Резолюцията „Матич“ за поощряване на абортите

Абортът може би наистина не бива да се забранява безапелационно, но в никакъв случай не бива и да се поощрява, към каквото водят документи като този – „Доклад относно положението със сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази област в ЕС във връзка със здравето на жените“. Той е дело на евродепутата от групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент“ Предраг Фред Матич, член на Хърватската социалдемократическа партия. Докладът е внесен в комисията (има и такава) по правата на жените и равенството между половете. На 24 юни докладът „Матич“ се превърна в резолюцията „Матич“ с гласовете на 378 евродепутати при 255 против. Резолюцията е издържана в типичния „мандарински“ стил на европейската бюрокрация – в началото му има близо 20 стандартни страници с булети, които започват със заклинанията „като взе предвид“ и „като има предвид“, след които тихомълком се прокрадва самата резолюция, облечена в още 25 стандартни страници „мандарински“ приказки. Есенцията е в първата точка: „В съответствие с принципа на субсидиарност и в съответствие с националните компетенции призовава държавите членки да гарантират правото на всички лица, независимо от възраст, пол, социален пол, раса, етническа принадлежност, клас, каста, религиозна принадлежност и убеждения, семейно или социално-икономическо положение, увреждане, статус на ХИВ (или предавани по полов път инфекции), национален и социален произход, правен или миграционен статус, език, сексуална ориентация или полова идентичност, да направят своя информиран избор по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве и права, да гарантират правото на физическа неприкосновеност и лична независимост, равенство и недискриминация, и да предоставят всички необходими средства, за да може всеки да упражнява СРЗП“. Във всичките си тези 25 стандартни страници резолюцията следва познатия подход (на който се нагледахме и при Истанбулската конвенция) – общо благородно намерение, в което се прокарват изключително спорни моменти. Ако мине. И ако някой дръзне да противоречи, тогава да се обърнат към него с озадачено повдигнати вежди: „Но нима сте против здравето на жените?! Изроди!“.

СРЗП означава „Сексуално и репродуктивно здраве и права“ и упражняването му се свежда до:

  1. „Гарантиране на достъп до безопасен и законен аборт“;
  2. „Модерни противозачатъчни средства като стратегия за постигане на равенство между половете“.

Очевидно това е официалната философия на Европейския съюз, формулирана от неговите професионални деятели, някои от които дори самите ние изпращаме там по демократичен път с гласовете си. Тази философия може да се сведе до два фундамента:

  1. Сексуалното удоволствие е базисно човешко право. Никой не може да посяга на правото ви на оргазъм, постигнат по всевъзможен начин в съответствие с индивидуалната ви фантазия и стремеж към разнообразие на преживяванията.
  2. Да се поощряват всички модерни и цивилизовани средства, водещи до появата на възможно най-малко нови хора на тази изстрадала земя.

И правилно: едно изживяващо незабравими оргазми население не е толкова опасно за системата. То е прекалено заето с оргазмите си, за да мисли за други неща – например Зелената сделка – и последиците от тях.

Докладът, а по-късно и резолюцията, „Матич“ предизвика очаквана реакция. Румънската църква излезе със съобщение, в което подчертава, че именно основният европейски принцип на субсидиарност, на който се позовава и резолюцията, се поставя под съмнение в нея: „…докладът Матич засилва разделението в днешна Европа по въпроси, които според учредителния договор на Европейския съюз трябва да се регулират изключително от всяка държава-членка“. Забелязва се тревожна тенденция за подмяна на истинската политика за човешките права с „шокиращи идеологии, които пренебрегват реалните нужди и проблеми, като същевременно усилват разцепленията между хората, културите и държавите в днешна Европа“. Съзнателно ли се прави това или е закономерен резултат от общата лудост? Кой го прави, на кого е потребно?

Според Румънската църква противоречивите аспекти на резолюцията са:

  • насърчаване на аборта;
  • критика на правото на здравните специалисти да се позовават на възражение по съвест;
  • насърчаване на задължителното сексуално образование за деца, започвайки от началните класове;
  • популяризиране на джендър идеологията (която претендира, че полът е избор, а не реалност в съответствие с биологичния пол).

Реагира и Ватиканът, отбелязвайки, че документът всъщност представя аборта като „основна здравна услуга, която трябва да бъде устойчива за всички“ и „…призовава правителствата да осигурят универсален достъп до безопасен и законен аборт, и до висококачествени контрацептивни методи“. Резолюцията „Матич“ говори за права и свободи, но правото на свобода не може да се отнася само за едната страна в дадени отношения. Трябва да се има предвид и правото на нероденото дете да се роди, да се има предвид неговото право на живот, защото свободата на всеки човек е обусловена от свободата на друг човек. Но този аспект изцяло отсъства в резолюцията „Матич“. Епископите на страните от ЕС, представени в Комисията на епископатите на ЕС (COMECE) формулират проблема от гледна точка на неродените деца: „Неродените деца са тези, които имат основното право на живот“. А правата на разпътните им родители да се забавляват без да поемат отговорност и да обременяват кариерите си или просто битовия си комфорт – тези права са от второстепенна важност. Католическите епископи подчертават, че „в тази резолюция силно отсъства нероденото дете, лишено от основното си право да живее, като всеки човек“.

Абортът не е средство за семейно планиране или част от нормалното здравеопазване, твърдят от Ватикана. Правото на аборт е различно от правото на здраве, което е безспорно. Ето къде е лукавщината – да включиш измисленото право на аборт в правото на здраве, за да заклеймяваш всекиго, който си позволи да възрази. С какво допринася абортът за здравето? Излиза, че бременността е болест – болест, която подлежи на превенция (сексуално просветна дейност в училище) и на лечение (аборт). Дотам ли се докарахме: да приемаме с официални документи, че бременността, която винаги се е разглеждала като благословия, е болест? В такъв случай не поощрявайте ин витро! То е нещо като съзнателно заразяване с тази страшна болест – бременността! Но ще кажете: идеята е човек сам да решава дали да има деца или да няма и каквото и да реши, то трябва да бъде законодателно подкрепено. На някой хрумна ли му, че който иска деца, прави секс, който не иска – не прави? Не. Свещеният оргазъм е неприкосновен! Чукайте се където и както ви падне, за да не мислите за друго! Но блудството е грях, а греховете се плащат.

Как да се регламентира абортът е сложна тема. Тя е между църковните и светските власти, а ние с вас не сме представители на нито една от тях. Но със сигурност и нравствено спокойствие можем да твърдим, че бременността не е болест. Уж човекът е ценност №1, субект на всевъзможни нечувани права, но откакто не е образ и подобие, вече може с лекота да бъде абортиран и това е добре, защото така помагаме на Майката Природа. Даваме ли си сметка колко човеконенавистна, колко сатанинска е такава философия: човекът е вреден, той е пришка върху лицето на планетата, тумор в тъканта на природата и по-добре да го няма. Или поне да не го има чак в такива обременяващи количества. А онова с правата и свободите е лицемерие, поне дотогава, докогато правото на оргазъм е по-висше от правото на живот. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен или поне там абортът да се обяви за задължителен.

За News.bg

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 184 other followers: