Пасквил в защита на българския политик

Тази седмица ми дожаля за българския политик. Дори моето каменно сърце, по-студено и от сърцето на въглищаря Петер Мунк, се обля в горещите кърви на състраданието. Рицарите на гражданското слово подхвърлиха на жестока екзекуция политиците, които се размърдаха в навечерието на изборите и дръзнаха да се групират и прегрупират за влизане в парламента – нещо, което те са длъжни да сторят с грижата на добри стопани, ако наистина са професионалисти.

Някъде в понеделник или вторник фейсбук пламна от снимките на една декларация и коментарите по неин адрес. Още от логото в главата на документа – триглав стилизиран лъв – стана ясно, че авторът е Отровното трио в състав експертът по политически пиар Арман Бабикян, адвокатът по търговско, застрахователно и наказателно право Николай Хаджигенов и скулпторът професор Велислав Минеков, който заяви, че ще се бори за робските ни души до 23 декември, и ако дотогава не се вразумим, ще вдигне ръце от нас. Обвиниха Отровното трио в конформизъм, лицемерие и жажда за власт. Не се посвениха да го обвинят също, че е злоупотребило с чистия порив на протестиращия площад, за да оплете собствената си кошница и да се настани в Парламента.

Но какво всъщност предлагат трите лъва, какво представлява този документ? Адресиран е към политически субекти, избрани единствено по два признака: 1.) имат шанс да влязат в следващия парламент и 2.) по някакъв начин са против Бойко Борисов и ГЕРБ или поне така би трябвало да изглежда. Защото Доган не е и никога не е бил за постоянно против някого. Слави Трифонов – също. Те и двамата могат да се разберат с Борисов, така че отговарят само на първото условие. Но и то за Отровното трио е достатъчно да ги включи в списъка на адресатите редом с БСП и Демократична България, за която пък (ДБ) може да се окаже, че отговаря само на второто условие.

Прекалено строго критикуват Отровното трио за неясния преамбюл, зовящ „да се даде представа на българските граждани за бъдещите действия на народните представители, които те ще излъчат в бъдещия парламент“, сякаш бъдещите народни представители няма сами да дадат представа за бъдещите си действия в своите предизборни кампании. Обвиняват Триото също, че зове ни повече, ни по-малко за нещо като Отечествен фронт, който 1.) Няма да влезе в явна или скрита коалиция с Бойко Борисов; 2.) Ще извади прокуратурата от съдебната власт и 3.) Ще отстоява евроатлантическата ориентация на страната. Този зов е наречен „последен шанс за съгласие“, с което Отровното трио дава повод на зложелателни коментатори да ги пита кои са те, какви точно се явяват, че да отправят такива призиви. Но според мен Отровното трио има право да зове за фронт, защото и то може да влезе в парламента, след като встъпи в коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ наред с Мая Манолова, Настимир Ананиев, останалите в ДБГ след Меглена Кунева, Татяна Дончева и може би някои личности и сили от борбата на Манолова за кметското място в София миналата година.

Появиха се и други коалиции (или по-скоро фронтове, както е по-вдъхновяващо да се каже), които веднага станаха обект както на гневни, така и на иронични коментари от страна на безпощадните съдници на гражданското публично пространство. За тези съдници политическият лидер е лицемер, който бездарно се опитва да убеди публиката, че мисли само за народа и гърчовете му да се коалира с някого, с когото довчера се е псувал, не са нищо друго освен грижа за добруването на държавата и нацията, а всъщност съвсем различни далавери са му в главата. И трябва да признаем, че съдниците не са съвсем параноични, защото гледат например най-новата коалиция, бързо добила апокрифна известност като Коалиция „Ах, морето!“.

Това е коалицията Марешки/Симеонов, иже нарицаемая „Патриотична коалиция „Воля/НФСБ“. Забележително е, че по закон коалицията „Обединени патриоти“ – ВМРО, НФСБ и „Атака“ – все още съществува и не само съществува, но и управлява. Но лидерите им вече водят новата предизборна кампания самостоятелно. Защото такава е логиката на политиката, такава е логиката на парламентарната демокрация, нищо че логиката на медийния популизъм е друга. Понякога си мисля, че цялата грозота идва от разминаването при тези логики. Съвременният политик не е в състояние да върши това, което говори, нито пък може да си позволи да говори за онова, което върши. Ако ме видите да ям пържола и ме попитате: „Какво правиш?“, а аз отговоря: „ям пържола“, едва ли ще намерите нещо осъдително. Но ако отговоря: „грижа се за националните интереси и социалната справедливост“, тогава вече идва омерзението. Затова декларацията, с която започнахме, въздейства дразнещо – заради лицемерието и разминаването в логиките. Затова ругаем политиците – защото са лицемерни, защото лъжат, а не защото вършат нещо неправилно и нелогично. Ако котката изяде канарчето – нормално! Но ако преди това си успял да убедиш старата госпожа с канарчето, че котката е заек – тогава има проблем.

Коалиции обикновено се създават, когато някой с ужас прочете в социологията, че няма да влезе в следващия парламент. Патриотичната коалиция „Воля/НФСБ“ се явява след разпада на „Обединени патриоти“, когато Каракачанов изглежда калкулира, че заради ярките си публични изяви Валери Симеонов е по-скоро камък на шията, отколкото електорален актив. Пък и „патриотичната идея“ надали скоро ще набере онази мощ, с която влезе в Народното събрание последния път. Тогава бяхме на вълната на европейските избори и беше модерно да се говори за „Европа на отечествата и нациите!“, а Орбан бе знаме. После в Европа се разбраха и емоциите се уталожиха. В нашата балканска чаша с вода възцари покой. Само в „Дойче веле“ се стряскат нощем от кошмари с хорà и носии.

Гражданските съдници обвиняват Марешки и Симеонов в лицемерното твърдение, че не създават Патриотичната коалиция „Ах, морето!“, за да увеличат шансовете си да влязат в Парламента, съвсем не! Тя се прави на „принципна основа“. А досегашните различия между Симеонов и Марешки по въпроси като външнополитическата ориентация на България и отношението ѝ към Русия , мястото ѝ в НАТО, мажоритарния елемент в изборите и други подобни, са извън тази широка принципна основа и нямат значения множеството реплики между двамата като тези за политическите проститутки и онази на Марешки: „аз обявявам, че докато Валери Симеонов е заместник-председател, аз няма да се доближа до тази трибуна, осквернена с неговото присъствие“. И гражданските съдници са прави да ги клеймят, затова ми дожаля за българския политик.

И като казвам: „дожаля ми“, изобщо не се опитвам да бъда саркастичен. Наистина ми е жал. Политикът е човек, принуден да се прави на маймуна, за да може да си върши работата. Ако демокрацията не беше толкова сбъркана, ако популизмът не бе пуснал такива тлъсти метастази, на политиците нямаше да им се налага да лъжат и да лицемерничат. Кой е питал Александър Македонски какво му е отношението към майките на деца с увреждания и кой му е платил да нападне Персия през 334 г. пр. Хр.?

Проблемът е в електората. Електоратът не може да осмисли повече от едно качество за един субект. Хитлер може да бъде само диктатор, но не и художник. Че Гевара може да е само икона със звезда на челото от червените тениски, но не и троцкист, главорез и наркотрафикант. Диоклециан, заради гоненията си против християните, е чудовище, но не и един от най-талантливите императори, изобретил тетрархията. Но може би така и трябва. Човек може да съдържа в себе си много, най-различни и дори противоречиви лица, но отговорността за делата се носи от една личност. И то не само пред съда на общественото мнение, но и пред Страшния съд.

Телеологията учи, че всяко нещо е целесъобразно, няма случайни неща. От друга страна знаем, че Божият план е непознаваем за нас. Затова най-добре да се придържаме към простичкото правило: „не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1). Но как, мамка му, да приложиш това правило към политическия процес и действащите лица в него! Жал ми е за тях, но същевременно и леко ми се повдига, като гледам какво сами си причиняват.

Вероятно няма да гласувам, защото мнението ми за демокрацията е силно променено. Каквото има да става, ще стане и без моята бюлетина. Наистина ми се гади. Може би ще се наложи да си сипя един лековит Бенедиктин с много билки по рецепта от началото на XVI век, когато светът все още приличаше на нещо. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд“.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 178 other followers: