Меракът да бъдеш Борисов

В момента, струва ми се, изживяваме своя златен век на политически анализи и прогнози от коментатори и експерти, от наблюдатели и изследователи, от универсални мъдреци и прости граждани. Ситуацията е толкова баснословна, толкова фантастична, тъй необяснима и обвита във воалите на догадките, че с жадни очи се оглеждаме във всички посоки за някакво обяснение. И обясненията се трупат, трупат се теориите. Затрупали ли са ни под толкова висока купчина, че вече не помним откъде сме тръгнали.

А големият въпрос е: на какво сме свидетели – на сложна конспирация, на тънка властова игра, дирижирана отвътре и отвън, или пък на обикновена идиотщина и простотия, на чист инат и грандомания.

На какво сме свидетели, на задкулисна игра? Възможно е. Върлуват какви ли не слухове: Радев командва всичко, той е руски шпионин. Не, той е американски шпионин, защото е бил в Щатите. Бил е, обаче защото руснаците са го пратили. Глупости! Американците няма да допуснат такова нещо! Хайде, стига! Радев е двоен шпионин, но не дърпа той конците, дърпат ги олигарсите, а Слави Трифонов е проект на ДПС. Нищо подобно! Слави Трифонов е проект на самия Бойко Борисов, който му плаща, за да отврати избирателите до такава степен, че вече всичко друго да им се стори приемливо.

На какво сме свидетели, на обикновена идиотщина? Ако приложим бръснача на Окам, ще приемем това обяснение, защото е най-просто и най-близо до ума. Слави Трифонов си вярва, че е специален, че е от друго тесто. Той пълни стадионите с почитатели на квазифолклорното си творчеството, но това не му стига, иска нещо повече, иска да е Крали Марко, иска да е легенда като Бат’ Бойко, иска го отдавна. Възприел амплоато на „мъжкар“, той бълнува за чест, кланя се като самурай и дори си е изработил нещо като личен герб – монограм във вид на меч. Беше време, когато се надуваше колко е близък с Бойко Борисов – „подушвам, че сме от една порода“, както се казваше в една негова реклама преди много години, когато бе решил, че хората, които му пълнят стадионите, ще си купуват и парфюма му. И наистина, въпреки че не са от една порода, има неща, в които Слави и Борисов наистина си приличат, например бабаитското поведение пред телевизионните камери. Или пък този лек „разбойнически“ ореол като на Робин Худ, който ще вземе парите на богатите и ще ги раздаде на бедните. За много избиратели и Борисов, и Трифонов са Кралимарковци. От години Трифонов се опитва да подражава на Борисов, а след последните избори, когато някои неща в политиката вече наистина зависят от него, направо се е превъзбудил. Но Слави Трифонов е трагически герой, защото си е избрал обект за подражание, който не може да бъде.

Горното предположение би могло да обясни смешните движения на партия ИТН през последните седмици, когато ту предлага един премиер и после го оттегля, ту в последния момент предлага друг, ту дава на Президента състав на кабинета, ту се отказва от него без никакво юридическо основание, поради което е принудена да кара последния си министър-председател да си прави персонален самоотвод, но напуска залата, за да не гласува собствените си предложения. Горното предположение би могло да обясни и това как една партия с 65 депутати си въобразява, че ще управлява еднолично, като не само не се съобразява с останалите народни представители, но и очаква от тях нямо преклонение и послушание. С две думи: Слави падна в капана на мерака си да бъде Борисов. Сега, за да поддържа илюзията, че той ще казва какво да се случва в държавата, обяви подкрепа за Румен Радев, която щяла да го вкара още от първи тур – демек, от Слави зависи кой ще е президент. Изглежда Трифонов храни надеждата, че щом е подлъгал някого да гласува за него на парламентарни избори, то същият безропотно ще гласува и за всичко друго, което му посочи (нещо като онзи парфюм). Не че Борисов не е прехвърлял собствения си рейтинг върху други хора (напр. Плевнелиев), но дали на Слави ще му се получи? Не мога да си представя как ще съм чак такъв фен на някого, че като ми посочи Румен Радев, ще се хвърля да гласувам. Но знам ли… Не се ангажирам с мнение, защото съм изключително слаб народопсихолог. За мен избирателите са необясними. Още първия път не получиха това, за което гласуваха. Да гласуваш за ИТН не е като да гласуваш, да речем, за БСП. Там гласуваш за любимата партия, пък дали в конкретния момент начело е Корнелия или някой друг – това може и да не е от първостепенно значение. При ИТН е съвсем друго. Там гласуваш лично за Слави Трифонов и искаш да видиш НЕГО във властта, пък както ще да се казва там партията, която ще струпа впоследствие. Първия път той отказа дори да се яви в парламента, тоест избирателите му не получиха НЕГО, обаче втория път, макар и излъгани, гласуваха по същия начин. Сега Трифонов разиграва изумителен цирк, вади невероятни персони, които потрисат дори небесата, но какво ли ще направят избирателите му на евентуалните трети извънредни избори, пак ли ще гласуват за НЕГО? Ето това не мога да си обясня.

За какво изобщо му е на Слави Трифонов властта? Той забрави каузите от референдума си, каква друга работа има в политиката? Явно е много силен меракът да бъде Крали Марко, меракът да бъде Бойко Борисов с всичките му там салтанати. Но само Трифонов ли е обсебен от този мерак? Според мен този мерак е пандемичен и тресе всички.

Всеки ще се съгласи, че настоящата политическа ситуация е истерична. За нейната истерия си има една проста причина отвъд всички останали. Да, Румен Радев разръчка тинята и популистите наскачаха да ловят риба в мътна вода. Да, задава се нов програмен период, през който трябва да се усвоят не-знам-си-колко милиарда евро, а това става през държавата, тоест чрез властта. Да, по нашата „земя като една човешка длан“ се преплитат много геополитически интереси и световните свръхсили пробват да упражняват влиянието си. Да, всичко това е така, но има и още нещо, просто като въздуха и водата – Бойко Борисов и ГЕРБ се задържаха безпрецедентно дълго начело на държавата. Дразнещо дълго. Възмутително дълго! Други преди тях се радваха, когато изкарат цял мандат, а Борисов чукна цели три.

Освен дразнещо, това обстоятелство е и опасно за политиците извън властта. Колкото по-дълго стоят на резервната скамейка, толкова повече губят актуалност, губят адекватност, отучват се да управляват, превръщат се в политически аматьори. Ако това продължи достатъчно време, съпътстващите го чувства ще градират от досада до паника. Какво е една партия в съвременния свят? Грубо казано, това е специфична фирма с предмет на дейност власт. Фирмите не са никакви фирми, когато не могат да упражняват предмета си на дейност. Да бъдат опозиция за партиите не е нормално състояние, а напрегнат период на очакване. Политиката се осъществява в управлението. Как се чака цели 12 години?! За какво се скараха сега „партиите на протеста“? Казват: за постове. Ами, много ясно, че за постове! Властта се упражнява чрез овладяване на обществени позиции, чрез контролиране на институции, а не чрез красиви лозунги: аз ще те подкрепя по принцип, имаме общи приоритети (за благото на Рòдината, разбира се!), нищо не искам, само и само да е малко по-добре клетият народец, ние нямаме апетити, имаме само идеали! Глупости! Собственикът на шоколадената фабрика иска първо да напълни касичката, да плати на своите хора, да разшири производството, да си купи нов имот, пък чак после на децата да им е вкусно.

Всички обичат Реймънд. Всички искат да са Бойко Борисов, да вкусят от приказния успех, да помиришат истинстката власт в цялата ѝ пълнота и обаятелност. Да има и за тях една джипка на този грешен свят, от която да слязат, да прегърнат простия народ и да прочетат обожанието във влажните му очи. Затова, ако са безапелационно единодушни в нещо, то е че няма да преговарят с ГЕРБ по никакъв повод, дори цената да бъде управленска безизходица. Това е причината. Не защото Борисов или ГЕРБ са кой знае колко по-безобразни от всеки преди тях. Преди ГЕРБ е имало и други управления, в които под една или друга форма са участвали всички днешни революционери, и тези управления са вършили същите безчинства. А иначе заклинанията за промяна, рестарт, изправяне, изгонване на мутрите и прочие, ги знаем. Тях всеки средно кадърен пиар може да ги разхвърля с лопата из публичното пространство по два камиона на ден. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд“.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 184 other followers: