Предизборни етюди

 

Травестията е художествено преобличане с цел човек да се представи за такъв, какъвто не е. Произлиза от простонародните фестивали, карнавали и мистерии, когато за определен кратък период от време социалните различия се загърбват и всеки може да псува всекиго. По-късно травестията става театрален похват, а още по-късно – и политически“.

 

Мой добър приятел се кандидатира за депутат. И преди му се е случвало да бъде, но изглежда меракът все още е жив. Няма лошо – луди млади. Той е много интелигентен човек, учèн и професионален политик. Невероятно културен. Морален. Млад (по-скоро) и същевременно от сой. И изведнъж го видях как е написал невероятна дивотия в рамките на личните си предизборни призиви. Няма да кажа какво написа, защото дори и вие да не го познаете, той ще се познае и ще му стане неприятно, че така съм оценил остроумните му усилия. Няма да кажа и в коя част на политическия спектър да го търсите по същите причини. Важното е, че този умен човек след началото на предизборната кампания започна да пише и да публикува глупости. Защо се получава така? Защо, когато говориш на едни и същи хора (защото публиките на пишещите и публикуващи не се променят драстично), им говориш по един начин в нормални условия и по съвсем друг, когато разчиташ на гласа им в подкрепа на собствената си кандидатура? Защо се превръщаш в командир, който в казармения делник разговаря с войниците човешки, но преди битка с пяна на уста им крещи тъпизми? Да не би пък всички ние, когато се активизираме в качеството си на избиратели, да се преобразяваме и да ставаме съвсем други същества, изискващи различно отношение? Или пък съответният кандидат, колкото и умен да е иначе, изпада в еуфоричната заблуда, че в условията на кампания той говори не на познатите си, а на целокупното човечество? Може и така да е, знае ли човек…

В централната емисия на bTV в понеделник излъчиха стегнат материал с предизборни сюжети на различни партии и аз не разбрах дали искаха да ги рекламират или да им се присмеят. Видяхме популярни политици в непривични за тях ситуации. Пак питам: защо? Колко гласа повече ще спечелиш, ако се снимаш от обратната страна на стара крачна шевна машина? Предизборната кампания е събитие, създадено да могат в него кандидатите да изложат изчерпателно политическите си визии, ценностите и идеологиите си, тъй че ленивият и донейде безразличен избирател да може да се ориентира със сравнително малко усилия. С какво допринасят за постигането на тази цел показаните по телевизията предизборни етюди? Не си личи от пръв поглед. Вероятно са твърде иносказателни и поуката не грейва веднага. Затова аз ще се опитам да се поставя в услуга на разсеяния избирател и да синтезирам (и формулирам) посланията на тези причудливи акции. Включвам всички етюди, показани в новините, като добавям и още няколко, попаднали случайно пред очите ми, без претенцията, че ще обхвана всичко.

Корнелия Нинова – шивачка

Хванаха я, че седи наопаки и съвсем не е наясно как се върши това, което иска да представи за своя втора природа. Изобщо, в свободното си време Корнелия Нинова язди кон, облича се в носия (не мога да преценя дали от фолклорната област на родната Крушовица), радва се на малки бели зайчета в селски двор, меси тесто, шие на машина или показва кошници с шарени яйца в същия онзи двор със зайчето. Какво е политическото послание? То е: аз съм човек от народа. Че кой не е? Народът – нали това сме всички ние? Но социалистите са от друг материал. За тях народът са простите и бедните, а образованите е заможните са „врагове на народа“, макар самите социалисти често да са, ако не образовани, то поне заможни. Един от най-вредните пороци на популизма от край време е заблудата, че хората от низините са най-способни да управляват, да конструират и провеждат политики. Но така е тръгнало.

БСП нашумя и със снимката на една конфузна инсталация от червени балони пред агитационна палатка – грозд, навързан така, че поразително прилича на голям пъпчив вибратор. Сякаш за да потвърди, че приликата не е случайна, Корнелия Нинова се появи на друга снимка, яхнала тротинетка, която рекламира Pornhub.com – световно нашумял канадски сайт за възрастни. Но да речем, че това не е стратегия за популяризиране на политически възгледи, а обикновени недомислици. Защото ако бяха възгледи, специално положението с балоните щеше да е плашещо с откровеността на обещанието.

Бойко Борисов – набожен турист

С шарени чорапи, в които опозиционните психолози веднага забелязаха признаци на несигурност и душевно разстройство, и придружен от младежи и партийни активисти, Борисов се включи в поход по Вазовата пътека в Искърското дефиле. Младежите били направили няколко къщички за книги (вероятно места, където хора оставят книги, за да могат други хора да ги четат в минутите на туристическа отмора). Борисов оставил Библията, като казал, че това ще бъде първата поставена там книга, защото без Божията помощ нищо не може да се случи. После сподели на младежите мнението си по горещите точки в обществения дневен ред. Всичко това е сторено пред камерите и разпространено по медиите, каквото едва ли щеше да бъде, ако беше спонтанно и невинно. Но пък кампаниите са за отправяне на послания. Посланието тук е: аз съм набожен, докато другите кандидати са безбожници, имам жива връзка с младите, със следващото поколение, което идва да управлява, и съм наясно какво се случва в страната, докато другите не знаят на кой свят са.

Екатерина Захариева – курбанеса

Така ли се казва готвачката, която готви курбан в голям казан и го джурка с новичък, за пръв път вкаран в употреба, кол? Кой? Кой я накара да влезе в тази роля? Тя е водач на листа в Пазарджик, с. Драгор е на 3 километра от Пазарджик, с. Драгор отбелязва своя празник… Но съчетанието от всички тези неща трябва ли да даде резултат, в който бившият министър на външните работи вари курбан в голям казан? И знаят ли изобщо какво е курбан? Това е жертвоприношение за обещание или благодарност. Жертва се домашно животно. Курбанът е по-скоро заколването на животното, проливането на кръвта му върху олтар, а сготвянето и изяждането е по-скоро следствие. Клала ли е Захариева животно? Има ли и такива снимки? Биха били ефектни. Иначе посланието е: ето ме, аз съм сред народа (досущ като Нинова), ГЕРБ мисли за народа, гласувайте за нас, защото ни разпознавате като свои хора (вие сте прости и ние сме прости, както гласи крилатата фраза на Вожда). Нищо повече не искаме.

Манолова и Хаджигенов – рафтъри

Тук изглежда идеята е била политическият имидж да се свърже с екстремни спортове, защото това е шик. Такъв подход е характерен за комерсиалната реклама, но пък какво е предизборната кампания, ако не комерсиална реклама! Аз например може и да не съм прав, но Манолова и Хаджигенов щях да ги харесам повече (разбира се, не дотам, че да гласувам за тях), ако се бяха изявили не в рафтинга, а в скоковете с бънджи. Признайте, че в подобна ситуация само прическата на Манолова би приковала вниманието на хиляди телезрители и ползуватели на интернет – как бънджито лудо се опъва и свива, а прическата се мята ли мята… Да, обаче ми се губи политическото послание. Какво искат да внушат? Че политиката е опасен каменист бързей и само в тяхната надуваема лодка народът може да премине към бъдещето, което заслужава? Че надуваемите лодки са за предпочитане пред големите тежки кораби на системните политически партии? Или пък просто че хора с такъв „лайфстайл“, с такъв дух и желание да се забавляват не може да не са добри държавници? Не знам, наистина не знам…

Демократична България – покорители на върхове

Освен че са посетили национален събор на овцевъдите в Арбанаси, откъдето имаме фотография на три пръча и с което са доказали, че са още по-близо до простия народ дори от Екатерина Захариева с нейния курбан, ДБ в лицето на своята незаобиколима част ДаБГ и воглаве със съпредседателя Христо Иванов са покорили ударно Черни връх на Витоша (че е най-близо) „в името на каузата да защитят българската природа от олигархични посегателства“. Така че, ако случайно се натъкнете на разтреперани олигарси и на въздишаща с облекчение природа, да знаете от какво е. Вижте: и това е някакъв вид екстремен спорт – покоряването на върхове, – но от предизборна гледна точка тук има повече смисъл, отколкото в самоцелния рафтинг на ИМВ, съгласете се. Тук има някаква интрига, има злодей (олигарсите), срещу когото рицарите на правдата се изправят със своя туристически поход, има напрежение, има колизия, най-накрая има и политическа поука – нека всички знаят кой брани природата от олигархията. В този смисъл можем да оценим предизборния етюд на ДБ като успешен.

Не знам дали останалите сюжети заслужават толкова много внимание. „Изправи се! Мутри вън!“ и „Има такъв народ“ (още не мога да определя кое от двете имена ми харесва повече) са чукнали дружеско, едва ли не коалиционно, мачле, завършило при почти равен резултат – 5:4 – в полза на ИТН, чийто резултат на предишните избори също беше по-висок. В с. Глухар с таблет в ръка и обич в очите Хасан Азис показва на бабичка как се гласува машинно. Александър Сиди и Кузман Илиев са се снимали как пият бира (и ако този смел сюжет не реши изборите в полза на ВМРО, вече не знам!), докато републиканците на Цветан Цветанов са се явили по улиците на Димитровград с малък камион и са изсипали пет тона чакъл в дупките пред смаяния, но и възхитен поглед на електората.

Всичко това е травестия – преобличане, преструване, влизане в някаква роля, обикновено бурлескова до пълен абсурд – и аз не знам кой е изчислил, че от него има някаква политическа полза. Вероятно има, защото в предизборните кампании се ангажират вещи и талантливи професионалисти, познаващи всички тънкости на публичната комуникация. Нали не бъркам? Но ако е така, аз съм загрижен за публиката, за електората. Помните ли, в рекламите на „Проктър и Гембъл“ имаше един персонаж – леля Мария. Грозна, но самодоволна простакиня с брадавица. Дали рекламистите на „Проктър и Гембъл“ не са успели да намерят по-привлекателна домакиня за промотиране на праховете за пране? Със сигурност са можели, но са се съобразили с публиката – какво ще хареса и в кого ще се разпознае. Дали шевната машина на Корнелия Нинова е просто некадърна изцепка на предизборния щаб или е добре обмислен и умело насочен към сърцето на електората емоционален импулс? Ако е първото, е страшно, защото излиза, че ни управляват такива партии. Обаче ако е второто, е още по-страшно, защото означава, че такива избиратели ги вкарват във властта. Затова мисля да не се занимавам повече с технологията на предизборните кампании. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За TRIBUNE

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 180 other followers: