Масовото самоубийство като идеал на материализма

Ето че Русия най-сетне нападна Украйна, което, колкото иначе да е неприятно и тревожно, е чудесна илюстрация към онова, за което искам да говорим – защо нашият свят изглежда така, сякаш нарочно иска да се унищожи, защо човечеството изглежда така, сякаш нарочно иска да се самоубие. И като казвам „нарочно“, не говоря празни приказки, а имам предвид именно това – целенасочено, планирано и организирано самоубийство. А не просто от алчност, невнимание и интелектуална слабост. Изчезването на човечеството няма да е злополука, а атентат. Автоатентат. Гледаме какво става около нас и се вайкаме:

Върлуват вируси. Представяте ли си, ако наистина са прави онези, които казват, че всяка зима изкуствено се разпространява нов вирус? Появява се новият щам, а ваксината вече е готова и чака в магазините. Представяте ли си, ако цялата тази история с Ковид е наистина някакъв глобален експеримент?

Върлуват войни. За война човечеството отделя сигурно повече средства, отколкото за прехрана, култура, образование и здравеопазване. И не е виновен военнопромишленият комплекс със своите търговски интереси. Той съществува заради самоубийствената природа на хората: ако хората не искаха да се избиват, за да си отнемат ресурсите, при положение че невинаги са им нужни, то и военнопромишленият комплекс нямаше да съществува.

Върлува всякакъв вид престъпност. Обществата харчат луди пари за полиция, жандармерия, съдилища и затвори, вместо за по-полезни и със сигурност по-приятни неща. Макар че вероятно има хора, за които чуждото страдание и така си е достатъчно приятно.

Унищожаваме климата и природата, което си е парекселанс стратегическо самоубийство. Стига, разбира се да е вярно, защото ако не е, то ситуацията много заприличва на изкуствено разпространяваните болести с цел да се печели от тяхното лечение – ако повярваме, че климатът е застрашен, то ще преглътнем и търговията с въглеродни емисии, и зелените сделки, няма да ядем месо, няма да караме автомобили и  няма да летим със самолети и ще доносничим за всеки, който не се грижи за отпечатъка си с достатъчна пестеливост.

Върлува див популизъм по „всички етажи на властта“. Или, хайде – ако не по всички, то поне във видимата част на айсберга, онази, която е в полезрението на медиите. На власт идват сатрапи, бюрократи и марионетки на олигарси. Разумът и интелектът са в упадък. В упадък са също честта и доблестта за сметка на продажността.

Върлува яростен поход срещу семейството. Абортите не само се поощряват, но и се рекламират, а даже се изучават и в училище като част от общата хигиена. На аборта се гледа не като на убийство, а като на рутинна козметична процедура като, да речем, обезкосмяването на краката и подмишниците. Шири се убеждението, че не само сексът, но и сексуалните извращения са здравословни, нормални и приемливи, стига да не водят до раждането на деца. Поощряват се еднополовите бракове, защото те не могат да създадат нов живот, но им разрешено да осиновят вече създаден и да го възпитат в своите ценности и разбирания.

Съвсем сериозно се гледа на философията, че човекът е тумор, раково образование в снагата на планетата, нещо ненормално, което трябва час по-скоро да се оперира. Струва ви се грозно и страшно? Струва ви се пресилено?

В момента работя над една книга, която трябва да излезе от печат тази година (не я съчинявам, а само я редактирам, не бойте се!) – книга за възпитанието на младежта от епископ Методий Кусев (1838-1922), един от водачите на движението за църковна независимост и първи митрополит на Стара Загора, – в която систематично се излага теорията, че бездуховни възпитатели не могат да възпитават децата в духовност. Ето какво се казва там за целенасоченото и преднамерено самоубийство на човечеството:

Слушайте какво казва най-знаменитият безверник, Хартман[1]: „Каква е целта на живота? – удоволствията, ето посланието на човека и целта на всяко негово размишление и действие. Но ако трудовете надвишават удоволствията, пазенето на живота е истинско безумие… Нека се убеди човечеството за нуждата от изтреблението му, нека заедно всичките народи решат една голяма хекатомба на себеубийство и от нея ще дойде изтреблението на всичко чрез заличаването на съдържащата го сила, която пребивава в човека“. Неговият учител, знаменитият философ атеист Шопенхауер, говори горе-долу същото: той казва: „няма нищо отвъд живота, а в този живот, като съществува само една действителност, оная на болестта, на скръбта, на отчаянието, живеенето не си струва труда… В отчаянието си нека въстанем против това злобно и тираническо начало и на неговата упоритост, нека изтребим и унищожим произведеното човечество чрез едно всемирно самоубийство“.

Звучи ли ви това познато, звучи ли ви „нормално“?  „Ако трудовете надвишават удоволствията, пазенето на живота е истинско безумие“. Тоест човек живее, за да се наслаждава и забавлява, а не „с пот на лицето си да яде хляба си“ (Бит. 3:19). Нервната му система (част от която е мозъкът, пък съзнанието е продукт именно на него) е устроена така, че на определени дразнители от заобикалящия свят реагира с приятни усещания, а на други – с неприятни. Какво означава приятно и неприятно – сигнали за полезно и вредно, изработени от Еволюцията? Майната му, каквото ще да означава! Неудоволствието трябва да ти подсказва да бягаш от нещо, а пък удоволствието – да се стремиш към нещо. Това е материализмът в чист вид. Алкохолът, наркотиците, развратът, преди да са се превърнали в страдание, са природосъобразни и могат да бъдат цел на съществуването, доколкото инстинктът те кара да се стремиш към тях. Обратно, усилие, което предизвиква страдание и носи неудоволствие (да речем да изучаваш трудна наука) е нещо, от които инстинктът те кара да бягаш. И ако неудоволствието е достатъчно силно, то и бягството резонно стига до крайната си форма – самоубийството. Самоубийството като бягство от нещо безсмислено. Индуистите го наричат „нирвана“; „Живеенето не си струва труда“, казва Шопенхауер. Следователно: ако някой посегне на правото ни на щастие, на забавление и удоволствие, то този някой откровено ни подтиква да се самоубием! Затова само да е посмял някой да посегне на правото ни на щастие, на забавление и удоволствие! Възпитайте такова човечество и после правете с него каквото пожелаете!

Пак в книгата:

Помрачението на разума и ожесточението на сърцето има за свой резултат девиза: „борба за съществуване“. Под това знаме, под знамето на атеизма, дяволът произвежда своите опустошения. Неговата интрига, или заблуждението на неговите поклонници се състои в това, че борбата за съществуване не е на дело борба за съществуване, за живот, но е борба за смърт, за самоунищожение. Само човечеството, по наставлението на злия дух, е поставено да воюва против себе си, сам човекът служи за причинител на своето злощастие, сам събаря своето благосъстояние, сам унищожава себе си, своя живот, своето бъдеще“.

Има две групи мирогледи. В първата са религиите и идеалистическата философия. Според тях човекът е образ и подобие на определен Първообраз. Божественото може да се открие у всеки човек, независимо под какви пластове зло е погребано. От тази гледна точка хората, доколкото са творения на един Творец, са братя и естественото чувство между тях е любов. Втората група мирогледи са материалистически и там попадат социалистическите и либералните идеологии. Според тях човекът е еволюционен продукт и се подчинява на законите на конкуренцията, на вътревидовата и междувидовата борба, където по-силният изяжда по-слабия и това се смята за нормално и морално – така е устроена майчицата Природа. Едно човечество, възпитано по втория начин, в светлината на втория мироглед, ще отглежда и армии, и полиция, и престъпност, и жестокости, и безскрупулност, и всичко останало в реда на нещата, поне според тази гледна точка.

Затова, дами и господа, преди да се скараме към кое ведомство да е ББР, какви колегии да има ВСС и колко да е бюджетният дефицит, нека първо изясним мирогледа си, от коя група е. Иначе наистина идеята за масово самоубийство може да ни се стори приемлива. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

_____

[1] Едуард фон Хартман (1842-1906) – германски метафизичен философ, разсъждавал върху философията на несъзнаваното и изкушението на хората да се самоубият, с което поставя основите на нихилизма през ХХ век.

За в. „Труд“

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 190 other followers: