Съвременният феминизъм и други неща

И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Бит. 1:27)

 

Тук [в България – б.м.] по принцип все още усвояваме обществени процеси с минимум две десетилетия закъснение, а и по манталитет обичаме да делим хората на човек (разбирай мъж) и жена“. Благодарение на социалните мрежи попадам на произведения, които иначе сам не бих потърсил никога и никога не бих прочел. Това им е хубавото на социалните мрежи. Ето например от горния текст, публикуван в „Площад Славейков“, научаваме няколко важни неща. Първите две от тях са, че „обществените процеси“ имат срок на състояване („по принцип“), актуалност и модерност, и че авторката попада в група от хора („ние“), от чието име очевидно се изказва и които вървят с 20 години след модата. И изглежда това ги фрустрира.

Другите важни неща, които научаваме от текста, създаден като яростен изблик срещу някакво телевизионно предаване (очевидно купен от други телевизии формат), в което хубавици се състезават да се харесат на момък, са че „сексуалността и либидото са прекрасната природна способност да си доставяме удоволствие и да продължаваме вида си“, ОБАЧЕ „телевизионната съблазън, облечена във формата на телевизионно шоу, е нещо съвсем различно“. Тази съблазън си служи с „воайорски похвати“ и „изтъркани до безобразие сексистки сюжети“. Коя е публиката на тези „безобразни сюжети“? Разбира се, това са „онези с „традиционните“ ценности“ – аудитория, която „уви, у нас никак не е малка“.  И най-големият сексизъм е, че избират красиви жени, а не дебели и стари. Същият сексизъм, между другото, допускат и олимпиадите, защото и там не се състезават дебели и стари. От подобен сексизъм е пропито и цялото изкуство на Античността и Ренесанса.

Не оспорваме тъпотата на подобни телевизионни риалитита и затова не ги гледаме, но пък едва ли феминизмът е най-важната отправна точка, от която да се гради критиката към тях. Някакви жени се състезават коя ще се представи като най-привлекателна. Че ако това не е сред основните приоритети на хората – все едно мъже или жени – къде отиват модната, козметичната и парфюмерийната индустрии? Болшинството цивилизовани хора, най-вече умнокрасивите, посвещават по-голямата част от свободното си време на това как да изглеждат по-добре – велосипедизъм, здравословни диети, йога, процедури, епилация и депилация (знаете ли каква е разликата?), лифтинг и пр. – отколкото да се усъвършенстват духовно. Защото духът не се вижда от пръв поглед, не се забелязва веднага от обекта на сексуалния интерес. Онези жени в предаването някой насила ли ги е накарал да се състезават по съблазнителност? А може пък тези жени със свободна воля, радост и желание да изпълняват тази „социална роля“. Защо толкова други „социални роли“ да са приемливи и дори да се радват на поощрение, а тази не? Защо забранявате на тези жени да се определят, да изразяват себе си, да „сбъдват мечти“? Победителката няма ли да се гордее, че се е оказала най-съблазнителна? Авторката на статията не би ли се гордяла, ако някой читател я намери за съблазнителна? Тя ходи ли на фризьор, гримира ли се, пръска ли се с дезодорант, избира ли си дрехите? Каква е тогава според собствените си стандарти, ако го прави? Сексуална играчка, етюд за фантазиите на „онези с „традиционните“ ценности“?

Преди години феминизмът може да е имал смисъл. Всеки морално здрав човек е против дискриминацията на жените, защото Бог създаде човекът мъж и жена и никой не е по-лош от другия, дори и когато единият пол технически превъзхожда с нещо другия и обратно. Богородица е „по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“, най-почитаното и най-прославеното човешко същество е жена. Ликът на светците не прави разлика между мъже и жени, митрополитският храм на София се нарича „Св. Кириакия (Неделя)“, за която с преклонение пише мъжът с „традиционните“ ценности св. Патриарх Евтимий. На няколко десетки метра от „Св. Неделя“ има два други храма, които носят името на св. Параскева Епиватска (Петка Търновска). Не, морално здравият човек няма проблем с неравенството между мъжете и жените, то е встрани от обичайното му мислене, не се сеща за него.

Но днес феминизмът е една от проявите на малоумна борба за права, които никой не отнема, никой не застрашава, част от пропагандата за подлудяване на масите чрез насаждане на страхове и омраза. Съвременният феминизъм сам по себе си е обидна дискриминация и сегрегация по полов признак, защото сам предпоставя, че жената е същество второ качество, нуждаещо се от покровителство. Разбира се, че мъжете и жените са различни, колкото и някои да се мъчат да изкарат нормално свободното преминаване от едното в другото – фактически или мисловно! Разбира се, че са различни и позициите им в общността, когато са физиологически, а не интелектуално определени. То е очевидно. Но феминизмът, особено съвременният, гони призраци. Борбата за „правата и достойнството на жените“, достигнала своята кулминация в изстъпленията на американското движение Me Too, не е по-различна от борбата на Грета Тунберг за спасяването на третата пранета, ако ги броим от Слънцето навън, на борбата на чернокожите в Америка срещу расизма, който те ефикасно прилагат спрямо всички останали раси и най-вече спрямо кавказката, за да не кажем „бялата“, понеже е „расистко“. Подобна е и паниката, която разпалва група журналисти всяка година, по отношение на свободата на словото и до кое място сме се сринали според не-знам-коя-си класация. Че нали ако нямаше свобода на словото, тази класация нямаше и да сме я чували! Повярвайте, моето поколение е живяло в цензура, познава я в детайли.

Борбата за права не е спонтанна. Тя минава през три професионално проведени етапа. Първо убеждаваш някого, че има някакви „права“ – примерът, за който се сещам е за „правото“ на жените да бъдат свещеници, право, за което никой не се е сещал в продължение на векове, при положение че в ранната църква институтът на дяконисите е бил добре познат. Когато накараш масовият човек да повярва, че има „права“ (за които до този момент не се е сещал), идва ред на втория етап – да му втълпиш, че „лошите“ искат да му ги отнемат. Кои са „лошите“? Това е въпрос на твой избор, можеш да избереш онези, който най-много ти пречат в момента. Заедно с това култивираш у масовия човек омраза към „лошите“, които искат да го лишат от правата, за които той довчера не е подозирал, че притежава. Третата фаза е да посочиш на масовия човек пътя за борба и да го организираш. Добре е и да финансираш тази борба, което обикновено безотказно се случва по един или друг начин. Има си специални фондове за това.

Забележете обаче коя борба за права се поощрява, за да изглежда светът демократичен и либерален! Някой поощрява ли борбата срещу корпорациите? Някой поощрява ли борбата против бюрокрацията, против монополистите, против банките, против „Топлофикация“? Чува ли се изобщо нещо за борба против неправителствения сектор, който иззема властта от демократично избраните правителства и я употребява безотчетно? Не. Поощрява се единствено борбата за правото на мъжа да манифестира по кожен сутиен. Често този мъж преди е бил жена, за което очакваме обяснение от активистките на феминизма.

Мъжете не са изроди. Мъжете обичат и уважават жените. В някои случаи ги признават за по-качествената половина. „Ами домашното насилие?“, ще попитате. Това не е насилие между полове, а насилие на физически по-силни индивид над по-слаби. Така е в целия животински свят и тези, които вярват, че сме произлезли от маймуните, не би трябвало да се шокират. Физическото насилие е дейност на примитиви и отношението на обществото към него е подробно разписано в Наказателния кодекс. Никой човек не бива да насилва или дискриминира друг човек, независимо от пола. Яки жени също не бива да бъхтят хилави мъже, нали? От тази гледна точка мисля, че съвременният феминизъм е леко пресилен и манипулативен, ненужен особено в обществата на нашата цивилизация. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За News.bg

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 184 other followers: