Либералният терор

Някой помни ли кога у нас за последен път се е говорило за планови арести и говорило ли се е изобщо някога? Но те очевидно са част от представата на министър-председателя за правова държава и разделение на властите, знаете за какво става въпрос, защото вече се говорѝ доста:

Всяка седмица събирам и ДАНС, и Бойко Рашков и им казвам: Нямаме време. Трябва да действаме така, че да имаме реални арести. Хората искат реални арести“.

Това каза Кирил Петков в едно дълго и напоително интервю за Сашо Диков, което последният започна с горестните слова:

Сума ти неща се събраха върху главата на г-н Петков и днес няма да е лесно интервюто, защото никога през последните 30 години такава помия не се е изливала върху никоя нова власт, която поема кормилото на държавата“.

Каква помия бе, г-н Диков! Тъкмо обратното: никоя нова власт, която поема кормилото на държавата, не се е наслаждавала на такъв мълниеносен, на такъв незабавен, на такъв моментален, инстантен медиен комфорт, част от който очевидно сте и вие. Но не за това ще говорим, а за склонността на властта, пък била тя в одеждата на човеколюбив ляв либерализъм, към организиран терор, дори само в мислите, дори само в изпуснатите реплики.

Терорът – това са конкретни извращения в името на абстрактни идеали, страдание на конкретни личности в името на общото благо. Терорът е атрибут на тоталитаризма. По-често се върши от страх, но понякога само от садизъм и жестокост, която цели, освен да наплаши потърпевшите, да достави удоволствие на извършителите. Напоследък с тероризъм се занимават всевъзможни организации, подстрекавани и финансирани от кого ли не, но класическият терор се упражнява от властта върху населението и най-вече върху вътрешните и външни политически опоненти. Терорът е насилствено противодействие от страна на тези, които са взели властта, по отношение на онези, които евентуално биха искали да им я отнемат.

Хората във властта винаги и навсякъде са от една и съща порода. Борбата за власт е най-обикновена конкуренция между групировки, които организирано и целенасочено се стремят да се доберат до управлението на публичния ресурс. Колкото по-ляв става светът, толкова публичният ресурс става по-голям, по-значим и по-апетитен и в един момент се оказва, че е единственото нещо, за което си заслужава да се бориш. Помня, че когато започвахме да се занимаваме с бизнес, някой да кандидатства за обществена поръчка беше нещо екзотично. Сега никой нищо друго не прави, защото другаде няма пари. Говоря за средни и дребни риби.

Властниците са от една и съща порода, но подобно на футболистите имат нужда от пъстри екипи, по които да ги разпознават феновете и да реват от трибуните в тяхна подкрепа. Екипите на властниците са техните идеологии, програми, платформи и всички залъгалки, всички призрачни миражи за справедливост и благоденствие, които те извайват пред хипнотизираните погледи на агитките. За властниците е без значение какви ще се пишат. Ако Втората световна война беше свършила по различен начин, всички по-сетнешни привилегировани активни борци против фашизма и капитализма и членове на висшата комунистическа номенклатура щяха да бъдат ревностни нацисти. И то не някакви други хора, а същите, поименно – Пешо, Гошо и Тошо, – нагодили се към реалностите. Представям си как в една такава ситуация на победил нацизъм биха изглеждали гъвкавите либерални медийни шамани и не мога да се наситя на въображаемата гледка. Най-добрите в мимикрията винаги успяват и винаги управляват. Но не им завиждайте, в масовия случай това е свързано с тежки унижения за всекиго от тях, защото никой не притежава истинската власт, а я чака от някъде другаде, където също не я притежават. Управление и власт са различни неща.

Но в същината си всички властници (поне в днешния демократичен свят) са едно и също – групировки на щурм към публичния ресурс. Има разлики. Разбира се, че има разлики, но за това ще говорим може би идния понеделник. Сега говорим за терора.

Странно, но понякога жажда за терор се наблюдава не само у властващите, но и у широки маси от населението, които по някаква причина се отъждествяват с властващите (най-вероятно са гласували за тях и са им помогнали да станат властващи), вярвайки че като ги подкрепят, самите те по един или друг начин са на власт, което в повечето случаи е печална илюзия. С изумление наблюдавам как тези маси (дано сияйните либерални интелектуалци не ми се докачат, задето ги наричам маси) днес открито и с апетит зоват за терор. Не ми се занимава да цитирам десетките кръвожадни статуси от фейсбук, пък не е и нужно. Ще цитирам само една „инфлуенсърка“: „…Ще ти кажа аз какво бих искала Кириле… Бих искала начело на тая държава да застанат мъже, да хванат скалпела и да режат. Ще има кръв, ще се поизцапаш, но няма как… Айде почвайте с арестите, законни и изпипани, но спешни!… България цяла тебе гледа, darling!“. „Всяка седмица събирам и ДАНС, и Бойко Рашков…“, сякаш точно на тази инфлуенсърка се обяснява darling Кирил. Изумителна е злобата и омразата на онези, които иначе воюват за правото ти да изкажеш мнението си, дори когато те не са съгласни с него. Типично тоталитарно лицемерие – всичко се прави в името на нещо външно, което не е тук и сега. Не знам само властта ли възпитава масите в това, масите ли възпитават властта или във видимата част на обществения цирк това са едни и същи персонажи.

Всяка седмица събирам и ДАНС, и Бойко Рашков и им казвам: Нямаме време. Трябва да действаме така, че да имаме реални арести. Хората искат реални арести“. Нима сме свидетели на планови арести? Арести заради самите арести? Обикновено морално здравият управник подозира, че има нещо нередно, започва да проверява и ако подозренията му се окажат верни, преминава към арести и наказания. И морално здравият управник искрено страда, когато се стигне дотам. А тук напротив – предварително се радва, че ще даде на тълпата арести, планира арести, преди да се е установило има ли виновни за арестуване или няма. По философията си, по своята планомерност и по поставянето на наказанието преди установяването на вината, този Либерален терор много прилича н т. нар. Голям терор в Съветския съюз през 1937-38, известен също и като Съветски холокост. По време на тази мащабна акция, организирана и ръководена от Николай Ежов, самият той паднал нейна жертва и разстрелян по същите обвинения през 1940, са арестувани около 1,7 милиона души (хората искат реални арести, г-н Рашков!), близо половината от които са разстреляни веднага (680 000 души), а още 115 000 или се самоубиват, или умират от мъченията. НКВД има т. нар. „оперативен лимит“ – предварително се определя и съгласува бройката на арестуваните; репресиите се извършват въз основа на предварителни „планови числа“, а списъците е контролирал лично другарят Сталин и пак той е разрешавал увеличаването на „плановите числа“. Например на искане на Кировския областен комитет за увеличаване броя на планираните за разстрел до 300 души Сталин отговаря с резолюция: „Да се увеличи не до 300, а до 500 души“.

Има ли вече българското правителство оперативен лимит за „реалните арести“, които иска министър-председателят? Има ли правителството планови числа? Хората искат реални арести, г-н Рашков! Създайте организация!

За съжаление, хората не знаят какво точно искат. Да, някои може би наистина искат да гледат разправа от страна на репресивните институции над когото и да било, на тях им е все едно дали на лъвовете ще хвърлят християни или някакви други. И тези хора са същите, които гласуваха първия път за Бойко Борисов, вярвайки, че ще вкара Тройната коалиция в затвора. За това и за нищо друго! Нали помните, че преди да стане строител, Бойко Борисов също беше отмъстител и също дойде с обещание, че ще изчегъртва? Страшно е, когато целта е наказанието и терорът, пък повод се търси допълнително. Страшно, но и изключително популярно във всички епохи на човешката история.

Сигурен съм, че когато говори за спешно необходимите „реални арести“, Кирил Петков не се превъплъщава в Ежов или Сталин и в главата му не са тези мащабни репресии, които са били в техните. Устата му сама плямпа. Но волно или неволно той възпроизвежда един начин на мислене, очевидно характерен за новата Четворна коалиция, в която има дори елементи, открито одобряващи т. нар. „народен съд“ през 1944-45 година. Такъв начин на мислене няма да доведе до ГУЛАГ, но ще докара други неприятности. Затова е добре да си го избият от главите още сега, стига да могат, стига това да не е част от тяхната природа. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд„.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 190 other followers: