007

Законите НА киното и законите ЗА киното

от

Да видим сега какво разбрахме ние, простите граждани, от тая история за филмовата индустрия. Защото е хубаво да питат не само специалистите, но и лаиците, от които се очаква да играят ролята на публика, макар че публиката на много творби на съвременното изкуство, включително и на киното, се състои единствено от „специалистите“, които ги произвеждат, и двама-трима задъхани интелектуалци.

През декември миналата година приеха на първо четене изключително належащата (както твърдят) поправка на Закона за филмовата индустрия, която в момента и до 4 септември е в режим на обществено обсъждане. Мотивите на вносителите са, че „на глобално ниво промените са драстични – цялостна дигитализация на процесите, експоненциален ръст на обема на продукцията и съвършено нови бизнес и културни модели във филмовата индустрия“ (мен лично „новите културни модели“ ме притесняват не на шега).

Какво е новото в закона? На първо място, разбира се, парите. За три години държавата ще даде 10 млн. лв. допълнително за производството на около един път и половина повече игрални, документални и анимационни филми. Представям си как ще се увълчат конюнктурните кинодейци, ако вече не са се увълчили. По три милиона на година, а гладните са много и много гладни. По разчет с тези 10 млн. ще трябва да се създадат общо 36 игрални, 66 документални филми и 750 минути анимация, която предлагам да не я броим, когато изчисляваме, че се очаква творците за 10 млн. да създадат 102 филма, сиреч със среден бюджет под 100 хил. лв. Ако броим анимацията, по-малко. Не знам… Страхувам се да не станем свидетели на вълна евтина самодейност, но пък кой съм аз, че да се страхувам от неща, които не разбирам! Може пък законът да даде тласък на българското кино, защото не са само парите.

Друга иновация са облекченията за чуждите продукции. Доколкото разбрах, на чуждестранните продукции, снимани в България, се гледа като на клон от туризма – повишават потреблението по кръчми, хотели и други увеселителни домове, раздвижват пазара на стоки и услуги, свързани с декори, костюми, ефекти, логистика и тям подобни дейности, откриват работни места и облекчават социалната система. Твърди се, че повишават международното реноме на България, но лично аз не съм в състояние да си представя как. Даже се оказа, че имало статистика какви обеми холивудски продукции се изнасят по сродните нам бедни страни, броят ги по същия начин както броят туристите. И за да можем да си защитим данните в проучванията, новият закон предвижда държавата да възстановява ¼ от разходите на продуцента (като с предимство „ще се ползват продукции, които са свързани с историята и културата на България“ – може би колумбийски наркобарони отвличат нестинарка, а млад и смел член от българската антарктическа експедиция я спасява). Надявам се, че крайната сметка след възстановяването към чуждестранния продуцент, като турим калема, ще е положителна.

Може би заради това отношение към чуждестранните продукции американската посланичка Херо Мустафа поздравила Вежди Рашидов по време на нарочна онлайн среща с думите: „Запозната съм с Вашата ключова роля и големите усилия, които полагате този закон да бъде приет. Поздравявам Ви за амбицията България да има закон за киното, който ще осигури нови възможности за българското филмопроизводство и за киноиндустрията. Приемането на този закон е исторически момент“. Да, сигурно е учтиво да облекчим бюджетите на американските филми с ¼ в името на някакви други изгоди, но похвалите на американците, особено в областта на киното, ме притесняват също тъй, както даровете на данайците са притеснявали Лаокоон. Защото ще се почувствам непривично, ако гледам филм, който, в стремежа да си заслужи похвалите, представя историческа драма с Асен и Петър не като братя, а като съпрузи, единият от които сомалиец, а другият кореец.

Според Тома Биков от Комисията по култура и медии модернизирането на Закона за филмовата индустрия ще подобри „цялостния облик и културно излъчване на България спрямо външния свят“ и – не по-малко важно – ще разтури монопола на „дейците“, които уютно пребивават в този бранш от години, монополизирали са всички творческо-финансови инструменти и при всякакви нови правила мъката им е голяма.

За съжаление, в представите на политиците филмовото производство е все повече индустрия (затова законът е наречен именно така) и все по-малко изкуство. Тоест киното е нещо, в което се влага капитал, то произвежда продукт и продуктът под формата на стока се продава с печалба на някакъв пазар. Сигурно е така. Но киното никога не е било изкуство в истинския смисъл, а среда за взаимодействие на различни изкуства – драматургия, актьорско и операторско майсторство, режисура, сценография, музика и т.н. Когато обществото чрез държавата или други някакви специализирани фондове финансира киното, то очаква в замяна да се изпълни някаква задача, да се защити някакъв интерес.

И в момента някои филми се правят със средства от европейски фондове, даже случайно знам и каква е технологията – не се допуска нищо случайно. Тези филми също защитават някакъв интерес, но дали това винаги е българският национален интерес? Какъв е нашият национален интерес, който е подходящо да се прокара със средствата на киното?

Киното е развлекателна форма, тъй че преди всичко от него се очаква да развлича. Но да го прави изящно и остроумно, за да задоволява и възпитава вкусове. Да го правят хора, всеки от които е добър в областта си – добър сценарист, добър режисьор, добър оператор, добри актьори и т.н., – хора с широки души, а не закоравели в борбата за халтура и хонорар тарикати. После изкуството, след като изпълни естетическите си задачи, може да си позволи да учи на морал и да индоктринира. Именно в индоктринацията е държавният интерес и заради нея държавата би платила пари на кинаджиите. Тоталитарните държави са го правили с размах. Вижте „Мосфилм“, вижте „Бояна“, вижте най-сетне и гиздавата „Чинечита“ на Бенито Мусолини. Изкуството може да индоктринира, да носи послания и да натрапва поуки, само ако преди това е било истинско изкуство и е донесло на публиката или забава, или естетическа наслада. Но как държавните, публичните средства да отидат при истинските творци, а не при халтураджиите?

Отново се мъчим да решим проблем от неправилна предпоставка. Ако човекът е сбъркан и увреден, то сбъркано и увредено ще е и неговото изкуство, което ще го сбърква и уврежда още повече. Спокойно. Светът не е само лош. Има и добро. Номерът е да намерим начин изкуство и култура да твори доброто, а не злото. И в повечето случаи го е правило, прави го и в момента. Просто да не допускаме това да се развали. Затова, както многократно сме говорили, политика №1 трябва да е политиката за човека, в частност за децата и за следващото поколение. Свестни хора ще правят свястно изкуство и без модернизация на законодателството, нали така? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За News.bg.

Може да харесате и: