Пресконференцията, която дадоха миналата седмица Кирил Петков и Асен Василев (дано казвам имената им в правилния ред), беше истинско политическо събитие, защото на нея се чу онова, което се очакваше да се каже. В добрия смисъл. В смисъл не на поредно разочарование: очаквахме да кажете точно тези глупости!, а на сбъдната мечта: най-сетне казахте това, което трябваше да кажете!
Невзирая (любима дума!) на бурното задкулисие, можем да кажем, че управляващата партия влезе в два тежки сблъсъка – сблъсък със самия Путин и сблъсък със своя идеолог и родител – българският президент Румен Радев. С Путин се сблъска заемайки дългоочакваната категорична позиция по отношение на войната в Украйна, а с Радев се сблъска пак по същата причина. Но не само. Огорчението на Радев е по-голямо, защото всуе отидоха всички му усилия, всичките му амбиции и мечти от деня на вдигнатия юмрук до ден днешен – две служебни правителства, три пъти избори, за да дойдат най-сетне тези момченца, отгледани в служебните му правителства, и да му покажат среден пръст с безупречен американски маникюр.
Що се отнася до първия сблъсък – оня със самия Путин, – то това е най-хубавото нещо, което се е случвало на ПППП откакто изгря на скромния български политически небосклон. Още на пресконференцията се намекна, че вследствие мъжествената позиция на нашето правителство по отношение на украинската криза, Путин ще иска да го свали на всяка цена. И какво му е хубавото на това, ще попитате? Ами, хубавото му е, че отсега нататък всеки, който поиска оставката на кабинета, независимо по каква причина, независимо заради какви безобразия, ще бъде заклеймен като путинист или поне като нацист. Готино, наистина.
В момента да обявят някого за путинист е страшно. Това е категорично клеймо, което не изисква никаква аргументация, никакво доказване. По същия начин след 9 септември 1944 бяха обявени за хитлеристи всякакви плахи чиновници и скромни учители, не защото са изразили по някакъв начин симпатия към Хитлер, а само защото не са били партизани или поне ятаци, и не са крещели до прегракване „смърт на фашизма, свобода на народа!“ и „здравствуйте, братушки!“. И лошото е, че ако кажеш (примерно): „Абе чичо Славчо май не е хитлерист, познавам го, добър човек е“, то със сигурност в хитлерист ще се превърнеш самият ти.
Така че, ако утре държавата фалира и ти кажеш: „Оставка!“, ще те погледнат с присвити очи и ще изсъскат: „Путинист!“. Ето това спечелиха Асен Василев и Кирил Петков (май този ред на споменаване е по-правилен) със своята добре организирана и проведена и, надявам се, доблестна пресконференция. Иначе, да – едно българско правителство трябва да говори така, а не като Корнелия Нинова, Румен Радев и Костадин Костадинов – спор няма.
И като споменах тези имена, та се сетих (а вие не се сещайте за оня виц…): ами ако сега Румен Радев поиска оставката на правителството? А? Коя страна да вземе честният прост гражданин? На Радев или на ПППП? Вижте само колко е сложно! Безспорно това некомпетентно и крадливо правителство трябва да си иде час по-скоро, но редно ли е това да стане по желание и в интерес на Румен Радев, който в крайна сметка докара нещата дотам, докъдето са в момента? Хайде стига в тая държава се е случвало това, което Румен Радев иска! Радев е архитектът на всичко, което в момента имаме като управление (както би се изразил Цв. Цв.). В генезиса си то е проруско, но се извъртя от алчност и безпринципност, а и заради някои първоначални ангажименти, за които Радев не е знаел или му се е искало да не знае.
Подобен е и случаят със Станислав Трифонов и неговата партия. Напоследък той сякаш нещо се зъби на тирана, дърви се на правителството, прави се на защитник на народа от корумпираното управление (статукво), чиято органична част сега обаче е и той. Дали наистина си вярва, че може още веднъж да мине за народен закрилник? Защо пък да не си вярва? Този народ е ирационален. След като веднъж избра самия него на първо място в списъка и скоро след това, видял какво представлява Слави, веднага взе че избра на първо място Кирчо, този народ може да избере всекиго и всичко. И, не – само с машинни фалшификации не става. Народът си е такъв – леко романтичен.
Но и да не грабне за втори път ирационалната народна любов, Станислав Трифонов поне ще се опита да монетизира ролята си в разпадането на Четворната коалиция. Най-злите от злите езици говорят, че вече съществува и конкретна договореност за това. Ще се опитат ли да се прикачат към тази акция и ДБ? Това, както се казва, един Господ знае и стари жѐни. Един бивш министър написа: „Ако ДБ са истински демократи, първи трябва да поискат отстраняване на Румен Радев!“ (на което аз не се сдържах и отговорих: „ако имаше краставица, щяхме да направим таратор, ама няма кисело мляко“, но това е без значение), с което се опита да подскаже на „демократичната общност“ как трябва да се държи, за да изглежда „демократична“. Точно в този ред – първо Румен Радев, защото той е първопричината, а после и всички явления, произлезли от необмислената му грандомания, като правителството на Четворната коалиция, например. Това е отговорът на въпроса.
Позицията на Кирил Петков и Асен Василев (май пак обърках реда) може би изглежда правилна заради смелото говорене и юнашкото опълчване срещу Путин и Румен Радев, но всъщност не е. Нека си спомним, че всичко беше заради доставките на газ. Русия спря газа за България и веднага блесна въпроса „Что делать?“ (това е заглавието на нихилистичен роман от Чернишевски, а не самоцелна руска фраза). Петков и Василев побързаха да успокоят населението, че има откъде да се внесе газ. Ама как, откъде точно, от кого, от какъв посредник, при каква цена и комисионни – в тези детайли все още не сме влезли. От едно истински смело и решително правителство се очаква да постъпи по съвсем друг начин.
Едно смело правителство в „максимално спешен порядък“ (грозно, но пропито с драматизъм клише) ще започне да добива газ и петрол от Черно море – румънците започват още тази година, а нашите проучвания са започнали през 2016 и би трябвало да са завършили през 2019, но както се оказва, за пореден път сме се самозабатачили по този съдбоносен за нас въпрос.
В този ред на мисли какво стана с шистовия газ? Все още има мораториум (който Петър Москов се мъчи да събори, но не му обръщат внимание, заети с по-важни дела), след като беше разпалена поредната крупна пропагандна истерия, която вече малцина помнят, защото на този свят всичко се забравя бързо. А през 2012 (преди цели десет години, ехе-е-е…) имаше даже НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ против шистовия газ. Природата на тази антишистова кампания беше изразено хибридна и за пореден път защити вноса на добрия стар газ от Русия. Някои тогава дори казаха, че тези протести тук са репетиция за отпора, който ще дадат здравите сили в Германия в защита на „Северен поток“ срещу американския втечнен газ. А вече можеше да сме забравили. Можеше да си вадим наш си газ и да си го горим, мъркайки от задоволство.
Ето с такива неща трябва да се занимава едно правителство. Това е бранене на обществения интерес, а не „ще срещне той юмрук брониран“. Тогава правителството наистина ще си заслужи „браво“-то. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, пък току-виж отдолу бликнал и природен газ. А дотогава чакаме да видим как ще се произнесат за Македония по 24 май.
За News.bg