Маркетингови измерения на ваксинирането

През месец май тази година на сайта на HBO се появи съобщение за излизането на филма „Престъплението на века“. Той разказва за нещо, което се знае отдавна и е особено проблематично в Съединените щати – т. нар. „опиоидна епидемия“. Най-общо казано това е пазарно явление, при което фармацевтичните компании подкупват лекарите да предписват големи дози обезболяващи лекарства, сходни на хероина. По подобен начин стои и въпросът с антипсихотичните препарати. Само от опиоидите от началото на века са умрели половин милион души и продължават да умират по 40 души на ден. Не знам брои ли някой жертвите на антипсихотиците. Компанията „Джонсън и Джонсън“, сочена може би за най-големия виновник за опиоидната епидемия, заедно с още три компании за дистрибуция на лекарства  са се съгласили да платят 26 милиарда долара (повече от 1/3 от БВП на България) компенсации, само и само бизнесът да продължи. След като откупът е в такива размери, в какви ли размери е интересът?

Лоши ли са тези лекарства? Разбира се, че не са лоши! Напротив, твърде ефективни са и затова се радват на такава популярност, та чак хората са готови да си затворят очите за страничните им действия като пристрастяване и летални усложнения. Търговията с болка е страхотен бизнес. Един от най-големите фармацевтични концерни е изгрял, снабдявайки армията с обезболяващи през Втората световна война. И днес търговията с болка процъфтява, защото засяга потребители в по-особено душевно състояние, готови на всичко, за да облекчат страданието си, потребители, които не се пазарят и не са толкова подозрителни, колкото потребителите на храни, да речем, които подлагат на химически анализ всичко, което поднесат към устата си. Бизнесът с болкоуспокояващи и антипсихотични медикаменти се разделя на два големи клона – легален и нелегален. Нелегалният са наркотиците, легалният – болкоуспокояващите и антидепресантите. И много често хора се принуждават да преминат от легалния към нелегалния сектор, стигнали до крайно пристрастяване от иначе напълно позволени лекарства, при това предписвани неоправдано щедро заради финансовите интереси на производителите и дистрибуторите.

Фармацевтичната индустрия не се интересува от инцидентно болни, а от хронично болни. Диабетикът е идеалният болен, защото от една страна живее дълго, а от друга до живот е абониран за инсулина. Някой измервал ли е обема на бизнеса с инсулин в парично изражение? Но да не се отклоняваме от наркотиците. Забелязвали ли сте колко често дори и у нас болкоуспокояващи се изписват не за еднократна употреба при болка, а за курс на лечение в продължение на дълъг период от време? Има стремеж депресивните състояния също да се разглеждат като хронични. На мой познат му бяха изписали популярен антидепресант (на „Пфайзер“) по 8 таблетки дневно в продължение на месеци. Уж се контролират със зелени рецепти, а всъщност се предписват щедро. И все пак у нас не е като в Щатите, където очевидно е станало безобразно.

Споменатите по-горе легални наркодилъри Джонсън и Пфайзер заедно с неколцина гиганти като тях сега се пробват на ваксините. Както големите автомобилни компании се надпреварват да изобретяват електромобили, така и фармацевтичните гиганти се надпреварват да изобретяват ваксини. И се надвикват: моята това, моята онова, моята се слага само веднъж, от моята няма странични ефекти, а от твоята един човек умря. Твоята не е изпитана достатъчно, а моята се разработва отдавна, защото се разработва като ваксина против рак. А пропагандата припява: следващата вълна ще е вълната на неваксинираните! Идва нов щам! Нужни са нови ваксини!

Няма по-амбициозна маркетингова авантюра пред големите фармацевтични компании от ваксините против COVID-19. Тук не става дума за диабетиците, не са депресираните, не са болните от коя да е страшна болест, колкото и голяма да е популацията им. Тук става дума за всички хора по света, това е човечеството, това е теоретично най-голямата целева група, която може да се мисли. Но, ще кажете, това не е първата ваксина, толкова други ваксини знаем! Така е, но тази е първата, която има амбицията да се прилага не само поголовно, но и периодично до второ нареждане. И която си оставя вратички за нови „мутирали щамове“, които се появяват в подходящи маркетингови моменти.

Не, аз не съм специалист фармацевт, в което вероятно вече бързате да ме обвините. Но разбирам от маркетинг на фармацевтични продукти. Може би някои от вас знаят, че през голяма част от живота си съм се занимавал с маркетинг и реклама. С това съм си вадил хляба. И днес поемам ангажименти като консултант в рекламата, пиара, планирането и управлението на медийни бюджети. През голяма част от тази голяма част от професионалния си живот съм се занимавал специализирано с реклама на фармацевтични фирми и продукти. Имах такова тематично списание, а клиенти са ми били трима от споменатите гиганти – един германски и двама американски. Знам как се стимулират лекари да предписват определени лекарства, знам как се създава изкуствена потребност от даден препарат, знам как се възпитават потребителите и как за тях се превръща във въпрос не само на висока отговорност към себе си и към околните, но и на престиж да употребяват едно или друго. Ще спомена само кампанията на онова класическо лекарство против настинка, което позиционираха за профилактика на инфаркт и инсулт – профилактика, довела до не един излишен вътрешен кръвоизлив. Ако слушаме рекламните послания, за да сме не само здрави, но и живи, трябва ежедневно да поглъщаме не шепи, а лопати най-различни хапчета – лекарства и добавки:

– Става ли ви по-добре от добавките?

– Не, но представяте ли си колко зле щеше да ни бъде без тях!

Ще ви обърна внимание само върху два маркетингови показателя на глобалната кампания за ваксиниране (нали никой няма да отрече, че се намираме в такава кампания за добро или за зло?): колко често и с по колко дози трябва да се ваксинираме и за каква възраст са показани ваксините. По втората тема се води истинска война с институциите. Първоначално ваксините бяха показани за хора между 18 и 65 години, но напоследък границите се разширяват и в двете посоки. Опитайте се да изчислите в пари движенията в тези два показателя, а ако не успеете, дайте воля на фантазията си, за да си представите поне измеренията.

Има ли полза от ваксините? Разбира се, че има! Иначе нямаше да са възможни пазарът и далаверата. Основен догмат в рекламата е, че никой не може да ви продаде нещо, което не ви трябва (аз не съм съгласен, защото рекламата може да ви продаде куп ненужни неща, следователно може би трябва да перифразираме: „никой не може да ви продаде нещо, което си мислите, че не ви трябва“, но да не се отклоняваме…), тъй че ваксините априори са необходими и рекламата само работи върху предпочитаната марка и интензивността на употребата – точно като глобалната кампания на бутилиращите компании, внушаваща, че е по-добре да се пие бутилирана вода, отколкото каквато и да било друга, свързваща отново всичко със здравето. Здравето е велик маркетингов мотив! Тук не разглеждаме медицинските качества на ваксините или тяхната потребителна стойност, а само пазарната им реализация с цел увеличаване на оборота и печалбата. Оборотът и печалбата са големи при полезни и стойностни стоки. Добре е да познаваме не само медицинската, но и маркетинговата страна на ваксините, най-малкото за да прочитаме правилно посланията, които се отправят към нас. И да помним, че въпреки цялата красота на здравеопазването, за фармацевтичните компании търговската печалба на производителя е по-важна от здравето на потребителя. Така е устроен светът на стоково-паричните отношения и ние си го харесваме. Питате се дали фармацевтичните компании могат да влияят на глобалния информационен поток, превръщайки го в пропаганда, да накарат световни организации и цели правителства да се държат като техни рекламни агенти. Могат и още как. Ако са в състояние да платят десетки милиарди за обезщетения, то колко ли са готови да платят за пропаганда, пиар и реклама?

На света няма действие, което да е породено само от една причина и да постига само една цел. Понякога, за да опростим разговора, се фокусираме върху една причина и една цел, но това има смисъл за конкретен случай и за кратък период. Така и медикаментите (включително и ваксините) – не пречи да бъдат едновременно и лековити, и доходоносни. Би било неприятно единствено, ако се окаже, че заради второто първото е пренебрегнато изцяло. Затова е добре второто да се познава наравно с първото и затова наговорихме всичко по-горе. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За News.bg

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 184 other followers: