Херакъл Борисов и Антей Трифонов

 

Пропуснахме. Пропуснахме истинското дерби – лидерския дебат между Бойко Борисов и Слави Трифонов. Гледам го в мечтите си и плача. Когато става дума за сблъсък между титани, христоматийният пример е сблъсъкът между Херакъл и Антей. Е, Херакъл и Антей формално не са титани в митологичния смисъл, но това не пречи колизията да е титанична.

Антей бил дете на Посейдон и Гея. При всяко съприкосновение със земята той черпел свежи сили от майка си (нещо като ранния Делян Пеевски) и затова бил непобедим в единоборство. Опиянен от това свое качество Антей издебвал античните герои по пътищата, предизвиквал ги и ги убивал по мъчителен начин, след като ги победи. И така, докато не се натъкнал на Херакъл, който се бил запътил през Либия към градините на Хесперидите, за да извърши единайсетия си подвиг, онзи със златните ябълки. Арогантният син на Посейдон предизвикал и Херакъл, забравяйки (или пък съвсем не знаейки), че онзи от своя страна е син на Зевс. Произходът има значение. Счепкали се двамата един в друг като две възлести коренища, но колчем Херакъл тръшнел Антей на земята, съперникът му с цялото си тяло попивал силата на майка си и се изправял, все едно нищо не е било. Известно време Херакъл се чудел какво става, обаче се усетил навреме и измислил как да неутрализира това предимство на противника си. Грабнал го през кръста, вдигнал го, откъсвайки го от майката-земя, и така го удушил във въздуха.

Далеч съм от мисълта да ви внушавам (въпреки че ярко си го представям) как в един предизборен лидерски дебат между водещите според социолозите политически сили Бойко Борисов удушава Слави Трифонов във въздуха. Не. Пък и нито Борисов произхожда от Зевс, нито Трифонов от Посейдон, че да си позволяваме такива сравнения. Де да произхождаха! Тогава политическият климат в клетата ни родина може би щеше да е различен.

Как се роди надеждата за шоу? На някакъв партиен митинг Бойко Борисов призовал Слави Трифонов на предизборен дебат (между другото, много силна идея!) с думите: „Какво ще е това „нещо друго“ на Слави Трифонов… Кое ще е другото? Аз с голяма радост бих се срещнал, ей така пред публиката, най-приятелски, да чуем кое е другото“. Демек: ние знаем какво трябва да се прави, знаем как се управлява, но вие знаете ли? Елате да ни покажете, та да знаят хората защо гласуват за вас.

На следващия ден Тошко Йорданов надменно отвърна: „Американците с терористи не преговарят. Ние също“. Демек: няма какво да говорим, ти си престъпник, бате Бойко и затова с теб не говорим! Ето как ще ги стигнем американците! Няма ли кой да каже на Тошко да не се прави на Терминатор? Смешно е. И да му обясни разликата между лидерски диспут и преговори с терористи. Или изобщо между жанровете „диспут“ и „преговори“, ако така ще бъде по-лесно.

На този арогантен отказ Бойко Борисов рече: „Скъпи Тошко, когато високи, дълги, силни се карат, дръж се настрана! Народът е казал: Когато два коня се ритат, магаретата нямат работа там!“. Но изглежда обидата все пак е заседнала като буца в гърлото на Борисов, защото с тъга си припомнил времената, когато със Слави били приятели, ходел му на гости в Учиндол при майка му, ходили заедно на ресторанти, на кино и т.н. Лично аз много бих искал да видя как Слави и Бойко ходят двамата на кино, но да не се отплесваме.

Така или иначе дебат няма да има. Като разбрал това, Васил (Черепа) Божков също поискал: „Преди да замина – написал той във фейсбук, – със Слави започнахме интересен разговор за бъдещето на България в офиса ми. Поради стеклите се обстоятелства, предлагам да завършим този разговор публично“.  Скивате ли сега: ние двамата със Слави заедно сме тръгнали да я правим тая работа, нещо като Маркс и Енгелс. Е, Божков пропуска да припомни, че Слави вече му отказа да я вършат „тая работа“ заедно. Пък и дебат между Слави и Божков е нищо в сравнение с дебат между Слави и Бойко. Жалко. Много жалко. Изтървахме голям сеир.

За пропуснатия дебат имаше два възможни сценария. Първият е да се развие като скучен цивилизован диалог, обмен и съревнование на идеи, както се прави или както поне се правеше допреди десетина-двайсет години по целия свят. Предварително ще се определят теми и всеки от участниците ще изложи управленските си виждания по тях – образование, здравеопазване, икономика и финанси, национална сигурност, външна политика и т.н. Каква е позицията на Борисов за Македония? А на Слави Трифонов? Ами за Близкия Изток, за Китай, за Турция и Русия? Одобряват ли Зелената сделка? А Истанбулската конвенция? Абортите? Да закрием ли училища, за да повишим възнаграждението, а оттам и качеството на учителите; да бъдат ли болниците търговски дружества? Интересно е да се чуе. Истината е, че Станислав Трифонов и сценарният екип, който се грижи за репликите му, са прави да се притесняват от диспут с Борисов по секторни политики. Извън факта, че Борисов е безспорен талант в импровизираната емоционална реч, Слави и сценаристите няма да издържат никаква конкретика, защото ще бъдат вкарани в теми, за чието съществуване дори не са подозирали. Невидимата част на държавното управление с хилядите ежедневни задачи и предизвикателства е много по-голяма от видимата. Борисов я познава, Трифонов – не.

Вторият сценарий е двамата да започнат да се плюят и замерят с компромати. Кеф! Това е по-добре за Слави, защото след десет и повече години във властта Борисов е перфектният Злодей, а пък Трифонов, който идва на бял кон (нищо че Васил (Черепа) Божков се снима в този вид) е поредният спасител. Разбира се, нито първият, нито последният спасител от една редичка, в която е дефилирал и самият Борисов. Тъй че в един дебат, основан на размяна на компромати и обвинения, Слави Трифонов ще е в силната позиция, просто защото изгрява, както Борисов ще е силен в другия дебат, просто защото участва процесите в продължение на няколко мандата. Но и Борисов със сигурност знае пикантерии за Слави. Ето този спектакъл пропуснахме.

Борисов в момента е трагически образ, защото подхожда логично. От гледна точка на логиката да предизвика новата звезда на дебат е добър ход, защото на полето на секторните политики и управленската технология лесно ще покаже несъстоятелността, некомпетентността на опонента си, липсата на кадрови потенциал, на оперативна информация и визия за управление. Грешката обаче, която превръща образа му в трагически, е че в случаи като този логиката няма значение. Дори да разобличи Трифонов като най-големия невежа в експертната част на диспута, дори да го покаже като най-големия хайдук в компроматната, това вече няма да се отрази на мнението на електората. Електоратът е ирационален. И Борисов би трябвало да го знае, защото когато изгряваше самият той, когато идваше на власт на същите криле, на които сега се е задал Слави Трифонов или който там се е задал от негово име, той също надали би издържал експертен дебат със Станишев, въпреки че по-рано беше главен секретар на МВР (което си е нещо като министър) и кмет на София. Но тогава не му пукаше, защото знаеше, че той е лицето на новото, наказващото, рестартиращото, пускащото меда и маслото от чешмата и че каквото и да прави или да не прави, народната ирационалност ще му натика властта в ръцете. Заслугата на Борисов бе тази, че задържа натиканата власт рекордно дълго (а и още не я е изпуснал, чакайте да видим!), и това вече се дължи на негови лични качества, които предстои да оценяваме.

Тъй че нашата тема не е несъстоялият се дебат, не е пропуснатият сеир, а народната ирационалност. Но пък може би и в нея има някакъв смисъл. Може би тя е част от Божия промисъл, негов инструмент. Кое е по-важно – крайната цел или пътищата, по които я достигаме? Да не би да се окаже, че демокрацията е нещо полезно? Да не би да излезе, че колективът е по-мъдър от индивида? Възможно е, защото като цяло народът е много по-възрастен и по-опитен от хората, които го съставляват в който и да е конкретен момент. Но може да е и по-просто. Може народната ирационалност да си е една най-обикновена простотия. Избирателите може би гласуват единствено под влиянието на илюзии, насаждани им от едни или други професионалисти. Не се наемам да кажа кое от двете е, а може да е и от всичко по малко, защото нещата са омешани, а ние сме наказани да ги разнищваме, да ги сепарираме и да избираме. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: Йожен Дьолакроа (1798-1863), „Херакъл и Антей“, 1847

За в. „Труд“.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 184 other followers: