Страна на професионални русофоби ли е България?

 

Даря Асламова от „Комсомольская правда“

Елеонора Митрофанова – посланикът на Русия у нас – изпя под паметника на Альоша песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България“ заедно с хора на Турецки – мъжки ансамбъл при Московската синагога, – който в момента е на турне из Европа и у нас ще изнесе два концерта: при Альоша в Пловдив (концертът е бил открит с химна на Европа, „последван от любими военни песни за войната“) и при паметника на Съветската армия в София. Не знам дали е планирано концертите да преминат под някакъв надслов, но ако нямат друго предвид, мисля че твърде подходящи са думите на Георги Димитров: „Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздуха и слънцето за всяко живо същество“. Те отразяват общата атмосфера на събитието и илюстрират емоционалната връзка между изпълнители и публика. Изобщо не личала никаква враждебност в посока откъм България къмто Русия. По отношение на враждебността обаче не така вижда нещата журналистката Даря Асламова от „Комсомольская правда“.

В своята статияКак България се превърна в страна на професионални русофоби“ Асламова се аргументира. Започва с разказ за демонстрация пред американското посолство, където били издигнати лозунги „USA NATO KILLERS!“ и „YANKEES, GO HOME!“. За жалост, демонстрантите били само двайсетина души – срамота за България с нейното 7-милионно население и три натовски бази, заради които е редно да сме много по-протестиращи. Изглежда тази мижава демонстрация се явява първият белег на нашата професионална русофобия, която си има съвсем просто обяснение. Дава го сръбският журналист Альоша (традиционно сръбско име) Миленкович, който обяснява на Даря Асламова, че българите винаги вървят със силния и че ако се промени съотношението на силите в света, те за една нощ ще излязат на улицата да скандират, че са ги вкарали в НАТО насила. За материала си журналистката е разговаряла не само с него, но още и с Петьо Блъсков, Горан Благоев, „някой си“ Иво Инджев, който отказал да се срещне с нея с обяснението, че Асламова била известна българоненавистна журналистка с богат бекграунд. Срещнала се също с военния журналист Васил Данов, младата Дарина Григорова, Искра Баева – „уважаван професор по история, кръстена на вестника на Ленин“ и с други български журналисти и общественици.

Според авторката на статията окончателното нравствено падение на българите личи от следния епизод. Очевидно Даря е отишла на бар и си е поръчала ракия, но „в баровете не сервират ракия (?!), защото не е модерно“.

– Защо не искате уиски? – пита сервитьорът.

– Защото аз съм в България! – отговаря Даря с пламтящи като на Раймонда Диен очи.

И тогава сервитьорът изрича горчивата истина:

– Днес ракия пият само в селските кафенета.

Ех, българино! Кога шотландският спиртовар успя да изличи всичко красиво у теб! Иначе, отбелязва Даря Асламова, в България се отнасят към руснаците вежливо. Направило ѝ е впечатление, че ако попиташ „средностатистическия“ българин (каквото и да означава „средностатистически“) какво мисли за Русия, той щял да отговори: „Прекрасна страна. Ние много обичаме руснаците“. Да речем, че наистина ще отговори така, но по-интересно е защо ще го направи и Даря не се колебае да хвърли светлина: защото българите са прагматични, а туристите – това са пари! Не можахте ли и сами да се сетите, толкова е близко до ума! Иначе, за съжаление, било лъжа, че 70% от българите са русофили (според мен също е лъжа), защото всички русофилски партии с „удивително постоянство“ губят изборите, изкарвайки резултати в рамките на статистическата грешка (Ей, русофилски партии! Ще си дърпаме ушите!). Очевидно българите наистина са (професионални) русофоби.

Но дали Българинът (онзи, дето си го знаете) е станал „професионален русофоб“ от само себе си – наблюдавайки, оценявайки, сравнявайки жизнени стандарти, изучавайки историята, културата и политическите системи? Не, в никакъв случай! Ако формираше мнението си по този начин, Българинът извън всякакво съмнение щеше да бъде професионален русофил. Как е станал професионален русофоб нашата журналистка Даря Асламова от „Комсомольская правда“ научава от своята българска колега Велиана Христова от „Дума“ и „Барикада“. Работата е следната. „Щатите са навсякъде, а къде е Русия? – горестно възкликнала Велиана пред Даря. – Трийсет години американците правят всичко, за да обърнат нашето (българско) общество против Русия. Има един фонд – „Америка за България“. Във всички училища той прави проекти, подготвя учители, работи заедно с нашето (българско) министерство на образованието. Фактически това е паралелна образователна система!“. Велиана Христова добавя още, че на българското младо поколение се внушава, че комунизмът е престъпен режим и че „даже отмениха присъдите на Народния Съд!“ (можете ли да си представите?!?). България, според дописничката на „Дума“ и „Барикада“, била единствената в света държава, която отрича антифашистката съпротива! Е, как в такава държава населението няма да е „професионални русофоби, живеещи от западни грантове“!

Статията на Даря Асламова е огромна като необятната руска страна (и душа), прилича на дисертация. Готвена е дълго и прилежно. Целите ѝ са амбициозни. Нататък в нея можем да прочетем как българските комунисти са изменили на идеалите си и „за един ден са станали демократи“ (Пфу! Отврат!); Атлантическият съвет е „сбирщина от клинични русофоби“, защото е предложил план в 12 точки за „дерусификация“ на България; паметниците на Съветската армия са обект на агресия от страна на неофашисти и неонацисти, защото „в България живеят (недоубити?) децата и внуците на фашистите и жадуват реванш по думите на Борис Цветков – „глава Антифашистского движения в Болгарии“; пред „Св. Александър Невски“ продават значки с пречупени кръстове (пак там продават и ушанки с петолъчки и бюстове на Ленин, но тях Даря не е уловила с малкия си журналистически фотоапарат); можем да прочетем също и кой е освободил България, кому се дължи благодарност (между другото, на всяка литургия при Великия вход се споменава името на император Александър Николаевич) и други подобни неща.

И така, професионални русофоби ли са българите? То не е като обикновените русофоби, които са като гаджетата – безплатни любовници за разлика от платените, които се наричат другояче. Какво значи да си професионален, да си професионалист. Две неща: да си много добър и да ти плащат. В този ред на мисли бихме могли да говорим и за професионални русофили, нали? И двете са отвратителни, защото карат обикновени хора да се мразят един другиго, само защото принадлежат към една или друга нация. Към кого е адресирана тази статия? Не към българите. Явно към руснаци, способни да се впечатлят и да формират мнение от сценката със сервитьора и ракията. Каква е целта? Да се чуе: не си мислете, че това е братски народ, който много ви обича. Те си къркат уискито и ви дерат кожите по Черноморието. Даря Асламова не е по-различна от Атлантическия съвет, който нарича „сбирщина от клинични русофоби“ – тя се занимава със същото, само че от другата страна. Тя отглежда (и то напълно професионално) клинични българофоби. За съжаление, за хора като нея „филенето“ на едно не може без „фобенето“ на друго.

Но какво изобщо значи една нация да мрази или да обича друга нация? Това не са личности. Такъв вид омраза се култивира от специални професионалисти (като нашата Даря) или за да подготви една нация за война с друга, или за да отвлече вниманието на публиката от едни проблеми към други, точно както процедира илюзионистът, за да бъдат накрая всички смаяни и щастливи. Не можете да гласувате за Навални, дорогие руснаци, но какво значение има това, щом в България мацат паметниците ви с блажна боя!

Пропагандната манипулация борави със силни чувства като любов и най-вече – омраза. Обаче да насаждаш у хората омраза е грях и Даря Асламова, която иначе припада по храмове и православни икони, трябва да знае това.

Страна на професионални русофоби ли е България? Може. Но ако е така, то тя е точно толкова и страна на професионални русофили. Достатъчно е да са налице възложител и изпълнител. Нали вече уточнихме, че професионалист е човек, който си изкарва хляба със съответната дейност, плащат му за нея? За съжаление тези с плакатите по улиците и по сборищата не са професионалисти, на тях не им плащат. Плащат другиму. Те и аматьори не са, защото аматьор означава „любител“, а те се движат не от любов. Мисля, че се движат от фрустрация, от неудовлетвореност както от себе си, така и от живота, който водят. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, пък ако щете ме наречете и „пунофоб“.

Снимки: „Комсомольская правда“.

За TRIBUNE

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 180 other followers: