Гей кръщене в Атина

Този път тема на седмицата в „Ах, тези медии!“ не е събитие с ярко изразено присъствие в медиите, а събитие с ярко изразено отсъствие. Американският архиепископ на Вселенската патриаршия Елпидофор (името означава такъв, който носи надежда) кръстил в православната вяра две сурогатни бебета на семейна двойка содомити – норвежкия моден дизайнер Питър Дундас и гръцкия му партньор Евангелис Бусис. Разбира се, за нашите медии това не е никакво събитие. В централните новини ни показаха какво мисли братът на едно от загиналите момичета в онази катастрофа на хотел „Хемус“, показаха ни подробно как е стъкмена масичка със снимки и цветя на мястото на катастрофата (в това, макар да е донякъде излишна показност, няма нищо лошо, но просто не е новина, съжалявам), подробно ни преразказаха какъв е бил последният телефонен разговор между загиналото момиче и майка му и чак след това, може би десетина минути по-късно, което за новинарска емисия е огромно време, преминаха на политическата криза и консултациите при Президента. А за скандала в църквата – гробовно мълчание.

Ето с две думи каква е историята. На 7 юли (по-миналия четвъртък) американският архиепископ Елпидофор кръстил двете въпросни отрочета от две различни сурогатни майки в атинската църква „Св. Богородица Фанеромени“. На тържеството видните бащи били поканили много знаменитости с цел то да се превърне в пиар акция – видите ли, първото православно кръщение в гей-семейство.

Митрополитът на Глифада Антоний, на чиято канонична територия се извършило тайнството, се оправда, казвайки, че е бил заблуден. Елпидофор писмено му поискал разрешение, обаче съзнателно го оставил с впечатлението, че ще кръщава децата обикновеното гръцко семейство Буси, живеещо в Съединените щати. Митрополит Антоний научил едва от медиите, че става дума за хомосексуална двойка.

А пък митрополитът на Пирея Серафим излезе с официално изявление, в което наред с другото се казва:

„Фактическото одобрение на неразкайващи се содомити и промотирането им вътре в Църквата, като че уж са „богобоязливи лица”, кръщаващи в православната вяра своите деца, и последвалата от това амнистия на смъртоносното престъпление содомия — пряко оскърбява антропологията и сотериологията на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, което води въпросния Йерарх [Елпидофор – б.м.] на съд пред Светите Канони и Главата на Църквата, защото чрез своето „практическо” учение той анулира сотериологичния мандат на Светата Библия (Левит 18:22, Битие 19:24, Римляни 1:27-28). Вследствие на това, въпросният Йерарх е избрал съвременното евангелие на змията, като учение на Църквата и сега се намира под анатемата на Светите и Богобоязливи Отци и Каноничните разпоредби на Съдебните органи на Вселенската Патриаршия. Аз публично го призовавам да възстанови причинения духовен ущърб, като попроси прощение от Господа и Неговата Църква”.

Както казахме, за нашите медии този скандал не е никакво събитие. А защо всъщност трябва да бъде събитие?

Защото случващото се в Православната църква, с всеобщите усилия на кого ли вече не, се е превърнало в елемент на геополитиката. От една страна руската църква иска Православието изцяло за себе си, защото така подхожда на „Третия Рим“. От друга стана Вселенската патриаршия, силно зависима от американските си енории (около 750 на брой плюс 25 манастира), става все по-икуменическа, следвайки повелите на „новото време“. „Американският митрополит реши да ни налага иновации – пише журналистът Ник Стаматакис, – които се нравят на неговите господари глобалисти от Америка… Това потвърждава и фактът, че и Американският митрополит и Константинополският патриархат имат най-тесни връзки с Демократическата партия на САЩ, а тя от своя страна се явява главната сила, която пропагандира по света идеологията на ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и трансджендъри)“. Подозрението е, че сме свидетели на опит за легализация на гей-браковете в Православната църква. А в същото време в Русия откриват нова военна църква с икони на Сталин, Путин и Сергей Шойгу (слава Богу, Путин е наредил да се махне въпросната мозайка, доколкото чух), с петолъчки, сърпове и чукове.

Ако съвременните управляващи елити се състоят предимно от безбожници, това не означава, че такива са и хората, които волно или неволно, съзнателно или несъзнателно са ги избрали. В днешният креслив и изпъчен секуларен свят църквите (знам, знам, че думата „църква“ няма множествено число, но така е прието) все още имат голям авторитет. Това се отчита „където трябва“ и затова църквите активно са въвлечени в пропагандата, въвлечени са в хибридната война. Особено ожесточено нападат Православието. Правило ли ви е впечатление, че модерният човек е склонен великодушно да приеме всякакви „истини“ само Евангелието отхвърля с ярост и насмешка. Готов е да приеме, че човекът се е родил от блуждаещи в космоса сперматозоиди на свръхразвити цивилизации, но не и че е сътворен от божествен Творец, което всъщност винаги е било най-близката до ума хипотеза. Приема и не се пита кой е създал свръхразвитите космически цивилизации с техните сперматозоиди. Може би други, още по-свръхразвити и още по-космически цивилизации, още по-богати на сперматозоиди? И така до безкрай, защото вселената е безкрайна както в пространството, така и във времето, ако, разбира се, не броим Big Bang, за който впрочем вече не сме толкова сигурни.

Църквата е особена институция (по-правилно е да кажем „организъм“) и в нея живее Истината. Затова всеки служител на лъжата атакува най-злобно Църквата, защото по този начин атакува Истината. Когато с печал гледаме разкъсаното Православие, ние наблюдаваме именно неговото инструментализиране за пропагандните нужди на единия или другия полюс в голямото глобално противопоставяне. Това виждаме и в случката с кръщенето на двете невинни отрочета (които имат пълното право да бъдат кръстени) на напудрената и наперена гей-двойка в Атина. И това че централните медии не обърнаха внимание на събитието, говори единствено за тяхното невежество или (което е по-лошо) за тяхната зловредна преднамереност. Но се съмнявам да е второто, защото ако беше, щяха да заемат позицията, която се иска от тях, по познатия си шумен и безвкусен начин. Щяха да застанат на страната на зализаните татковци и да ни убеждават колко модерно и напредничаво, колко цивилизовано е да им симпатизираме. Не, мълчанието на медиите говори единствено за тяхното невежество. А както е казал Оруел: войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила. Ех, тези медии…

Снимка: Hellas Posts English

За „Ах, тези медии!

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 192 other followers: