Всеки професионален изкуствовед ще ви каже, че най-трудният и същевременно най-отговорният момент в едно художествено произведение е финалът. При музикалните произведения често финалът е свързан с продължителни апотеозни акорди и думкане по тимпаните до пълното им продънване, за да се покаже колко важно е било всичко чуто до момента. В литературата не е по-различно. Вижте само как завършва христоматийното стихотворение „Опълченците на Шипка“:
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Мисля си, че в момента трескаво се търси някакъв подобен финал на извънредното положение, карантината, маските, ръкавиците и т.н. Финалът трябва да е патетичен, защото някак не върви да кажеш: „До вчера беше смъртоносно да се ходи без маска, но от днес вече не е“. Кои са нишаните ли? Първо, в много страни започнаха да се връщат към нормален живот, та даже и в Италия. Вярно, ген. Мутафчийски – героят, лицето и гласът на извънредното положение, детето на извънредното положение – каза, че за италианците можело, защото вече били минали кулминацията и заразата вървяла надолу. А пък ние още сме били вървели нагоре и оптимистичните данни за по-малко заразени през събота и неделя се дължали на досадния факт, че през уикенда лабораториите не работят и не подават данни. Тоест, едно е истинското положение, друго е статистиката, трето е какви изводи си правим от нейните изследвания. Иначе казано: колкото повече тестове се правят, толкова повече заразени ще се установяват и това е апокалиптично!
Наскоро ме запознаха със следната логическа верига (не се сещам как иначе да нарека този сюжет): в математическите модели, пророкуващи бъдещето на заразата, имало грешка, защото изводите се правели на брой регистрирани заразени, при положение че инкубационният период бил дълъг (как научаваме колко дълъг?) и заразените на практика били много повече от установените. Но понеже нямали симптоми, статистиката не ги отчитала. В тази светлина всички мерки на базата на преброени от статистиката заразени били поначало закъснели. Много моля привържениците на тази теория да не я споделят с властите, защото догодина може да въведат полицейски час заради това, че никой не проявява никакви симптоми, което само по себе си говори за зловещ инкубационен период.
На мен пък, като на лаик, който не е гледал нито един брифинг, ми е любопитно следното: щом като в мига, в който вдигнат мерките, всички ще се разболеят, то какво значение има кога ще вдигнат мерките?
– Глупак! – ще изкрещи някой по-компетентен от мен. – Като изобретят ваксина, ще се ваксинираме всички и тогава никой няма да се разболее!
– Но, доколкото знам – плахо ще възразя аз с глуповата усмивка на некомпетентното лице, – ако изобретят ваксина днес, ще можем да се ваксинираме с нея след няколко години. Не е ли малко късничко?
Имам комшия с магазин за дрехи. Той ми каза, че откакто е в сила извънредното положение, бизнесът му се е свил до 5%. Искам внимателно да отбележите – не се е свил СЪС 5%, а НА 5%; от бизнеса на човека са останали 5%. „Но това си практическо зануляване!“, възкликнах, а той само тъжно кимна с глава. Та, ако днес изобретят ваксина, то след няколко години вирусът ще е последната грижа на човечеството. Разбирам я властта. Тя не иска по-малко болни, а неизбежното количество (каквото и да е то!), но за колкото може по-дълго време, за да не рухне здравната система и да не линчуват правителството. Но нека властите по цял свят си помислят какво предпочитат през 2022 или 2023 година – препълнени болници или гладни бунтове.
Очевидно извънредното положение е трън в петата на властта и тя започва да дава нишани за неговото вдигане. Отвориха парковете (за ужас на Мутафчийски), а пък проф. Кантарджиев каза (или по-точно „предупреди“, защото тази дума е по-драматична): „Изкачваме се в момента и ще достигнем пика на коронавируса в следващите няколко дни“. Тъй като предупреждението беше отправено на 23 април, а днес е 27, можем да кажем, че няколкото дни са минали, следователно пикът е прехвърлен. А пък според прогноза на института на Бил Гейтс от началото на месеца вече трябва да сме забравили нашия пик, защото е бил на далечния 20 април. Да видим: или пикът наистина е бил на 20 април и вече слизаме по кривата, или от института на Бил Гейтс чеп за зеле не става. Хубаво е след време да се връщаме и към други прогнози, и към други пророчества.
Усещате ли какви хоризонти отваря това пред мисълта! Щом пикът вече е прехвърлен, можем да се държим като Италия, дори и според стандартите на ген. Мутафчийски. Подмятането на проф. Кантарджиев изглежда незначително, но е ключово. То легитимира оттеглянето от извънредното положение. Разбира се, на това се противопоставя теорията на повечето пикове и повторното заболяване и ние, простите граждани, вече се чудим какво да мислим… По какво си приличат великите гении в науката? По това, че теориите на всички тях са отречени. Но, нищо – ние продължаваме да теоретизираме.
Какво да направи властта, какво да каже, когато дойде моментът да се тури край на извънредните мерки? Такъв момент рано или късно ще дойде и след него ще се случи едно от следните две неща: или ще има купища болни и тогава всички ще кажат: „Защо спряхте мерките?“, или нищо няма да се промени и тогава ще рекат: „Не е имало нужда от мерки, само ни побъркахте излишно и съсипахте икономиката“. Защото без ваксина или без стаден имунитет как тъй заразата ще изчезне от само себе си? А-а-а, сещам се! Вирусът ще изчезне през горещите месеци по климатични причини. Но как тогава пикът му ще е наесен, както твърдят някои?
Засега властта се държи добре. Така че ако уцели точния момент да прекрати извънредното положение, ще се направим на утрепани и ще кажем: „Браво! Сторихте каквото трябваше, не пропуснахте нищо и нищо излишно не предприехте!“. И ако след това наистина се окажем сред най-слабо засегнатите народи, нека идем да запалим една свещ от 40 стотинки и да кажем: „Благодаря!“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен или поне да му се забрани да се разхожда из парковете.
За News.bg
