България в областта на клиничната психопатология

Миналата седмица в четвъртък, в девет часà вечерта, войната в Украйна свърши. Или поне за медиите. Или поне за гневните и прогресивни граждани във фейсбук. За коронавируса да не говорим, за тях той вече е нещо като едрата шарка – неприятен спомен от младостта на баба. От девет часа вечерта в четвъртък всичко беше арестът на Борисов. Нищо, утре ще е друго, само пяната по устата ще е същата. Но какво да се прави – такава е съдбата на важните неща. Ако утре руснаците дебаркират във Варна, ще арестуваме Румен Радев по някакъв повод и десантът ще изчезне от само себе си, ще се превърне в НДП (нечий друг проблем).

Отначало си помислих, че Бойко Рашков се е напил посред бял ден и е вдигнал телефона с мъжествената заповед да окошарят Бойко Борисов. Помислих си така, защото за Българина (оня, дето си го знаете), дори да е временно министър, е характерно увлечението да се зъби на тирана от хладни механи (Ботев). Вдигнал е телефона, с ломотещ глас е дал нарежданията си, а като се е събудил на другата сутрин, му се е искало да не се е бил раждал – толкова грандиозен е гафът. Мислех си също, че Кирил Петков, като научи какво се е случило, ще поиска и той да се хвърли отнякъде, защото това на практика е краят на звездното му дефиле по политическия небосклон на отечеството. Но преди са се хвърли, ще изрита Бойко Рашков от правителството с такива гръмотевични ритници, че ще отекнат чак в далечен и безчувствен Брюксел.

Истината обаче се оказа съвсем друга. Да, на Бойко Рашков сигурно му се е искало да се самоубие в петък сутринта, но не заради собственото си безумие, а заради клиничното поведение на прекия си началник Кирил Петков, който окончателно доказа, че се намира в зоната на клиничната психопатология. „Психопатологията, и особено клиничната психопатология, е динамично развиваща се дисциплина, която към днешния ден отговаря на доста променените научни реалности в психиатрията…[1]. Вече съм убеден, че проблемите на клетата ми родина са преди всичко от психиатричен характер.

Свикнали сме да мислим така: за да се държи някой по подобен идиотски начин (говорим за цялостното представяне на правителството от момента на встъпването му във власт), то той трябва да е или много тъп, или луд, или престъпник, или чужда марионетка. Но защо „или”? Не може ли хармонично балансиран микс от всичко това – тъп и луд престъпник, чужда марионетка? Всяко нещо, което се случва, е нормално, дори и чудесата, (иначе не би се случило); всяко нещо си има ясна причина, дори и невинаги да знаем коя е. Нещо повече: събитията винаги имат повече от един мотив и водят до повече от един резултат, но това рядко се взима предвид при техния анализ. Защо, да речем, някой ще открива банкова сметка за събиране на пари за украински бежанци – от благородство, от ексхибиционизъм или от желание да гепи нЕкой лев? Разбира се, че най-често и по трите причини, и с трите мотива заедно и неразделно. Но да не се отклоняваме.

Да, всичко случващо се е нормално и си има банално обяснение, нищо че интелектуалният елит във фейсбук е вечно изумен, шокиран и възмутен. Какви са причините за безумните действия на правителството, за този малоумен арест на лидера на най-голямата опозиционна партия ­– нещо, което комай само Путин си е позволявал по отношение на Навални? През първите часове след събитието трескаво преминахме през най-различни теории. Решихме, че може да има някаква връзка с посещението на Кьовеши. Да, такава връзка се установи, но само, с цел да се злоупотреби с името ѝ, от което тя била бясна. Или пък във връзка с посещението на Лойд Остин и намерението на правителството да му откаже военна помощ за Украйна (което впоследствие се оказа точно така). Или пък защото Националната конференция на ГЕРБ възторжено преизбра Борисов и пое курс към сваляне на правителството. Или пък арестът е по внушение на Радев, за да падне правителството и да се разчисти пътят пред Янев, било като служебен премиер за пореден път, било като лидер на „нов политически проект“. Или пък (това е теория на Росен Желязков от ГЕРБ) целта на ареста била да се покаже, че прокуратурата е чадър над мафията. Ще арестуват Борисов, прокуратурата няма да му повдигне обвинение (защото няма за какво) и те ще рекат: чадър! Ай, стига бе! Изкарахте ги гении. Като че ли, волно или неволно, Желязков иска да ни внуши респект към тях – големите играчи.

Иначе те имали били железни мотиви да арестуват Борисов (и то по неотложност), дали ги на Гешев, но той, видите ли, ги потулил и не повдигнал обвинение. Ами, дайте ги да ги видим тези железни мотиви! Още от зората на Голямото Изчегъртване живеем с обещания, че ще ни се покажат ужасяващи доказателства за какво ли не, но до този момент не сме видели нищо.

Ами ако Борисов сам се е нагласил, сам е уредил да го арестуват (не се смейте, чу се и такава теория), за да си вдигне рейтинга още повече, да се увенчае с ореола на мъченик и да поеме твърд курс към завръщане във властта?

Най-сетне, да не би всичко това да не преследва разумна цел, да не разиграва хитра игра, да не нанася съкрушителен удар по политическия враг, а да е само от простотия? Ако приложим бръснача на Окам, трябва са се съгласим: да, от простотия е, от най-банална простотия.

Наистина, догадки много, но времето ги опроверга всичките в рамките само на няколко часа. В крайна сметка се оказа, че се е случило следното. Макс и Мориц прекарали цял ден в кабинета на Макс, за да се чудят как да ударят посредством полицията омразния Бойко Борисов, което да рестартира разколебания им имидж на народни спасители. И без друго нищо от обещанията им не се сбъдва в навечерието на стоте дни (вдругиден, на 23 март), поне привидност за възмездие да бяха създали! Защото възмездието е паспортът на тяхното управление, те дойдоха да изчегъртват, пък за останалото – каквото сабя покаже. И тревожното за тях е, че сабята много бързо взе да показва.

Мисията за изчегъртване им изяде главата – демонизираха ГЕРБ, демонизираха Борисов и по този начин си отрязаха възможността да взаимодействат с тази голяма партия, с цялата ѝ внушителна електорална тежест. Затова – с удоволствие или неудоволствие – се принудиха да вкарат във властта комунистите като проруски елемент, който сега ги тегли в незнайни посоки. Всъщност, по-коректно е да кажем не „вкараха комунистите“, а „вкараха БСП“, защото БСП далеч не са единствените комунисти в управлението.

Привечер, във все същия кабинет на министър-председателя, след като цял ден е инструктирал полицаите и е давал „свидетелски показания“ в подкрепа на твърденията на Васил Божков (Черепа) в присъствието на министри и на Мориц, нервите на Макс не издържали и той лично наредил арест. Дори по време на обиските полицаите хабер не са имали, че ще трябва да арестуват обискираните. Така че гениалната идея да се арестува Бойко Борисов е на Кирил Петков, а не на Бойко Рашков. Рашков може да е изпълнил нареждането с ентусиазъм, а може би и със свито сърце, предугаждайки, че това е краят на политическата му кариера. Какво беше това? Отчаяние? Злоба? Или простотия, буйно разраснала се до клинична психопатология?

И какви са основанията за ареста? Приказките на търсения по 19 обвинения беглец Васил Божков (Черепа) и „свидетелските показания“ на самия (с извинение) министър-председател в негова подкрепа? И за пореден път някакви мистериозни документи с неясен произход, дето „нямат входящи номера, защото са копия“, сякаш ксероксът не лови входящи номера?…

Накрая това, което успяха да измислят в отчаянието си, беше да дадат среднощна пресконференция в петък срещу събота (това беше някаква поредна и противоречаща на всички предишни истерична версия на отчаяно оправдаване: леле-мале каква я свършихме!), на която да обвинят Прокуратурата и в частност Гешев за всичко. Какво направи или какво не направи този човек – Гешев, – та да е толкова черен в очите на „прогресивната общественост“, така и не разбрах, но съм сигурен, че ако продължат още малко да извайват този му образ в медийното пространство, скоро селските бабички ще започнат да плашат дечурлигата с него, вместо с Торбалан.

А дали пък тези драматургични форми – среднощни арести и прочие – не се поставят на сцена единствено заради медиите и кръвожадната публика? Кръвожадната публика обича такива сюжети. Но каква е ползата? Същата тази публика ще се кефи по същия този начин и когато утре подкарат с камионетката Кирил Петков или пък Румен Радев. Ама по абсолютно същия начин ще се кефи, защото си е такава. Единствено ако окошарят самата прогресивна и кръвожадна публика, ако окошарят лично нея, тогава воплите ѝ за справедливост и човешки права ще разцепят небесата! Ако арестуват някого от онези, които в четвъртък срещу петък качваха във фейсбук снимки как се чукат с уиски, то тогава „ще бъде плач и скърцане със зъби“ (Лук. 13:28).

Арестът на Борисов е поредното доказателство, че правителството е в небрано лозе, че не знае на кой свЕт е. Те са в такова положение, все едно ние с приятелите, така както си седим на масата в кръчмата, в един момент се окажем екипаж на ядрена подводница дълбоко под водата и да трябва да предприемем нещо – да изплуваме за въздух, да изстреляме торпедо по друга подводница и прочие.

Винаги съм отстоявал мнението, че дадена власт трябва да се бута в много краен случай, защото: 1) всеки ред е по-добър от безредието и 2) всеки следващ, дошъл предсрочно на власт чрез протести, насилие и популизъм, е по-лош от предишния. Но в конкретния случай трябва да се съгласим,  че тая уродлива коалиция от дърти комунисти, модерни марксисти, откровени мошеници и безпомощни аматьори трябва да изчезне час по-скоро, още през тази седмица, която започва днес. Да изчезне по случай стотния си ден е хубав и знаков повод. Оставка и предсрочни избори! Но, както казва моят приятел Стоян Павлов, следващото правителство да не идва веднага, че да си починем малко. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За News.bg

–––––––

[1] Георги Попов, „Обща и клинична психопатология“, изд. „Стено“, 2010.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 190 other followers: