Ако не сте чели

Технология и философия на творческото писане

от

Осъзнавам, че блогът се казва „Ако не сте чели“, а пък за тази книга върви повече „Ако не сте писали“, но въпреки това я слагам тук, защото за да има четене, преди всичко трябва да има писане.

„Технология и философия на творческото писане“ е курс, който е предназначен за провеждане като магистърска програма в СУ „Св. Климент Охридски“, но върши работа и иначе. Адресиран е преди всичко към хора, които обичат писаното слово и имат амбиция да се занимават професионално с него, тоест да им плащат за това, което пишат. Смея да твърдя, че в момента има пазар за подобни умения, защото се появиха много нови онлайн медии, които изпитват остър глад за оригинално съдържание.

В книгата ще намерите много и полезни упражнения във всички жанрове, предложени за изучаване. Материалът е разделен на три: теоретична част, практическа – за придобиване на умения в различни жанрове (вижте в кои), а в третата част заедно ще създадем роман, защото каквото е симфонията в музиката, това е романът в литературата.

Тук ви предлагам съдържанието на книгата, по което ще се ориентирате по темите, както и предговорът, който ще оформи първоначалната ви представа. Иначе книгата би трябвало да е вече в книжарниците, със сигурност в университетската книжарница и с още по-голяма сигурност на сайта на Университетското издателство.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

Предисловие

Част първа. Нещо като теория           

Защо сядаме да пишем?

Философията на писателя.

Част втора. Елементи на творбата

Повествовател

Обстановка

Героите

Портрет

История

Характеристика

Детайли (тикове, белези, странности, навици и т.н.)

Лирически, драматически и епически герой

Положителни и отрицателни герои

Символични и алегорични герои

Схематични и логични герои

Извън класификациите

Колизия

Противоположни идеи

Противоположни чувства

Противоположни интереси

Колизия на поколенията

Колизия на световете

Историята

Тема

Фабула и сюжет

Композицията

Паратекстове

Стил

Част трета. Нещо като практика

Как се пише есе

Как се пише журналистика

Малка статия за сайт

Голяма статия за сериозен вестник

Интервю

Поръчков PR материал

Как се пише реклама

Как се пише поезия

Стихосложение.

Римуване.

Строфите.

Как се пише пиеса

Пространството и времето в театъра

Характерите на героите

Случката

Как се пише сценарий

Сценарий за филм

Телевизионни сценарии

Как се пише разказ

Заглавие

Образи

ПРИЛОЖЕНИЕ

Част четвърта. Да напишем роман

Проучване

Епохата

Светът на героите

Планиране

Директория: „Герои“

Файл: „Историята“

Директория: „Спомагателни текстове“

Директория: „Документи“

Директория: „Истории“

Директория: „Текст на книгата“

Файл: „Структура“

Написване

Контрол над обема

Началото

Изливането

Експозиция на герой

Описание на обстановка

Диалози

Редактирането

Маркетинг (Как да накарате да купуват и четат книгите ви?)

Разпространение

Издателят

Реклама

Популярността на автора

Социалните мрежи

Премиерата

Критиката

Участия на автора в медиите

Представяния в страната

Конкурси и награди

Преводи на чужди езици

Заключение

 

Предисловие

 

Защо „технология и философия“? Не може ли само „технология“? Може, но не е изчерпателно, защото техниката отговаря на въпроса „Как?“, докато философията отговаря на въпроса „Защо?“, който често е не по-малко интересен. Защо да пишем? Дори да се научим как, защо все пак да го правим? Можем да усвоим съвършена походка: да пристъпяме елегантно, да държим раменете си изправени и брадичката вирната, да движим изящно ръцете си, но все пак е добре да знаем и къде отиваме, закъде сме тръгнали. Ако това не ни е ясно, ще извършваме браунови движения[1], макар и по много красив, хармоничен и теоретически правилен начин.

Свети Аврелий Августин (354-430), съвременник на един друг виртуоз на текста – св. Иоан Златоуст (347-407), – още докато е бил млад преподавател по риторика в Картаген (който трябва да бъде разрушен!), определя себе си като „продавач на думи“. Всички професионалисти, на които текстът е и суровина, и краен продукт, всички сериозни писатели са продавачи на думи. Продавачи на думи сме и ние с вас, които започваме съвместното си препускане по етажите на творческото писане. Дали ще пишем любовни сонети или речите на бъдещия президент, ние продаваме думи.

 

Но писането на художествени текстове не е само да имаш хубави думи, а преди всичко хубави мисли. Хубавите мисли са едновременно интересни, привлекателни, но и правилни, тоест съдържат истината. Или поне някаква невинна самозаблуда за нея. Човек мисли чрез думите, творейки слово. Думите идват от мислите, но и мислите идват от думите. Без думи мислите са като мъгла, в която се мяркат тревожни образи и преди да ги осмислиш, превръщат се в нещо друго. Едва словото препъва малко налудничавия им бяг и като ги облече в думи, кара мислите да потекат като гъста лава. Едва когато напишеш думите, лавата застива във форми, които остават такива завинаги. Текстът е мумифициране на речта, подреждане на вкаменените мисли в голяма изложба ((оттам и изразът: еди-кой-си писател се излага), където хората идват, гледат, цъкат с език и се чудят какво ли искат да им кажат тези триизмерни роршахови петна; всеки вижда нещо свое и даже се карат помежду си. Ето това е писането – оковаване на мислите в думи и парализиране на думите чрез тяхното записване. Ако все още ви влече, давайте нататък. Предстои ви не много дълъг, но пък интересен път, в чиито край със сигурност ще умеете да пишете по-добре, отколкото в неговото начало. А колкото по-добре пише човек, толкова по-добре мисли.

Някои от вас ще станат добри писатели. „Добри“ не значи „гениални“. Добрият писател дори не е по-ниската степен на гениалния, защото гениалният е нещо от съвсем различен порядък и често сам не знае какво представлява, все едно е дал душата си под наем на непознат квартирант. Доколко да си добър писател е въпрос на дарба и доколко на умение, което подлежи на изучаване и развиване? Със сигурност и на двете, защото всяка човешка дейност – от най-дребната до самото му богоуподобяване – се състои от нещо, които му се дава, и от друго нещо, което дава самият човек доброволно от себе си. Доброволно. Талантът, дарбата, без добронамерена упоритост, ражда абсолютно същите плодове като упоритото бездарие. Затова родените с дарба да пишат трябва да учат как се прави това.

Има три вида създаване на текст. При първия няма какво да кажеш, но пък можеш да го кажеш изящно. Издигаш в култ формата, презирайки съдържанието, но не коя да е форма, а някаква само твоя си, невиждана от никого досега, която ще изуми всички и ще ги накара да ахнат пред твоята творческа неповторимост. Помня едно литературно четене, на което като студент присъствах по задължение. Излезе пълничко момиче с права мазна коса и обяви загадъчно:

– „Къртица“.

И после добави с елемент на извинение:

– Това не е стихотворение, не е есе, не е разказ, не е импресия. Това е… къртица.

Познавате ли жанра „къртица“? Лично аз не съм срещал други образци от него. Но пък съм срещал достатъчно образци на студентското творчество, които могат да бъда класифицирани като „къртици“. Ако искаш да си авангарден формалист, още по-добре ще е да твориш и в жанр който никой досега не е чувал, а най-добре е и самият ти да не знаеш как се казва жанрът, в който твориш. Добрите графомани не знаят как се казват творбите им, а гениалните не знаят как се казват самите те. Не забравяйте обаче, че литературата се състои от 50% писане и 50% четене. Не се ли случат вторите 50%, и първите са отишли напразно. Вие пишете, за да ви четат непознати, а не за да изглеждате мъдри в очите на семейството си.

Вторият вид създаване на текст е, когато имаш да кажеш нещо наистина важно (иначе защо изобщо сядаш да пишеш!) и то наистина е толкова важно, че не те интересува особено как ще го кажеш, готов си да го кажеш как да е, дори с правописни грешки, с недодялани фрази, с повторения и безсмислици. Формата не те интересува особено, важно е съдържанието. Когато Айнщайн е извеждал гениалните си формули на черната дъска, последното, което го е занимавало, е бил краснописът. Борхес – човекът, за когото раят е библиотека (за него, самият той библиотекар, освен всичко останало, библиотеката е нещо подобно на онова, което е градината за Турние), – Борхес е на мнение, че е много по-важно какво казва писателят, отколкото как го казва, и дава за пример “Дон Кихот” – една почти нескопосана във формално отношение творба.

Третият вид правене на текст е когато имаш да кажеш нещо важно, нещо, което хората искат да чуят, чакат да чуят, и същевременно го казваш красиво и по интересен начин. Задачата на нашия курс е именно тази – да ви направи писатели от третия вид: да знаете какво говорите и да умеете да го кажете както трябва, да увлечете читателите, да ги направите свои съучастници, да споделите с тях отговорността за всичко. И накрая по възможност някой да ви плати за всичко това. Не се скандализирайте! Това, че са ви платили, все още не означава, че сте направили компромис със съвестта си, с творческите си убеждение. Би ви платил някой, който смята, че ще спечели от вас, а щом смята така, значи е убеден, че някъде по света има достатъчно на брой читатели, готови да си купят книгите ви. Повярвайте ми: не всеки писател, особено пък пишещ на такъв екзотичен език като българския, съумява да се издържа с писане.

***

С ужас установявам, че по един или друг начин съм се занимавал с текстове в продължение на близо 40 години – не че съм стар, просто съм започнал рано. Защо тогава не съм класик? Може би защото още не съм умрял, но и това ще стане някой ден и всички, които са се учили от мен на писане, изведнъж ще придобият неочакван авторитет. Шегувам се.

Като студент бях един от малцината свои връстници, които публикуваха в централния литературен печат. Тогава това беше трудно, нямаше интернет и имаше цензура. Още се чудя как цензурата допусна текстовете ми, вероятно не ги разбра – бяха доста, как да кажа… доста десни.

После създадох семейство, което е в прекрасно състояние и до ден днешен, а пишейки на бутиков език като българския, не можеш да храниш семейство. Колко са говорещите на български, колко от тях четат на български, колко от тях четат не само готварски рецепти и хороскопи, но и художествена литература, колко от тях четат сериозна художествена литература и колко от тях четат сериозна художествена литература от български автори. Всеки си казва: българските автори са задъхани графомани. И в отчайващо много случаи е прав. Един наплашен писател гледа в една книга да каже всичко, което знае, и при това се старае книгата да звучи съдбоносно. Затова в началото на 1990-те се отказах от художествената литература за следващите 10-15 години и се захванах с много по-рентабилните реклами. Много от рекламите, които сте гледали, много от PR текстовете, които сте чели, съм ги правил аз, но под такива неща човек не се подписва. Междувременно продадох и стотици сценарии на БНТ и БНР, но кой помни имената на сценаристите в електронните медии!

Днес, когато нямам вече нужда да завоювам света, когато съм осигурил всичко необходимо на семейството, децата и внуците си, се отвращавам от себе си като рекламист, защото осъзнавам, че рекламата е нечестиво дело. Мечтата на рекламата е да превърне хората в идиоти, защото на идиоти по-лесно се продават ненужни вещи. Но това е мое частно мнение. Ако някой младеж иска да се пробва в този бизнес, ще го науча да прави реклами.

От десетина години отново се занимавам с публицистика и литература и ми е добре. Доволен съм, че каквото напиша, се продава. Искам и вас да науча не заради парите – те никога не са много – а заради това, че, както вече казахме, има смисъл един текст да бъде написан, само ако след това бъде прочетен. А тук са необходими медиите и издателствата.

Защо ви разказвам всичко това? За да може всеки, който е решил да се учи на писане от мен, да знае от кого се учи. Добре дошли в клуба на писателите, които имат какво да кажат и знаят как да го кажат! Който също така е и клуб на безкрайно скромните писатели J.

Щях да пропусна: единственото, с което не мога да ви бъда полезен, това са връзки в „гилдията“ и в „писателските среди“ – никога не съм имал такива. Но пък с издателства мога да ви свържа.

***

Нека още от самото начало да сме наясно какъв е този курс. Той не дава идея за поредно хоби. Не запълва свободното време на скучаещи домакини, търсещи с какво да осмислят живота си. Не е курс и за аматьори. Аматьорите са два вида. Едни се ограничават в рамките на курса и не занимават човечеството с произведенията си – това е мъдро и любезно. Други обаче решават, че плуват уверено в дълбоките води на истинската литература и че интимните им преживявания са особено интересни. А има и такива, които даже не намират за необходимо да се обучават, защото вярват, че са се родили като диаманти, които после уникалният им житейски опит, пречупен през уникалната им чувствителност и уникалната им способност да светоусещат, е шлифовал до съвършенство. Те биват безотговорно поощрявани от философията на мейнстрийма, според която всеки трябва да е себе си, „такъв, какъвто е“ (тоест без никакво допускане за евентуално развитие в някаква посока) и смело да изразява неповторимата си индивидуалност, уверен, че другите са длъжни да се възхищават и гледат със зяпнали уста. Но ако това е „всеки“, кои остава да са „другите“?

Не сядайте да пишете, ако няма какво да кажете (често ще се повтарям, но приемете, че е по педагогически съображения). Това днес се прави масово и то не само в социалните мрежи, където всеки може да разчита на някаква публика. Не, този курс не е за самодейци. Не е за домакини, изправени на кръстопът какво да изберат – градинарство, творческо писане или йога. Този курс е за хора, които са решили да се занимават с писане професионално, дори и да не се надяват, че един ден ще влязат в учебниците по литература.

***

Преди да продължите, опитайте да си отговорите на въпроса: какво е за вас писането? Ако ви смущават отворени въпроси като този, нека го затворим. За мен писането е:

а) Свобода. Да, може би донякъде. Пишейки, човек създава светове. Разбира се, невинаги му се получава като на Айзък Азимов, но все пак някакви светове. В тях писателят е нещо като бог, който може да убие по мъчителен начин дори и най-сполучливия си персонаж. Никой не ви казва какво да мислите (освен Гласът във вас – вашата съвест), но пък отговорността за онзи, който мисли глупости, си остава за него. Какво да правиш, това е цената на свободата.

б) Индивидуализъм. Може би. Но преди да изберете този отговор, уверете се, че достатъчно добре правите разликата между „личност“ и „индивид“. Личността е път към единение на различното в съборното, докато индивидуализмът е отчуждение. Всеки иска да е различен, но умните знаят, че начинът да се отличиш от нещо е като се уподобиш на нещо друго. Ако си толкова индивидуален, че не си като нищо на света, значи просто си нищо.

в) Увлечение от процеса. “Аз пиша заради самото писане, защото ми е приятно да пиша“ – изкуство за изкуството, ars pro artem. Внимание! Ако започнете да мислите така, значи се превръщате в графомани, които оттук насетне няма да имат друга публика освен себеподобните си плюс шепа „ценители“, които се възхищават от новите дрехи на царя. Или пък се възхищават от себе си, защото са достатъчно чувствителни да харесат нещо, което другите не харесват, защото са неспособни да го разберат. Ако станете такива, всички, които оттук насетне ще ви аплодират, ще го правят, за да ги аплодирате и вие тях, когато му дойде времето. Иначе във ваше отсъствие аргументирано ще доказват какви некадърници сте. Но дори и от този вид да сте, пак можете да научите някои техники от тази книга.

Целта на курса е аз като негов ръководител да споделя собствения си опит,който не е малък; задачата не е да пишете като американските домакини, които посещават курсове по Creative Writing във филмите на социално-битово-психологическа тематика, нито като милионерите – автори на бестселъри, нито като класиците, които внуците ни ще изучават в училище, а именно като мен, защото да пишете като някого другиго така или иначе не мога да ви науча. Има хора, които биха могли, но не и аз. Не бой те се: няма да ви уча на иновации. Напротив, ще ви уча на класическо закостеняло писане, защото съм на мнение, че много рядко се правят открития към по-добро. В която и да е област. Ако някой реши да се прояви като новатор, като модернист, променяйки досега постигнатото, то много по-вероятно е да го развали, отколкото да го подобри. Разбира се, напълно възможно е всеки един от вас да стане родоначалник на нов стил, на нова течение, но това ще се случи, в общи линии, без негово участие – просто работата му ще го доведе дотам. Ако някой тръгва с амбицията да промени литературата, нека се откаже. Не защото е неспособен, но защото това не е цел, а само резултат по пътя към истинската цел. А коя е тя? Да хвърли мост между видимото и невидимото, да обясни необяснимото, да даде на читателя си игра за мисълта и да го възвиси до непостижими висоти. Но първо трябва да се научи просто да пише, както всички представители на абстрактния експресионизъм са се научили да рисуват, преди да започнат да продават мацаниците си за милиони.

Разбира се, в процеса на работата и когато се отвори сгоден случай, ще ви запознавам и с други възгледи и системи за творческо писане. Ще ви запозная и с основни положения от литературната теория, но няма да прекалявам – който се интересува може да намери специализирани книги и учебници за това.

 

[1] Брауново движение – по името на Робърт Браун (1827) – хаотично топлинното движение на прашинки в течна или газообразна среда. Описва се с теорията на случайните процеси в математиката. Математическото му очакване е равно на нула.

Може да харесате и: