Капанът на санкюлотите

Не мога да се отърся от тягостното усещане, че сме забравили каква е истинската цел на политиката. Може би заради това не можем да си подредим мислите в тези тревожни времена, когато два последователни парламента не образуват правителство. Защо бе, пичове красиви? Нали спасяването на Родината е общо дело?

Каква е целта на политиката? Да усъвършенства управлението на обществения интерес. Ако се абстрахираме от духовната страна на нещата, ще се съгласим, че човешките бозайници се събират в общества с цел оцеляване и евентуално – благоденствие. Днес, поне по нашите земи, оцеляването не е под въпрос, тъй че остава благоденствието. Със своята по-ярка или по-посредствена интелигентност, със своето по-упорито или по-аморфно трудолюбие, обществото произвежда разни материални и нематериални неща, създава някакво богатство, което после трябва да разпредели между членовете си по възможно най-разумен и справедлив начин. Това разпределение включва както задоволяване на физиологичните и битови нужди на индивидите, така и някои общи потреби като защита на държавните граници, борба с престъпността, правосъдие, образование, здравеопазване и т.н. В условията на демокрация се поощрява конкуренцията между различни кандидати (политически партии) и се избират онези от тях, за които се предполага, че ще създадат условия за генериране на най-голямо богатство, както и за неговото най-разумно и справедливо харчене. Ето това е целта на политиката или поне такава си въобразяват че е тя повечето от нас, простите граждани.

Как настоящата конфигурация в парламента предполага да се постигне целта на политиката? Единствено с общи усилия, като се търси обща воля отвъд абсолютното или коалиционното мнозинство, защото първото не съществува, а за второто не е налице добро желание. Очевидно ще трябва да се образува правителство на малцинството. Това означава, че дори да се получи количествена подкрепа за съставяне на правителство, то тя изобщо не се подразбира и за след това. Не е ли глупаво? Мандатоносителят се дърпа от коалиционни споразумения, тропа с краче и казва: „Коалиции няма да правим!“, а всъщност споделената отговорност е главно в негов интерес.

А редовно правителство трябва да има, най-малкото за да се прекрати служебното. Служебните правителства са с единия крак извън демокрацията, защото не са дошли на власт с избори и не е ясно чия воля изразяват (понякога е ясно). За жалост, в нашия случай неприятното е, че и редовното правителство няма да е кой знае колко легитимно, защото ще управлява по волята на 657829 души или само 10% от всички избиратели. При такава легитимност мисля, че всички новоизбрани депутати трябва да погледнат на проблема  с други, по-смирени и мъдри очи.

Заклинанието, прибързаното заклинание на „революцията“ е, че ГЕРБ трябва да бъде изключен от формулата на всяка цена. Защо? Презумпцията, че всички членове на ГЕРБ са престъпници е глупава и болшевишка. В някои отношения дори е и наказуема, защото да наричаш някого „престъпник“, без да го познаваш и без да имаш доказателства за престъпленията му, само по себе си е престъпление. Безумие е при форсмажорни условия да изключваш от общата формула първата политическа сила (ако не броим гласовете от секциите в чужбина), безумие е да игнорираш волята на повече от 640 хил. българи. Това е все едно да махнеш едно от колелетата на автомобила и горестно да се вайкаш как да подредиш останалите три, за да потеглиш.

Друг е въпросът дали ГЕРБ ще искат да се забъркват в управлението точно сега. Може да се окаже, че изключвайки ГЕРБ, санкюлотите им правят неоценима услуга в недалечно бъдеще, защото ги освобождават от отговорност за онова, което ще се случи дотогава.

Санкюлотите паднаха жертва на гръмките си слова. На заканите си. На заклинанията си. И сигурно вече съжаляват. Ако ще се полагат общи усилия за спасението на отечеството (а при съществуващото парламентарно положение трябва да се положат някакъв вид общи усилия, иначе няма как), и ако народните представители наистина са представители на народа, както сочи името им, то как така отсичаш една четвърт от гласувалите!

Нека приемем, че целта на общите усилия в този крайно специфичен парламент на първо време е сведена до това да има редовно правителство, пък после да се мисли за управляващи и опозиция. Ако партиите са в парламента с нашите гласове, ние искаме от тях да свършат точно това. Депутатите са нашият политически елит, а това че се делят на различни партии, са подробности от пейзажа, пренебрежими в трудни времена.

Какви са възможностите за взаимодействие (хайде да не ги наричаме коалиции), какви са допустимите комбинации, как могат да се групират наличните сили, за да излъчат необходимото правителство? Със сигурност няма вариант без ГЕРБ или ИТН. Всички без ГЕРБ и ИТН – системни и несистемни, статукво и революционери – събират общо едва 112 депутата. Ако пък приемем, че несистемните, партиите на „протеста“ (санкюлотите) са ИТН, ДБ и ИМВ (или както там се казва в момента, в случая използваме абревиатурата, под която ЦИК е публикувала резултатите им), то те също събират недостатъчните 112 мандата. Не стигат. Тоест не става нито без една от двете големи (ИТН и ГЕРБ), нито без някоя от „системните“ (ГЕРБ, БСП, ДПС). Очевидно „революцията“ не успя да се състои. Очевидно суверенът се оказа по-сложен и многопластов, отколкото го мислеха и отколкото се опитваха да го накарат сам да мисли себе си. Казват: „Народът не пожела да даде властта никому“. Глупости! Просто така се случи след цяла година нагнетяване на всякакви внушения и особено след кресчендото на служебния кабинет през последните месеци. Сега народът е озадачен.

А народните избраници са изправени пред необходимостта да се групират по някакъв начин, ако не искат да обезсмислят до абсурд парламентарната идея. След като санкюлотите не успяха да вземат властта по легалния начин, сега трябва да видят как да реализират и малкото постигнато. Иначе няма как. Иначе трябва да търсят начин да наложат диктатура на малцинството. Нищо. Ще се комбинират някак. За всяка комбинация (забележете, че продължаваме да не я наричаме „коалиция“) може да се подреди някаква логика, за всяка комбинация може да се намери оправдание.

Вижте комбинацията между ГЕРБ и Слави Трифонов (128 депутата) – стабилно парламентарно мнозинство на принципа да се държат БСП и ДПС вън от властта. Този принцип е либерално-демократическият идеал на целия преход. Пък и тези две формации съвсем не са взаимоизключващи се. Мнозина откриват прилики както между лидерите им с техния мачизъм и специфичен стил на общуване с публиката, така и в романтиката на възхода на партиите върху фолклорния копнеж на народа някой юнак да помете статуквото. Със сигурност ще се намерят мъдреци да кажат, че Слави Трифонов е един изгряващ Бойко Борисов, а Бойко Борисов е един залязващ Слави Трифонов. Не знам доколко ще са прави, защото разликите са големи и може би дори повече от приликите, но ще го кажат. Тъй че теоретичната коалиция (ето, казах я думата!) между ГЕРБ и ИТН изобщо не е неоправдана.

Ако вземете лист и молив, ще видите, че комбинациите са три: ИТН+ГЕРБ (128); ИТН+БСП+ДПС (130) и ГЕРБ+БСП+ДПС (128). Това е положението, Минке. Не става без „статуквото“. Има и една четвърта комбинация – отново със статуквото, – която някои (например моят адвокат) смятат, че ще се случи точно тя – ИТН+ДБ+БСП (135). Браво! Това се нарича себеотрицание, пълно самообезличаване в името на националния интерес! Но от друга страна – защо пък „самообезличаване“? Че това си е една съвсем автентична левица!

На теория, разбира се, може да се мисли и за комбинация между всички санкюлоти (ИТН+ДБ+ИМВ) плюс БСП и ДПС заедно или поотделно, или иначе казано – всички срещу ГЕРБ, – но тогава картината ще стане съвсем сюрреалистична. Сюрреалистична обаче или не, картината трябва да е някаква такава, ако санкюлотите искат да управляват без ГЕРБ. И тогава възниква въпросът: каква, мама му стара, е разликата дали санкюлотите – тези борци за „рестарт на системата“, тези „нови лица“ – ще се съберат с ГЕРБ, БСП или ДПС?!

Ето в такъв някакъв капан паднаха санкюлотите – под една или друга форма просто ще се влеят в „статуквото“. Язък им за пламенните лозунги, надуваемите лодки и пернишките винкели!

Горните сметки със сигурност са ги правили десетки хора, десетки пъти по десетки медии. Каква обаче е поуката? Тя е следната: да не забравяме каква е целта на политиката – оцеляването и евентуалното благоденствие на общността; създаването на блага и тяхното справедливо и разумно разпределение. Ако партиите не се опитат да я постигнат, независимо от създалата се ситуация, значи се опитват да постигнат нещо друго.

Анализът ни може да не е много елегантен. Може дори да е погрешен, но какво да се прави – ние сме прости граждани. Ако преценят, че сме съвсем неадекватни в политическо отношение, тогава изобщо да ни забранят да гласуваме, нали така? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Снимка: БТА.

За в. „Труд„.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 184 other followers: