Война по григориански

 

Как не я беше срам Русия да дрънка оръжие в навечерието на Коледа, в навечерието на тихата и свята нощ! Ама чакайте! Тази Коледа е по григорианския календар, а по юлианския е чак на 7 януари и за руснаците е тогава. Тъй че те своята Коледа не са осквернили, само дразнят Запада. Струпаха войски по украинската граница. Швеция повиши бойната си готовност, а Байдън заплаши Путин че ще му стовари такива икономически санкции, каквито не е сънувал. После, около месец по-късно, руснаците започнаха да изтеглят войските си, след като се разбраха да седнат с американците в Женева и да се разберат като възрастни хора в самото начало на 2022 година, тоест в навечерието на Коледа по юлианския календар. Всъщност срещата Русия-НАТО е насрочена чак за 12 януари, но „в навечерието“ звучи някак по-тържествено и задушевно.

У нас бившият служебен министър-председател и настоящ редовен военен министър Стефан Янев не че се обяви твърдо против разполагането на натовски сили на българска територия, но даде да се разбере, че не му е приятно и не смята това за уместно, полезно и целесъобразно. И вероятно от определена гледна точка беше прав, но началникът му Кирил Петков побърза да се отрече от него както Петър се отрече от Иисус. Премиерът Петков рече, че това мнение на Янев си било лично негово и не съвпадало с мнението на правителството. И го попитаха: ако по въпросите за НАТО мнението на военния министър е различно от мнението на правителството, то какво, по дяволите, е мнението на правителството?

За нас, простите граждани, остана да се тюхкаме и да избираме – искаме ли да се разположат натовски сили в България или не искаме. Защо все трябва да изпадаме в ситуации, в които се налага да взимаме страна! Защо ни раздвояват до разчекване? Не може ли просто да си живеем тихо и безметежно? Уви, светът е драматично поляризиран и често се налага да заемаме крайна позиция, лишени от удобството на центъра. Ето, вие например искате ли натовски сили или не искате? Този въпрос няма център, няма хем искаме, хем не искаме. Трябва да дадете отговор. Как обаче да изберем коя позиция да заемем?

От известно време – много или малко, не мога да преценя – е модерно към проблемите да се подхожда с помощта на SWOT анализ. SWOT е съкращение на Strengths, Weaknesses, Opportunities, Threats или казано на човешки език: силни страни, слаби страни, възможности и заплахи. Не съм болезнен фен на SWOT анализите, но нека видим как можем да приложим един от тях към нашия проблем.

Но нека първо очертаем самия проблем. Той не е просто дали да има натовски сили в България и да няма. Проблемът е следният: в един очевиден сблъсък между християнския Запад и християнския Изток ние коя страна ще изберем и защо. В крайна сметка вие Изток ли сме или Запад? Специално по нашите земи този въпрос е допълнително обременен исторически, защото в късната античност и ранното средновековие (формално до XI век, но фактически до доста по-рано) Сердика е била Запад, а днес е Изток. От друга страна тогава Западът е бил православен а Изтокът еретически, докато днес Изтокът е православен, а Западът еретически. Това не е лично мнение, а се основава на Никео-Константинополския Символ – най-важния догмат на християнството. Нека се опрем на националната си идентичност и да видим как би изглеждал нашият SWOT анализ по въпроса за разполагането на натовски сили в България.

Силни страни

Потвърждаваме последния си цивилизационен избор и лоялност към евроатлантизма. Потвърждаваме желанието си за принадлежност към Западната (католическо-протестантска) цивилизация. Това е принадлежност към нещо силно и ни дава съответното самочувствие. Подсигуряваме се срещу неочаквани и налудничави действия от страна на Русия. Успоредно получаваме някакво оживление на икономиката, защото всички военни формирования по света потребяват стоки и услуги на териториите, където са разположени, и си плащат за това.

Слаби страни

Обръщаме гръб на православната си природа. Плахо прегръщаме ценности, протестантски по своята същност. Привличаме върху себе си руската омраза и раздразнителност. Засилваме потенциалната опасност територията ни да се превърне във фронт. Появява се нова зависимост, каквато винаги съществува при присъствието на чужди войски. Тук се сещаме за горчивата максима, че който не храни своя войска, храни чужда. Цивилизационно напрежение по оста православие/протестантизъм. На християните ще им се наложи да се запитат кое е по-важно за тях – относителното охолство и свобода, материалните блага или спасението на душите. А свободата е много тежък аргумент, без нея спасението на душите е невъзможно.

Възможности

При умела и кадърна дипломация – придобиване на допълнителна международна тежест и по-благоприятни икономически условия при осъществяването на трансгранични проекти. Повишаване компетентността на родната армия или каквото там е останало от нея.

Заплахи

Смразяване на отношенията със страна, от която сме енергийно зависими. Военна конфронтация с тази страна, която ще бъде фатална в момента, когато НАТО реши, че приоритетите му вече са други или пък Путин и Байдън намерят общ език и общи интереси, в които ние нямаме място.

 

Както виждате, нашият SWOT анализ не дава задоволителен отговор на въпроса ни, не решава нашето двоумение. Изборът е още по-труден и заради някои специфични обстоятелства. Едно от тях е, че Русия, с която духовно би трябвало да сме на една страна в границите на Pax Bizantina, е непредсказуема и малко злобна държава. Вижте, дразнят ни с това, че родината на кирилицата е Македония (по единствената причина, че днес формално и до голяма степен случайно Охрид се намира там), забравяйки, че ако някой пожелае да им отговори със същото, ще каже, че родината на тяхното православие е Украйна (Киев), което е много, ама много по-близо до истината. И че съвременният руски език се основава на средновековния книжовен български. Но да не падаме до това ниво. И все пак, като към това прибавим и други хибридни похвати, налудничави и злобни, като прибавим и поведението на Русия към нас през всички години от Освобождението до падането на комунизма, трудно ще се съгласим да бъдем в една лодка с нея, въпреки че сме една Църква. Това, че с помощта на Русия сме се освободили (за което сме вечно благодарни и на всяка литургия споменаваме император Александър II), не означава, че сме неин придатък и че трябва да разглеждаме всички нейни интереси като свои. Това се отнася между другото и за нашите евроатлантически приятели. Освобождението е свобода, а свободата е избор – ако уважаваш свободата, ще уважаваш и избора. Иначе що за „освободител“ си?

Друго специфично обстоятелство, затрудняващо избора ни, е обстоятелството, че на практика ние нямаме армия. Ние сме беззащитни, нашата армия е НАТО. Дори и в рамките на Варшавския договор не сме били толкова беззъби. Как да откажеш при това положение, как да не се отречеш като Петър от военния си министър, който е дръзнал да сподели някаква друга гледна точка?

Да, SWOT анализът не помага. Той е измислица от света на психотерапиите, на формалните решения, на таблиците, схемите и инфограмите, на презентациите и семинарите. Обаче (слава Богу!) всеки човек си има съвест, вътрешен глас, който идва от вън. Този глас у всекиго е различно силен, но все пак, ако се вслушаме в него, можем да намерим отговорите на много въпроси. Но преди всичко трябва да знаем какво търсим, какво искам и кое е важно за нас. Ако търсим материално благополучие, избираме едно; ако търсим духовно израстване, избираме друго; ако търсим световен мир и справедливост, избираме трето. Може да искаме повече свобода при по-малко сигурност, но може да искаме и повече сигурност при по-малко свобода. Честният отговор на тези въпроси е пътят към правилното решение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За News.bg

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 190 other followers: