Евала, Мустафа бей, ашколсун!

Как си представяте падането на България под турско робство? Как си го представяте технически, от какви конкретни случки се е състояло? Докато си мислите, ще ви кажа какво ме накара да ви задам този въпрос. Както знаете, обществената съвест се възпламени от следното изказване на Мустафа Карадайъ (не в качеството му на гостенин при роднини, а като лидер на ДПС) в Цариград:

„Тази земя е нашата земя. Не сме имигранти тук. Турция е нашата родина. Останахме там (в България) след Османската империя и нашата битка е в защита на нашата турска идентичност, в защита на нашите език, религия и обичаи“.

Чели сте го сигурно десетки пъти. Чели сте също и че (ама, видите ли!) то не било „родина“, а „прародина“, и вероятно сте отбелязали, че дали ще е едното или другото по никакъв начин не променя останалата част от текста. Аз по принцип трудно се възмущавам от каквото и да било (намирам възмущението за глупаво и ненужно чувство, говорещо за известна едностранчивост на мисълта), но в случая не мога да оспоря правото на всички, които се възмутиха, да го сторят. Защото изказването докосва не само оголения нерв на родолюбието, но слага пръст и в незараснали исторически рани (нали не сте престанали да си мислите как си представяте падането под турско робство?).

Не знам какво точно искаше да изтъкне Мустафа Карадайъ в Цариград, но волно или неволно призна нещо, което всички ние знаем през цялото време – че ДПС е етническа партия. Всичко друго – родини, прародини, идентичности, езици и култури – е ала-бала.  Събитието е признанието на Карадайъ, че ДПС е етническа партия. Като такава е създадена и като такава съществува. Дори и оксфордските очилца на Данчо (Ментата) Цонев не са в състояние да променят този факт. А и каква друга, ако не етническа, да наречем политическа партия, чиято „битка е в защита на нашата турска идентичност, в защита на нашите език, религия и обичаи“? Заявява го собственият ѝ лидер, не е шега! Каква е по същността си политическа формация, която води „битка“ за етническа „идентичност“? Вземете това официално признание на Председателя Мустафа Карадайъ и преосмислете законността на ДПС. В крайна сметка нали един от фетишите на нашето време е върховенството на закона? Погледнете в закона какво пише за етническите партии! Иначе представяте ли си как, да речем, Арман Бабикян излиза и се изцепва, че родината на Отровното трио е Армения и той води битка в защита на своята арменска идентичност? Той обаче никога няма да го направи, защото Отровното трио не е етническа формация. Това е истината, пък нека Карадайъ да е бил имал предвид ако ще и пра-пра-прародина. Между другото, не чух десантчиците с гумената лодка от Росенец да заеха някаква позиция по въпроса. Не чухме много официални позиции – вижте кои партии и политически лидери заеха или не заеха такива, пък сами си правете каквито изводи си искате.

Турската тема все още е болезнена за много българи и това редовно се употребява – къде по-талантливо, къде съвсем бездарно – за политически цели. Между другото успяхте ли вече да си представите падането под турско робство? Успяхте ли да си го представите технически? Например как една ясна сутрин под бодрото кукуригане на тлъст петел, българският народ се събужда и установява, че вече няма своя държавност и че това е последният тлъст петел за стотици гладни години напред. Край! От утре вече тук е Османска империя! Каквото било – било!

Сигурен съм, че са минали векове, през които мнозина българи даже не са и разбрали, че вече нямат държава, и след това са го разбрали само онези, които преди са знаели, че имат. Някои по-будни представители на населението вероятно са се озадачили от факта, че тези, които идват да събират данъци, говорят някак неразбираемо, но доколкото събират същите данъци, това не е предизвикало големи сътресения в националната идентичност. Устремът към национална независимост се появява много, много по-късно. Но дори и Левски не е срещал навсякъде пълно разбиране, дори и той се е сблъсквал с безразличието на населението по въпроса в коя и каква държава иска да живее, след като мизерията си е мизерия при всички положения. Народе????? Травматизмът от турското робство приема официални и систематизирани форми в националното съзнание много след Освобождението.

Напротив, в началото турците са били полезни и желани партньори за мнозина играчи (съответстващи на днешните политици) по балканските земи. Че нали дори самият Крали Марко (Мърнявчевич) е бил османски васал! По онова време с помощта на външния фактор (турците) е било твърде удобно да се решават вътрешни въпроси. Не един дребен християнски владетел е съсипвал с турска помощ друг дребен християнски владетел. В продължение на поколения до падането на Търнов турците са били близката велика сила, която се е намесвала с влияние и по отношение на която със сигурност е имало някакви тогавашни средновековни форми на -фили и -фоби според интереса, който по-късно ще клати феса, а тогава е клател нещо друго, по-автохтонно.

На 29 май 1453 г. Константинопол пада след обсада, в която участват всевъзможни европейски християни, вече изгубили или все още формално поддържащи някаква своя държавност. Участват и такива с абсолютно истинска държавност – унгарците например отливат оръдията. Участват, защото Мехмед II им е обещал да ги остави наред с башибозука и еничарите да плячкосват града и да се наслаждават на гражданките в продължение на три дни.

Искам да кажа (в случай че пак ме попитат строго какво съм искал да кажа), че ако християните наистина не искаха да има турци на Балканите, на Балканите турци нямаше да има. Когато обаче личните сметки се оказват твърде важни, кутията на Пандора се отваря. Турците са наказание за нашите грехове. Тъй че какво чудно има, ако и днес ги използват за лични и партийни интереси? Та те затова са тук! За да се подиграват на малките ни и големи национални предателства. Да се подиграват, да ни презират и да извличат от всичко това полза за себе си. Да не би Карадайъ да си въобразява, че ако тук беше Турция, той щеше да е председател на парламентарно представена политическа партия? Да си имаш своя национална държава (родина) крие и своите преимущества.

Нима Мустафа Карадайъ е толкова тъп? Нима не си е дал сметка какво ще предизвика едно изказване, съдържащо думите „родина“, „битка“, „турски“ и „имигранти“? Не е ли знаел колко хора ще обиди, колко хора ще ядоса? Не е ли знаел колко хора ще зарадва, давайки им възможност да му глозгат кокалите? Не се ли е опасявал, че може да навреди на партията си? Или пък си е мислил, че шепти тези подмазвачески словеса единствено в ушенцето на Мустафа Шентоп, а Анадолската агенция е яла кокоши крак – не е вярвал, че ще се раздрънка. Толкова ли е тъп? Отговорът на този въпрос опира до друг въпрос: това изтървана реплика ли е или изказване, заръчано от Доган? В първия случай навява леко на тъпота, стига да не е някакъв много изтънчен личен маньовър на Карадайъ, за който ние нямаме сетива да го усетим и мозък да го проумеем. Но Карадайъ се слави като един от най-послушните и безлични политици в цялата хилядолетна история на България. Трудно ни е да си представим как той ще предприеме нещо свое, нежели пък толкова ярко и скандално. Карадайъ е нещо като бебефон, от чиято друга страна чуваме гласа на философа-хидроинженер. И щом е така – не, Карадайъ не е тъп. Просто е изпълнителен.

Ако това скандално изказване е направено от Доган през устата на Карадайъ, то очевидно ДПС е избрало как да се позиционира спрямо новите геополитически реалности и просто ни уведомява. Yankee go home! Това препозициониране видяхме съвсем наскоро, когато ДПС защити Пеевски пред Съединените щати по повод „Магнитски“. Ако Умберто Еко беше жив, сигурно щеше да възкликне към нас: „Четете знаците, мили мои BVLGARI, четете знаците!“. Международното положение на Турция е сложно и партията на турците в България бърза да покаже подкрепата си. Не се възмущавайте, не се гневете! Щом сте избрали да си имаме етническа политическа партия, трябва да го приемете с всичките му красоти. ДПС е грамотна и добре структурирана организация, много повече партия от някои циркови трупи с това наименование. Знае как да преследва целите и да защитава интересите си. И това, че на нас понякога не ни е кеф, хептен не троши техния рахат. Ayrıca, Kartaca’nın imha edilmesi gerektiğini düşünüyorum.

За в. „Труд„.

Tags: , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 180 other followers: