Репетиция за нов световен ред

Случвало ли ви се е в прохладна пролетна утрин да се събудите завити до веждите с юргана, когато отвъд пъстрите завеси на открехнатия прозорец първите слънчеви лъчи едва се протягат, а птичките прочистват гърла за любовна песен? Тогава виждате, че имате още време, не се налага да станете веднага и сърцето ви се изпълва с блаженство. Затваряте очи и се оставяте да ви обори дрямка. Но ето че се прокрадва гнило чувство. Колко е малък пухеният ми юрган, а как огромен е светът! Дали ще се справя, дали ще оцелея? Надигаш се и с тези черни мисли потътряш чехли към тоалетната.

Нещо такова изпитах, когато прочетох интервюто на Франсоа Льокоантр пред вестник „Фигарò“, кръстен кой знае защо на Севилския бръснар. Франсоа Льокоантр, знаете, е началник на Генералния щаб на френската армия. Питат го за военното присъствие на Франция в Сахел – географската ивица, която минава хоризонтално през цяла Африка и отделя пустинята от степта. Питат го също и за някои универсални теми като световното политическо инженерство, прегрупирането на цивилизациите, избора на Европа и най-сетне (това не го питат, но го усещаме с гръбначните си мозъци) къде да се подредим ние, клетите, но горди обитатели на държава, която не си е променяла името от близо 14 века, нищо че през половината от тях хич я е нямало.

Няколко са изводите, на които навежда интервюто на мосю Льокоантр масовия читател на интервюта. Първият е, че след края на Студената война, довел у нас до т.нар. „демократични промени“, историята не свърши, както му се привиждаше на Фукуяма, ами конфликтите продължиха, тъй че едва ли светът ще става все по-хубав и по-хубав. Забравили за махалото, заприличахме на глупаци, които наблюдават съвсем отскоро и щом забележат, че месец май е по-топъл от април, а юли е по-топъл от юни, гордо прокламират, че октомври ще е по-горещ от август, а декември – от октомври. Прогресистите разсъждават горе-долу така.

Докато те разсъждават, недоволството в Третия свят от лукса на Първия приема формата на тероризъм, за да не забравим, че войните вече се водят не на фронта, а на гърба на мирното население с надеждата да ги дадат по телевизора. Целта на тероризма не е завладяването на територии (в глобалния свят това няма особена стойност), а производството на страх, заради който масовият човек доброволно се отказва от свободата в името на сигурността.

Реваншизмът на Третия свят се изостря и от комбинацията между демографски проблеми и проблеми, свързани с временни или трайни промени в климата – тоест все повече хора имат все по-малко храна, ако луксозният Първи свят не се намеси по някакъв начин. Третият свят не проумява, че сам си е виновен с неспособността да внедри парламентарната демокрация, та поне диктаторите-кръволоци да не крадат целите хуманитарни помощи.

Досегашният световен ред, научаваме от интервюто, се клати най-вече от Русия и Китай и в по-малка степен от Индия. Разбира се ние не сме длъжни да се съгласим с това, а няма да бъде и благоразумно. Новият световен ред щял да се оформи съобразно съперничеството между САЩ и Китай. „Като част от тази реорганизация всички страни по света ще трябва да си изберат лагер“, казва Льокоантр. Да, вероятно е така, дори и изборът да не е ограничен единствено между Съединените щати и Китай. Мъчително упражнение за страни като нашата, особено с това качество на политическата класа. Но защо непременно САЩ и Китай? Тук може отново да поспорим, защото отношенията между Китай и Русия също са твърде интересни, поради което противопоставянето в новия свят би изглеждало като някакъв сложен тристранен танц с периодична размяна на партньорите.

Ами Европа? Засега Европа е изградена върху общ пазар и обща валута, но това не е достатъчно. Необходима е обща отбрана. Или както сме го споменавали и друг път – Европейският съюз ще заприлича на Римската империя (какъвто в крайна сметка е истинският мерак), едва когато се сподоби с обща външна политика и обща армия. Иначе Европа ще изчезне от международната сцена. Ще видим, че има наистина сериозно намерение за империализиране на Европа, чак когато другите държави се намесят по-отговорно и по-координирано в Сехел, вместо да оставят Франция да се оправя на практика сама в бившите си колонии.

Какво знаем ние, простите граждани, за Сахел? Малко, въпреки че сюжетът е твърде поучителен. Въпреки липсата на жив интерес от страна на централните ни медии, в Сахел се води война, не по-малко драматична от сблъсъците в Близкия Изток, за които ни информират ежедневно. Правителствата на най-бедните страни в света (в сравнение с тях България е Ел Дорадо) не успяват да удържат държавността, въпреки създадената им от французите обща армия (G5). Призвана да налага демокрацията и законността, тя по своя инициатива тероризира цивилното население и дава повод на Ал Кайда и други подобни джихадистки организации да заемат позата на народни закрилници. Хората гладуват, процъфтяват каналите за трафик на мигранти и наркотици, често ръководени от самите правителства, на чиято бюджетна издръжка е и G5. Корупцията е на МАХ (ние тук сме плахи първопроходници). Въпреки честите кървави разправи, приличащи понякога на геноцид, населението се увеличава и огладнява още повече, оставено на собствените си политици, които не са даже и карикатури на политици, защото от карикатурите се очаква да бъдат смешни, а не зловещи.

Защо западната цивилизация отстъпи, „разкаяна“ за колониалното си поведение? И какво значи една цивилизация да отстъпи, когато видимо нищо не я принуждава да го прави? Защо се разпадна колониалната система и какви са последиците? В крайна сметка – завист и реваншизъм, миграция, тероризъм и напрежение от страна на „щастливците“, получили свободата си. Защо се помага за създаването на суверенни национални държави, които не само не могат да контролират територията си, но изглежда не могат и да я осмислят. Що за зор, що за порив за повсеместна демокрация?! Да не би да е просто завист от страна на западни държави, които си нямат колонии, към западни държави, които си имат? А племената, обявени за нации, не знаят на кой свят са и какво им се случва…

Кой иска да инженерства човечеството? Хиляди са примерите за катастрофи след „творческа“ промяна на естествения ред на нещата. Кой е щастлив от това „творчество“? Милионите гладни, нещастни и масово избивани човешки същества, които в други условия изобщо не биха съществували, те ли? Какъв е смисълът? Има ли Божи смисъл? Хуманитарните действия, износът на демокрация, помощите (само европейските за Сахел са близо 10 млрд. долара) водят до демографски диспропорции, а после същите износители на цивилизация воюват с престъпност и тероризъм, които заплашват да се прехвърлят върху техните земи. Някакъв изпит ли е това?

Като говорим за нов световен ред, не бива да забравяме и пандемията или каквото там е прието да се нарича по този начин. Чух, че пандемиите били заради глобалното затопляне, защото океаните се затопляли и се появявали вируси (?). Да, пандемичните мерки ще съсипят икономиките, но богатите държави могат да си позволят известен период на псевдокомунизъм, когато населението ще получава не според труда, а според потребностите си. Но защо, кому е нужно? Като свърши комунизмът, ще дойдат кризите и войните. Ще тръгнат икономически мигранти, ще разнасят нови вируси. Заради сигурността (а не по идеологически причини или философски съображения) глобализмът ще се провали и ще се върви – щем, не щем – към национални държави, отечества и нации. Светът ще стане многополюсен (ако не е станал вече), още повече че, както се твърди, това е официалната доктрина и стратегическа цел на самия Китай, тоест на Китайската комунистическа партия. Честито! Световното бъдеще е на Китайската комунистическа партия! Но може пък да е полезно. Може да е отрезвяващо. Модерният западняк с неговите над трийсет пола има нужда от леко приземяване.

Такава картина се очертава. Къде сме ние, как ще я караме? Ще успеем ли за свое благо да злоупотребим интелигентно с мераците на големите сили – в нашия случай Европа, Русия, Турция и Америка? Ще бъдем ли, ако не Крали Марко, то поне Хитър Петър или Андрешко? Или ще се препираме с кръвясали очи конферансие ли да си изберем за министър-председател или боксьор? Не знам. Обръщам се на другата страна и придърпвам юргана. А птичките навън цвърчат любовно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: Ген. Льокоантр в актуален външен вид разказва пред радио Europe 1 как 60 джихадисти са били неутрализирани в Мали в рамките на операция „Бархан“ – операция на френските въобъжени сили в Мали, Чад, Буркина Фасо, Мавритания и Нигер (държавите от групата „G5 Сахел“), подкрепена от британски и естонски военни.

За в. „Труд„.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 178 other followers: