Миналата седмица, макар и засенчен от заревото на горящия македонски автобус, мина световният ден за борба срещу насилието над жени, базиран на варварското убийство на сестри Марабал – политически активистки в Доминиканската република – през 1961 г. В небето полетели оранжеви балони, редица сгради също били осветени в оранжево – „цвета на активизма“, както го наричат, – включително Царевец (не този на Орлов мост, а онзи в Търново) и часовниковата кула в Хасково. Пред съдебната палата в София имало и сблъсъци, ненадейно посред протестиращите жени нахлули самци, вонящи на тестостерон и агресия. Наложило се полицията да се намеси (вероятно с нищо повече от любезни изречения, граматически построени така, че никого да не обидят), но докато това се случи, протестиращите срещу женското насилие жени упражнили насилие над провокаторите-мъже и ги набили. „Ние сме дошли на публично събитие, за да изразим позицията си на български националисти – проплакал един от изпъдените. – Аз съм против насилието над жените“.
И точно тук възниква въпросът: протестите ли са начинът? Оранжевият активизъм ли е начинът да се прекрати насилието над жени? Може би. Макар че в страни с разпространено насилие над жени като Афганистан, Иран и други подобни, протестите и оранжевият активизъм не са особено популярни; меко казано, не се насърчават от властите, както не се насърчават и гей прайдовете, макар във въпросните страни участта на гейовете също да не е лека. И още: толкова ли са слаби демократичните институции, че имат нужда от гражданска активност? Толкова ли не могат да се справят с насилието над жени, та са необходими улични демонстрации? Или институциите са на някакво друго мнение по въпроса, та гражданите трябва да ги вкарат в правия път? Може би институциите се стремят да поощряват насилието над жени и затова всички, които не го одобряват, са длъжни да се бунтуват, да протестират. Срещу кого: срещу насилниците, срещу държавата, срещу ООН?
Не. Нито протестите, нито оранжевият активизъм са начинът да се прекрати насилието над жени или поне не са най-ефикасният начин. Този проблем има много по-лесно и много по-елегантно решение. Нужно е просто жените, подложени на домашно насилие, да се възползват от неотменимото си човешко право и да се самоопределят като мъже или като който и да е от останалите 29 пола според Комисията за човешки права на Ню Йорк и в духа на джендър теорията. След този акт насилието дори да продължи, то вече няма да е върху жени, което би удовлетворило и световния ден, нали така? Ако една жена се самоопредели като мъж, ще трябва да чака евентуалният „Международен ден за елиминиране на насилието срещу мъжете“. Ако я насилват и като мъж, ще се самоопредели повторно, да речем като Genderqueer – лице, което не пасва към никой от половите стереотипи (пол №9 според цитирания по-горе документ) – и да се включи в Международния ден за елиминиране на насилието срещу джендъркуиърите. Толкова е лесно! Сбогом, насилие над жените! Сбогом, черен понеделник!
Шегата настрана. Това, срещу което протестират с шествия, речи и оранжеви балони, не е насилие над жени, а насилие на по-силни хора над по-слаби хора, което е крайна свинщина, особено когато се прави безцелно и за извратено удоволствие. Насилието е едно и то е надлежно инкриминирано във всички национални кодекси. Това е и насилието над новобранците в казармите, и над по-слабичките ученици в училище, дори когато не са жени. Мъжът не е насилник по подразбиране, както и жената не е по подразбиране жертва. Ако една 150-килограмова жена набие хилавия си син-тийнейджър – пъпчив и интровертен, с хлътнали гърди и блуждаещ поглед, – в какъв цвят трябва да осветим часовниковата кула в Хасково? Такова насилие трябва да се преследва и наказва, както и без друго се преследва и наказва по силата на действащото законодателство.
Това не е насилие над жени, а просто насилие. Сексуалният нюанс се вкарва нарочно за повече активизъм и за оправдаване на конвенции от типа на Истанбулската и на организации от рода на Грейвио, „доминирани от НПО активисти“, както я определиха медиите. Говорим за жестокост към животните (има и такива изроди), а не за жестокост към котките, кучетата или хамстерите. Защото ако говорим за жестокост към котките, то излиза, че хамстерите не заслужават нашето съчувствие. Жестокостта е отвратителна заради това, че е жестокост. Насилието е осъдително заради това, че е насилие. Разказвали са ми, че в Кения (където все още можело да се намерят хубави и изгодни имоти и дори ме навиваха да се включа в едно такова групово начинание) най-презрените и дискриминираните са индийците, а не негрите. Спрямо индийците негрите били нещо като бели (знам, знам, че сега ще ме наречете расист, но ще се опитам да го понеса). Та ако се борим и протестираме против дискриминацията на негрите, означава ли това, че си затваряме очите за дискриминацията на индийците, значи ли, че тя не е важна и не ни интересува?
А да не говорим пък, че има насилие, което изобщо не е осъдително, а дори се гледа благосклонно на него, като на нещо полезно и похвално. Затворът е насилие. В същото време е и място, където искаме да вкараме всичките депутати. И смятаме това за здравословна промяна и тържество на справедливостта. Животът на едно общество е изпълнен с всевъзможни насилия, които принуждават индивида да действа против волята си в името на колективния интерес. Съдия-изпълнителят, който описва имуществото на длъжника насилие ли е? Ако направят ваксинирането задължително, това насилие ли ще бъде? И тогава ще има ли значение кой е мъж, кой е жена и кой е джендъркуиър?
Напротив, да говориш за насилие над жени е дискриминация по отношение на жертвите на насилие от другия (другите) пол (полове), дискриминацията сама по себе си също е насилие. Тоест световният ден за борба с насилието над жени сам по себе си е насилие, защото е дискриминация. Движението против жертвите на домашно насилие, когато става дума само за жени, е насилие. Виж, движението в подкрепа на жертвите на рака на гърдата е друго. Там половете имат значение. Половете имат значение в много случаи. Освен това мисля, че Картаген – класическата столица на човешките жертвоприношения – трябва да бъде разрушен.
За News.bg
