Не’ам нерви

След като коскоджамити партия като СДС се ангажира с официална позиция по въпроса за Милена и нейния патетичен сблъсък с ЛГБТ активистите и ЛГБТ „иконите“ (както сами се определят по-невзрачните от тях), очевидно работата е дебела. Какво ѝ е дебелото на работата? Върнах се назад във времето и проучих отгоре-отгоре. Всичко е започнало от рутинен пост на Милена в пустите му социални мрежи, гласящ дословно следното:

Сигурна съм, че не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си“.

И когато я погледнали, образно казано, с озадачено повдигнати вежди, тя допълнила в своя защита:

Нормално ли е да си забиеш българския флаг в задника? Това не е монтаж. Това е поводът за недоволството ми. Освен това те водят и деца на такива места. Тези деца нямат избор“.

Винаги съм си представял, че калният гейзер изригва по следния начин. Първоначално имаме безобидна, макар и обширна, площ – нещо като пълен с кал плитък трап или много голяма стара локва, напукана по краищата, където е започнала да съхне. Само най-наблюдателните забелязват, че по повърхността пльокат жилави мехурчета като в рядко картофено пюре на котлона. Тези мехурчета бързо порастват и започват да изхвърлят на височина парцаливи лентички кал. През цялото време във въздуха се носи зловонна пара. В един момент, след кратки предупредителни вибрации, гигантската локва се раздира и освобождава в атмосферата високия стълб на лепкавото си напрежение. Чувал съм, че по подобен начин се държи и градинският клозет, когато хвърлиш в него мая за хляб.

По подобен начин се е държала и прогресивната интернет общност след изявленията на Милена. Надигнала се лавина от доноси (докладвания – cancel culture) и те били толкова яростни, толкова възмутени и не на последно място толкова масови и добре организирани, че текстът на певицата – приличен или неприличен, дали с помощта на човешки или изкуствен интелект, – бил премахнат. Auto da fe. Когато не си съгласен с някого, да го наковладиш, за да го репресира по-силният вместо теб – безценно! И тези доносници се изживяват като авангарда на цивилизацията… Както и да е.

Започнала повсеместна хвалба как здравите сили – единни и сплотени в нерушим строй – са се разправили с гадната Милена и са успели да свалят нейното политически некоректно и хомофобско изказване. Печалното е, че това били следовници на най-прогресивната, най-цивилизованата (и дясна в собствените си очи), най-интелигентната, най-красива и, което е най-важното, – най-компетентна и права по всички въпроси – политическа формация, чието име няма да назова, за да стане още по-дразнещо. Тези хора започнали да наричат Милена комунистка, фашистка, хомофоб, нацистка и „адова простакеса“ плюс още много други злобни обиди, предимно от личен характер на принципа ad hominem.

Лидерът (впоследствие изключен) на саморазпусналата се розова партия ДЕОС и настоящ кандидат за депутат в листите на Мая Манолова – Виктор Лилов –  определил Милена като „още една леля, на която критическата не ѝ понася“. Интересно е, че при друг повод той беше направил важното уточнение, че свободата на словото и езикът на омразата са различни неща – едното да се поощрява, а другото да се преследва с пролетарски плам. И сега аз не разбирам: климактеричната леля свобода на словото ли е или език на омразата. Забележете колко интересен е този въпрос!

Самото въвеждане на двете квалификации разкрива пред човешката мисъл неописуеми простори. Всичко, което съвпада с нашето мнение, е свобода на словото, докато всичко, което му противоречи или просто не съвпада – то е език на омразата. Например. „Земята е плоска“ – свобода на словото. „Земята не е плоска“ – език на омразата. Друг пример. „Мария Бакалова е велика българска актриса“ – свобода на словото. „Мария Бакалова е посредствена българска актриса“ – език на омразата. Трети пример. „Обичам кебапчета с пържени картофи“ – свобода на словото. „Обичам кюфтета с лютеница“ – език на омразата. Не искам да ги цитирам тук, но видях такива коментари и изказвания по адрес на Милена от страна на умнокрасиви фейсбук експерти, че нейният пост е не език на омразата, а нежен Шекспиров сонет.

Всъщност въвеждането на двете категории – свободата на словото (светинята) и езика на омразата (дамгата) – не е нищо повече от присвояване на правото за дефиниране на истината. И правото на окончателно становище. Защо един да е „хомофоб и нацист“ (свобода на словото), а друг да не е „извратеняк“ (език на омразата)? Защо всички трябва задължително да приемат за истина, че първият е такъв, но нямат право дори да си помислят нещо подобно за втория? Защо един да има гордото право да нарече някого „простакеса“, а друг да няма право да нарече другиго „извратеняк“? Такова мислене е хунвейбинско. Говорили сме и друг път за хунвейбините – полуграмотни китайски младежи от селските райони, мобилизирани в културната революция на Мао. Те не изслушват никого, а не спират да крещят, размахвайки малките си червени книжки. Те са силни със силата на партията, а това означава със силата на класата, която в крайна сметка е световна. Силата на класата е реална, но не е по-различна от силата на тълпата, за която се знае, че е толкова умна, колкото е умен нейният най-глупав член. Тълпата дава сила на всеки незначителен индивид, попаднал в нея, но в отплата му отнема и малкото индивидуалност. Имам познати, които през миналото лято се включиха в пърформансите с ковчезите, бесилките и пернишките винкели, и техният IQ пред очите ми се срина с поне 20 процентни пункта. Ярки личности преди, започнаха да говорят с чужди прости изречения. Струва ми се, че това е лека форма на обсебване. Бесноватост.

Цената на колективната сила е членовете на тълпата – довчерашните индивиди – да мислят заедно, да мразят заедно, да унищожават заедно. Личността с целия си образ и подобие е обречена. Колкото по-екстравагантен е един елемент от крещящата и линчуваща тълпа, колкото е по-„оригинален“ и „самобитен“, в колкото повече цветове е боядисана косата му и колкото повече халки има на носа и пъпа, толкова по-отчаяно тъгува по мъртвата си индивидуалност.

Защо Милена се оказа тъй болезнена за толкова много хора, нима тя е единствената която говори тези неща. Не, не е. Говорят ги и други и то с много по-ярки слова. Защо тогава? По две причини. Първата е, защото Милена може да е всичко, но не и единица от някаква тълпа. Тя е съхранила целостта на своята личност и не е разменила индивидуалността си срещу комфорта на стадната сила и колективната легитимност. Тя е останала човек в своята цялост, а не се е превърнала в частица от някаква друга цялост. Затова онези, които не са съумели да го сторят, не могат да ѝ простят. Знаете ли какви неща съм чел за гей парада? Милена е умерена и направо сдържана в сравнение с тях. Но Милена е човек с авторитет. Тя е истински лидер на обществено мнение за разлика от фейсбук активистите, които се кичат с тази титла. Нейните думи имат тежест и отекват. Нея я чуват. Това е едната причина. Другата е, че може би Милена все пак казва истината, а истината боли. Извън думичката „извратеняци“, Милена не каза друго, освен че не одобрява показността, с която ЛГБТИ развяват „проблемите“ си и натрапват присъствието си в градска среда, която се обитава и от хора, на които прайдовете може да не са интересни и дори да са неприятни. Какво трудно за разбиране има тук? Елементарна толерантност. Ако утре колекционерите на пеперуди затруднят градското движения и се съберат да размахват сакчета на шумен купон в някое централно обществено пространство – това редно ли ще бъде? И забележете, че сравняваме само формата, без да се задълбочаваме в същността на съдържанието. Защото ако се задълбочим, има много какво да кажем за идеологията на ЛГБТИ (докато е сексуална чудатост – ОК, обаче тя се е превърнала в идеология с ясни и конкретни цели), както и за агресивните средства, чрез които тя се натрапва на мнозинство със съвсем други разбирания. Това са причините Милена да предизвика такъв гняв и такъв кален гейзер на омраза – нейната индивидуалност (и авторитет) и нейната правота.

И накрая един топъл приятелски съвет. Скъпи мои гневни фейсбук инфлуенсъри, вие на хора като Милена и куфарите не можете да носите. По-добре я чуйте, когато казва нещо, пък било и по малко по-груб начин. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Снимка: Rock the Night

За в. „Труд

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 185 other followers: