някаква сърцатост. Професионалният политик е професионалист като всеки друг. Той познава институциите и процедурите, владее апаратните игри, умее да формулира позиции, в които не е задължително да вярва, търпи мъжествено, когато е в опозиция, но единствената му цел неминуемо остава властта, постигната все едно по какъв начин. Професионалният политик работи власт, а не идеи. Това се доказва от кариерите да много прочути и талантливи наши политици. Затова в началото изразих учудване от упоритостта, с която БСП се хвали с историята си, защото макар че е пряк приемник на БКП и в редиците ѝ династичността е обичайна практика, днес целите ѝ са съвсем други и перченето с историята по-скоро пречи.
Казвам всичко това най-добронамерено и със загриженост, защото вярвам, че едно общество, поне в свят като този, в който живеем, трябва да има развити десница и левица, тъй както човешкото тяло трябва да има здрави дясна и лява ръка, за да върши с дясната едно, а с лявата – друго. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За News.bg