Во имя Маркса, Енгелса и товарища Ленина

Знам. Знам, че антикомунизмът е демоде, а пък ще ме обвините точно в него. Ще ме обвините, че вадя призрака на Тодор Живков от нафталина (призраците в нафталин ли ги държат?), за да плаша децата и да преча на свободното им самоопределение. И все пак…

Трима души настръхнаха тази седмица. О, със сигурност са настръхнали много повече, но ще кажа за трима. Първият е проф. Вили Лилков, когато Бойко Рашков съвсем сериозно и отговорно изтупа от прахта и отново вкара в обръщение термина „бивши хора“ – термин на Държавна сигурност за означаване на недоубитата буржоазия, използван от Лилков за заглавие на цяла книга. Със същия успех папа Франциск би могъл да съживи и „вещица“ като термин в католическото канонично говорене.

Вторият настръхнал беше режисьорът Евгений Михайлов, който сподели спомен от това как Бойко Рашков – по онова време следовател в Районна следствена служба в София – му е крещял и го е заплашвал за видеозаписа с танковете на Петър Младенов. Михайлов е потресен да види същия следовател 30 години по-късно вицепремиер на България и министър на вътрешните работи.

Третият, който настръхна, бях аз заради онази заплаха, в която деца ядат месата на баща си. Все същият Бойко Рашков се закани, че до седмица ще арестува Борисов и ще го даде на прокурор за тая работа. После пред БНР призна, че не възнамерява да предприема нищо. И защо беше този зор? В чий хладен ум се родиха тези гадости? Деца да ядат месата на баща си! Уродливо е да го измислиш. Що за човек, що за душа, на кого може да му се роди това в главата! Но още по-уродливо е да тръгнеш да го развяваш в медиите.

И далеч не е само Бойко Рашков. Той просто е най-невъздържан в комунистическия си порив. Комунизмът се завръща с трясък. И мнозина като че ли са доволни: „Комунизмът беше относително добър“. Няма такова нещо. Комунизмът не е нищо относително, той е абсолютно зло.

Защо пък комунизмът да е абсолютно зло? Много се е говорило за лагерите, за избитите учители и свещеници, за политзатворниците, празните магазини, унищожените кариери, материалната и духовна бедност дори в по-късните години, за социалистическия реализъм в изкуството и за Държавна сигурност. Но при комунизма има по-страшни, макар и невидими на пръв поглед неща. Комунизмът отне свободата на съвестта. Отне свободата на мисълта. А свободата е единственото, което позволява на човека да бъде човек, защото получава стойност и бива оценяван според делата си. Делата зависят от решенията, а решенията си човекът взима след избор, направен със свободна воля, направен доброволно, а не насилствено. Днес се възмущаваме от упадъка на нравите, от всякакви извратеняци, но те сами са избрали да бъдат такива и поради това могат да носят отговорност. Можели са, а и във всеки един момент могат да бъдат други. На сергията има десетки идеологии, учения и религии. Разглезеният демократ върви, бърчи нос и избира. При комунизма има една единствена правилна идеология и всички изповядват нея под строй и под страх от съсипване на живота.

Заради тези две неща комунизмът е заклеймен и не бива да се връща – заради отнемането на свободата и налагането на една единствена идеология и то атеистическа, безбожна. Празните магазини, бодливата тел по границите, трабантите и москвичите са козметични детайли.

Всъщност обаче комунизмът съвсем не е атеистичен, каквито са изискванията му към комунистическия човек. Той не е безбожен, а богоборчески. Избиваш ли хора за нещо, което не съществува? Комунизмът е сатанинско, антихристовско учение, а и сатаната, и антихристът вярват в Бог. Сатаната Го познава лично, а антихристът се представя за Него. Внимавайте с тях – говоря за истинските комунисти, а не за надъханите глупаци, – те искат от вас да не вярвате нито в Бог, нито в сатаната, но те самите вярват. Мразят Бога и искат да унищожат неговия образ и подобие в лицето на човека.

Разгледайте комунизма като религия. Та той притежава всички атрибути на догмата, канона и ритуала! Бог Отец е Маркс, Словото е Енгелс, чрез чиито пари „всичко е станало“, а Ленин е Духът, „който е навсякъде и всичко изпълва“. Те са безсмъртни, вечно живи в паметта на класата. Безсмъртни са в паметта на признателните поколения и комунистическите светци. Безсмъртието е фундаментален мотив в комунистическото изкуство („…получи отличен в час по безсмъртие“ – Веселин Ханчев, „Добрият ученик“ – твърде садистично само по себе си стихотворение, но и там лирическият герой не е принуден да яде баща си).

Комунистическите светци също биват мъченици, преподобни, светители и праведници. Мъчениците са геройски загиналите в борбата срещу фашизма и капитализма (напр. добрият ученик от горния пример), пред чиито паметници пионерчета стърчаха на „почетна стража“, понякога и с рязани калашници. Преподобните са апостолите и водачите на международното работническо движение – др. Сталин (преди апотеоза му, когато самият той стана бог и Баща на народите), др. Димѝтров, Клара Цеткин, Роза Люксембург, другарите Тито и Мао, Че Гевара, Фидел Кастро, Уго Чавес и стотици други. Светителите са професионалните партийни работници, комисарите от ЧК, дейците на ДС (дейците, а не вербуваните цивилни, макар че и тях си ги бива), университетските преподаватели по научен комунизъм, изявените дружинни ръководителки и партийните секретари по села и паланки, чиито деца днес са първи демократи. Най-сетне праведници са всички, които безрезервно вярват в светлото комунистическо бъдеще, когато човек за човека ще бъде брат, приятел и другар, и са готови да жертват личното си щастие за него.

Комунистическият манифест е Никео-Константинополският Символ на вярата. „Капиталът“ е Старият завет. Трудовете на Ленин – Новият. Партията е църквата. Задължителните партийни и профсъюзни събрания по учреждения – проповеди. Манифестациите с лозунги и портрети на вождовете – литийни шествия с хоругви. Тоталитарната държава не е секуларна. Тя не е даже и диархия в Юстиниановия смисъл. Тоталитарната държава е стегната теокрация, където вождът на масите е и върховен жрец. Вместо всяко нещо има друго нещо, на мястото на всяка истина се появява аналогична лъжа.

Днес комунизмът изживява нещо като реформация, оформя се нещо като протестантство. Има разбира се класически комунисти (съответстват на католиците) и дори можем да ги видим в управлението на нашата държава (Румен Радев, Бойко Рашков, Янаки Стоилов), както и със заявки да влязат в него (Жан Виденов), но повечето са маркузеанци, културни марксисти. Маркузе е нещо като Мартин Лутер и другите след него, напънали се да придадат на класическия католицизъм по-модерно звучене. И подобно на протестантството, модерният комунизъм днес е разроен в множество секти и „църкви“. Всички MeToo, Black Lives Matter, Anonymous, ЛГБТИ (последният да затвори вратата), климатични алармисти – всичко това са секти на модерния комунизъм, негови църкви, негови протестантски деноминации. Имат си и пророци (Окасио-Кортес), и отроци (Грета Тунберг). Зелените партии и движения пък са йезуитите, догматичните теоретици.

Комунизмът – както класическият, така и модерният – не е срещу християнство, а вместо него. Той отрича християнството и Бог, само за да настани учението си и антихриста на тяхно място. „Анти“ (αντί) не значи само „против“, но и „вместо“, проверете, ако искате, в речника. Атеизмът е лукаво учение. Интелигентният безбожник е агностик. Той (за успокоение на собствената си съвест) твърди, че не може да се знае дали има Бог или няма. Атеизмът от своя страна е конфекция за новия социалистически човек. Взели са този човек от калта (след като са избили или декласирали всички „бивши хора“), дали са му някакво фанфарно образование и са му казали: виж се, ти си умен! Нима може да има нещо по-висше от теб? Който ти говори, че не си божествен, че не си „нова порода“, той иска да те зароби. А всъщност заробващият е комунизмът с безалтернативния си атеизъм.

Така че, дами и господа, другарки и другари, може да ви се прииска моите деца и внуци да ми ядат месата, но комунизмът не бива да се връща. А по света и (което е по-тревожно) у нас той се връща с бойна песен на уста, нима не виждате! Всичко друго, но не и комунизъм! Обществените системи се делят на комунизъм и всичко останало, като всичко останало е много по-безобидно. Нали, г-н Виденов, с вашия автомат, нож и юмрук? Защото комунизмът ще опразни не само хладилника (което е малката беда), но ще опустоши душите ви. Ще ви превърне в ходещи мъртъвци, които просто очакват онзи момент, когато физиологичните функции на плътта им ще затихнат. „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26). А комунизмът е вреден именно за душата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и не ме питайте повече кой е Картаген и къде е. То се вижда.

За News.bg

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 178 other followers: