Юруш на ваксините и на високото изкуство

Ако не ме лъже паметта, ще да е било през 1976, когато ни сполетя епидемия от инфекциозен менингит с полиомиелит – нещо наистина опасно и смъртоносно. Бях в края на прогимназията, достатъчно малък, за да не разбирам всичко, но помня, че много се уплашихме. За няколко дни ни ваксинираха през устата с някакви наситеночервени солени капки и после спряхме да разискваме и да се боим. Забравихме. Тогава пропагандата беше жестока, макар и от друго естество и можеше да се очаква по-скоро да потули епидемията, както потули десет години по-късно Чернобил, но тя не го направи. Нямаше и плакати с червеноармеец с будьоновка и насочен показалец, който пита обвиняващо: „А ти отиде ли да се ваксинираш?“.

Днес е съвсем друго. Пропаганда пак има, но тя действа иначе, тя минава през истерична, но строго контролирана „свобода на словото“. Изглежда алъш-веришът не потръгна добре, защото кампанията навлезе в нова фаза. В петък се обяви „юруш на ваксините“, а в събота и неделя медиите се занимаваха да снимат опашки желаещи да се ваксинират, както и вече ваксинирани щастливци. Държавата обяви, че ще ваксинира денонощно всеки, който пожелае, което пък води дори и най-мудния наблюдател към заключението, че желаещите все още са по-малко от ваксините, колкото и ваксините да не са чак толкоз много у нас. Кога в историята на борбата с масовите зарази ваксина се е поставяла в съпровод на такива медийни фанфари? А в историята е имало доста по-сериозни епидемии.

Като част от кампанията се пуснаха и намеци за скрита задължителност. Без ваксина нямало да можеш да идеш на море в Гърция, а пък в Израел били въвели зелени значки (дано не са с формата на давидова звезда) за привилегии на ваксинираните. Сами се сещате, че от това до изолирането на неваксинираните в лагери крачката е само една и то чисто техническа – същественият пробив в мисленето вече е направен. Иначе официално ваксините никога няма да бъдат задължителни, защото илюзията за демокрация, базисни човешки права и уважение към ценностите трябва да се поддържа. Трябва да вършим всичко по свой (контролиран) избор и по свое „убеждение“, за да бъдем полезни, макар и безлики, редници в глобалната паплач.

За да не се тревожим, бодро ни съобщиха, че 63% от ваксинираните не могат да заразяват други хора, което беше леко тъпо, тъй като излиза, че почти половината могат. Но да речем, че това е за да не се освободят ваксинираните от задължението да носят маска и да тръгнат по улиците като някои нудисти. По-тъпо бе може би съобщението, че ваксинираните не могат да пият повече от 50 гр. концентрат в деня на радостното събитие – а това си е пар екселанс вода във воденицата на руската ваксина. Но най-тъпото беше, когато взеха да тръбят кой VIP, звезда или човек, известен единствено с това, че е известен, се е ваксинирал. „Ваксинираха се актьорите! Ваксинираха се журналистите! – радостно подскача и пляска с ръце ВМА. – Направете като тях! Направете като тях!“. И не стига че затръбиха публично, ами започна и индивидуално тръбене: политици, журналисти, опиниънмейкъри, лидери на обществено мнение, блогъри, влогъри, всякакви такива започнаха да се надпреварват: „Аз се ваксинирах! Аз се ваксинирах! Вече не съм като вас, смъртните!“. Ама това си е ваша работа, бе! Аз давам ли пресконференция, след като съм бил на зъболекар?

Какво значение има как постъпват „звездите“? Този маймунски нагон е един от най-смешните. Миналата седмица предмет на яростна дискусия беше и какво бил казал Добчев за своя ученичка отишла да става звезда в „Борат“. Какво значение има това? Аз даже не събрах достатъчно мотивация да прочета и проследя интригата. Какво значение има животът зад кадър на актьорите и мнението на талантливите им професори? Гледаш филма и или ти харесва, или не ти харесва. В менюто на добрите ресторанти пише ли я биографията на главния готвач, съобщават ли ни се дали се е развел и дали е осиновил африканче? Но се получава така, че с помощта на лица, добили някаква популярност, изгрели като малки или големи „звезди“, медиите чрез нарочни рубрики и предавания втълпяват мисли и изводи на стотици милиони хора. Аристотел може да е казал нещо гениално и при това вярно още преди 1 700 години, но за днешния човек то няма да има никаква стойност, докато не го чуе от нашумяла в Инстаграм тийнейджърка, която иначе занимава човечеството с червилото и моминските си трепети. И аз продължавам да не разбирам с какво това, че някой е известен – било с външния си вид, било с личния си живот, – прави мнението му по даден въпрос, който почти винаги е извън кръга на неговата компетентност, особено ценно. Защо всеки път питат Мис „Вселена“ за бъдещето на човечеството? Затова беше прав и Теди Москов (към чиито фенове аз не се числя), когато каза по телевизията, че „цивилизацията се сгромолясва пред очите ни“. Сгромолясва. Хубава дума, изпълнена с потенциал за размисъл.

В „изтънчените“ среди се заговори за „високо“ и „ниско“ изкуство. Демек, който не е в състояние да осмисли „високото“ изкуство, да не се обажда! За жалост, поради масовата неспособност да се възприема и оценява каквото и да било изкуство, за удобство сме приели, че колкото една творба е по-налудничава и неразбираема, толкова по-„висока“ е тя. И за да имаме все пак някаква почва под краката си, одобряваме списък с имената на някакви хора, за които сме се съгласили, че разбират от „високо“ изкуство и каквото те кажат по въпроса, то тутакси се превръща и в наше мнение. А високо изкуство наистина има, но ако абсолютно всеки трябва да го консумира и да има мнение за него, то какво му е високото?

Както и да е. За нуждите на нашия разговор е достатъчно да отбележим, че ако някой, който наистина разбира от „високо“ изкуство отиде да се ваксинира, то ще бъдем последните простаци, ако не го последваме – ама как, маестро еди-кой-си се ваксинира, а ти още не си; що за човек си?!? Проблемът ни е, че сме изгубили представа за себе си. Нашите нанотехнологии може да са много напреднали, но антропологията ни е под всякаква критика. Кой е човекът, какъв е, откъде идва, къде отива, за какво живее? По тези въпроси няма консенсус. Съгласяваме се, че целта на всички усилия е човекът да бъде богат и щастлив, но се оказва, че първото се постига много по-лесно от второто. Да разбереш човека – това именно е най-високото изкуство, нищо че е и най-простото.

Каква е разликата между 1976 и днес? Идеите са други, ваксините са други, но разликата е и тази, че тогава нямаше социални мрежи, които сваляха правителства и президенти и продаваха доброволните си абонати като глави добитък на рекламодатели и политически пиари. Аз пък за себе си не знам коя беше темата ми днес: масовото ваксиниране, звездите или високото изкуство? Или пък неща друго?… Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За News.bg.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 178 other followers: