Докато заместник-председателят на Европейската комисия с ресор Европейски зелен пакт – Франсискус Корнелис Герардус Мария Тимерманс – беше у нас за участие в конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, попаднах на реклама, която ни насърчава да се снабдим с дизайнерски предпазни маски – нали знаете, че отдавна предпазната маска, освен всичко останало, е и средство да изразиш себе си, своята неповторима индивидуалност? Тя, видите ли, не обезличава, а напротив – оличностява! Говори се даже, че маските предпазвали и от зараза, но аз съм предпазлив по отношение на такива крайни твърдения.
В рекламата имаше маски с всевъзможни изображения. Едната, например, беше като муцуната на бяла мечка – р-р-р-р-р-р – тръпки да те побият! Имаше и такава с чудовищни зъби, която кара този, който я носи, да изглежда извънмерно опасен, жесток и хищен. Любимата ми обаче е тучно зелена като знамето на Райна Попгеоргиева и на нея с черковнославянски букви пише „Свобода или смърт“ над златен лъв от националния герб по проект на Николай Гогов и Георги Чапкънов от 1997.
Какво казваш с такава маска, изразявайки неповторимата си индивидуалност? Казваш: Внимавай! Аз съм хищник, аз съм чудовище! Аз съм бунтовник и революционер! Никой не може да посяга на свободата ми!
Аз пък си мисля, че ако си чак такъв хищник, чудовище и бунтовник и че ако никой не може да посяга на свободата ти, просто не носиш маска, когато те карат. Не я носиш демонстративно. Това е то бунтовник. Иначе да си наденеш безропотно маската, но на нея на има изписани революционни призиви, е нещо като надписа Arbeit macht frei на входа на Аушвиц. Но както и да е.
По време на конференцията, с която започнахме, се е обсъждала съдбата на въгледобива и на въглищните електроцентрали в България. Известна е философията на Зелената сделка – говорили сме много за нея и вероятно още повече предстои да говорим, гледайки какво се случва вече в Германия и Англия. Зелената сделка прилича на човек с мощен мотоциклет, който обаче не пали двигателя, а тика мотоциклета като тротинетка с крак. А разни индийци и китайци пърпорят и пушлявят със своите много по-хилави мотопедчета и го изпреварват.
Четем още в медиите, че служебният премиер Стефан Янев се е държал адекватно. Казал: „Трябва да сме наясно, че зеленият преход може да бъде успешен, само ако е плавен и справедлив, съобразен с икономическите и социални специфики на всяка отделна държава“. България е държава, която се справя добре с енергетиката си и ако не изнася ток, ще има предостатъчно. Обаче важен елемент от тази енергетика са въглищата и въглищните централи, т. нар. „Марици“. Затова е малко шантаво някой да иска да ги унищожи без никаква нужда, пък бил този някой и все по-неадекватния бюрократичен апарат на нашия общ европейски дом. Няма лошо да вършим нещо всички заедно, като братя, стига да не вършим глупости.
Всъщност позицията на служебния министър-председател е позицията на президента Румен Радев и няма как да е иначе. Хубава позиция, правилна. „Ще защитим въглищните централи на България, защото към момента те дават нашата автономия и независимост“, казал Президентът. Точно. Евала! С две думи идеята е да не ни закачат поне до 2040 г. Но какво ще се случи дотогава? Ще променим Европейския съюз, ще осъзнаем нелепостта на Зелените сделки, идейно произтичащи от екологичния тероризъм на постмодерния ляв свят? Нищо подобно. Отсрочката е необходима на властите, за да трудоустроят енергетиците, които ще останат без работа. Да им намерят там някакъв начин да получават пари от другаде, за да не протестират на жълтите павета. Дали обаче тези пари от другаде ще са наистина изработени или просто подарени за сметка на бюджета, това аз поне не съм чул някой да се е наел да каже.
Преди години, когато бяха най-лютите препирни около АЕЦ „Белене“, се обявих против проекта заради огромния му корупционен потенциал и неясното финансово и икономическо бъдеще. Сега се разкайвам. Очевидно в средносрочен план решението ще бъдат атомните централи. Затова час по-скоро трябва да направим „Белене“. Не се разкайвам обаче за това, че подкрепих идеята за проучване и добив на шистов газ. Но тогава екотерористите промиха мозъците на населението и населението пощуря. Продължавам да се чудя защо не се разработва черноморският шелф за добив на петрол и газ. Това би поставило страната ни в съвсем друга категория. А може би пък точно затова не се разработва, защото страната ни не бива да е в друга категория. Всички тези енергийни източници са несравнимо по-адекватни и перспективни от разни перки, фотоволтаични полета и други подобни извращения.
Съвсем нормално, съвсем правилно е да защитим въглищните си централи. Но не мога да се отърся от едно апокалиптично видение. Виждам булдозери в цветовете на Европейския съюз как напредват към „Мариците“ с намерение да ги премахнат от лицето на измъчената планета. На първия булдозер, изправен в желязното гребло с изпъчени гърди, развява дълга бяла брада Франсискус Тимерманс и крещи нещо на нидерландски. Внезапно булдозерите спират и боботят на място. На място боботи (малко объркано) и Франсискус. Пътят е преграден от жива верига.
Кой е начело на живата верига? Не може да се отговори категорично, защото всички са с предпазни маски поради поредната вълна на Ковид-19. Но тези двамата най-отпред сигурно са президентът и министър-председателят, без значение кои конкретни личности заемат тези постове в момента на видението. Техните предпазни маски са по хайдушки зелени и на тях има лъв и огнените слова „Свобода или смърт!“. Всички зад тях също са с предпазни маски. Една маска изобразява хан Аспарух на кон, заслонил очи с ръка, оглежда бъдещата територия на родината. Зад ушите на маскирания се веят конски опашки. Друга маска изобразява Симеон Велики на златен трон, стъпил с червените си ботуши върху купчина въглища. Има маски с Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Яне Сандански и дори Бойко Борисов. Всички са маскирани, всички са забулени, но очите им греят непокорно. ¡No pasarán! – пише на маската на възпълна женица с малка мотичка в ръка.
Видението започва да избледнява, преди да се е случило нещо съществено между наежените една срещу друга страни. Става прозрачно и леко потрепващо като лятна мараня. Накрая изчезва съвсем и пред очите ми остава облак от неоново сияние, изсред който все още се чува как Франсискус Тимерманс сърдито боботи под нос на нидерладски. Мисля, че виденията са противоречиво нещо, към което трябва да се подхожда изключително внимателно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде превърнат във фотоволтаично поле.
За News.bg