От мусаката до зарята

Да сме наясно още от самото начало – дали в новогодишната нощ ще има заря или няма да има, мен изобщо не ме интересува. Ако бяха пропуснали зарята, без да го обявят тържествено, нямаше и да забележа. Нямаше да забележат и повечето от празнуващите. Но тъй като го обявиха, за да се изфукат колко са прогресивни и как подкрепят иновативни каузи, общественото мнение се раздвижи. Раздвижи се, защото във всеки един момент по пътя към окончателния трансхуманизъм трябва да има страдание, трябва да има възмущение! Постигането на целта няма значение, а единствено шумотевицата около нейното преследване.

Така след мусаката, царица на ефира, звезда на социалните мрежи стана зарята.

Какъв е проблемът, каква е каузата? Привидно каузата е свободата да вдигаш шум с пиротехнически средства. Как така ще ни отнемате тази свобода, кой ще дръзне да ни я отнеме, оная Фандъкова ли?! Гърменето е странно състояние на духа. Вероятно идва от стари хайдушки времена, когато мъжът е искал да покаже на съседа си, а и на света, че е въоръжен и опасен. Как го е показвал преди изобретяването на барута и разпространението на огнестрелните оръжия, ми е трудно да си представя. Дали в новогодишната нощ е стрелял с лък в небето, дали е хвърлял копие? Дали се е подавал до кръста от прозореца на замъка си, размахал голям меч? Всичко това е прекалено безшумно за кръвожадния съвременник.

Разбира се, вдигането на шум с пиратки и китайски илюминации е далеч от тази философия, от философията на демонстрираната въоръженост. То е някакъв неин рудиментарен остатък, чиито смисъл вече се размива в умовете на гърмящите.

Аргументът че гърмежите притесняват животните не бил релевантен към духа на новогодишната нощ. Така казаха критиците на общинската инициатива и може би с право. Градовете били място за шумене, а животни се гледали на село. Не, градовете не са място за шумене. Това може да е възглед само на някой нов гражданин, за когото Студгарт (Студентски град) е най-престижният квартал на София, а лятно време ходи да куфее и да се чифтосва на Слънчака. Според мен (а аз съм гражданин поне от пет поколения) да гърмиш от алкохолен възторг не е белег на мъжественост, а на простотия, подобна на онази нарочно да направиш мотоциклета си непоносимо шумен, само че много по-евтина и по-достъпна за широките народни маси.

Дискурсът за стреса на животните се задълбочи дотам, че бе изваден вехтият аргумент за мъчението на кучетата в апартаментите – вие ги изтезавате в жилищата си, а на Нова година сте се загрижили да не им се гърми! Помня, преди години на Монтето (това е градинката на НДК), където разхождах своя Архан фон Дарон, ме спря червендалест господин и ме попита къде живее кучето ми, а когато му отговорих, че споделя дома ми наравно с мен и семейството ми, той изрази някакво сложно чувство между изумление и възмущение:

– Ама не се ли мъчи в апартамента?

– А вие мъчите ли се във вашия? – попитах. – На двора ли предпочитате да живеете? Вързан на синджир в дървена колибка?

Според неговата философия, види се, кучетата са по-щастливи на двора, отколкото вкъщи, а най-щастливи са „на свобода“ в гората. Може би заради това червендалестите дами и господа като него именно там изхвърлят кучетата си, след като им се наситят, след като те пораснат и вече не са сладки кутрета, които стават за играчка на червендалестите им деца.

Да мислиш, че мястото на кучето не е в дома ти, а в стопанския двор при кокошките и прасето – именно това е селският възглед по въпроса.

Но де да беше само то! Скоро проблемът се идеологизира и политизира. Понеже инициативата излезе от някакво НПО, а това е крайно либерално, то „консерваторите“ се почувстваха длъжни да застанат на противоположната позиция просто ей така, на инат. Някои го превърнаха дори в своя кауза и не знам дали не пропуснаха самата Нова година в старанието да разпространяват върху всички справедливия си гняв. Приеха отмяната на общинската заря като посегателство върху личните си свободи. И не случайно използвам множествено число, защото има фундаментална разлика между „свобода“ и „свободи“. Похвалиха се, че Варна щяла да пуска по един залп в повече за всеки град, овладян от либералите и отменил новогодишната си заря, сякаш става дума за революция, за гражданска война, когато броим силите на доброто и силите на злото. В което има някакъв смисъл, защото либералите се самозабравят и в името на малцинствените свободи брутално погазват мнозинствените. Заради домашните любимци, бездомните животни и някакво НПО, на което му се къса сърцето за тяхната съдба, те лишават от свободен избор на пиротехника широките градски маси, мнозинството от празнуващото човечество.

Най-смешното е, че позицията на консерваторите за правото на всеки да гърми и да взривява по всяко време на денонощието и във всяка точка на градската карта всичко, що се предлага в специализирания магазин, е крайно либерална, нещо като това, че никой не може да ти забрани да определяш сам пола си. Изрази себе си с пиратката, която най-добре отговаря на твоята неповторима индивидуалност! Бъди какъвто си, улови мига! Ето за тези права и свободи на практика се застъпиха консерваторите, мислейки че окупират огромни либерални територии, а всъщност се натурализираха в тях и се смесиха с местното население.

Аз пък съм против индивидуалните свободи на някой пиян селяк гордо да хвърля пиратки от прозореца си до 7 часа сутринта. Какъв ме прави това – консерватор или либерал, гражданин или селяндур? Общината, ако обича, да намери начин да се справи с пияния селяк, па нека си пусне официалната заря за 5 минути в полунощ. Защото да замениш зарята със светлинно шоу наистина е леко джендърско. Не знам кой ги ражда тези идеи в общината, но мисля, че мога да се досетя.

И по-малко идеология в новогодишната нощ! Живо-здраво догодина, догодина, до амина и прочие! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и изпепелен с китайски пиратки.

За News.bg

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 185 other followers: