Да видим кой ще е отдолу, когато падне БСП

Не само че не е все едно, но има и драматична разлика между това правителството да е СЪС (с участието на) БСП и правителството да е НА (с мандата, под ръководството на) БСП. Когато е СЪС БСП можеш да се оправдаеш и да кажеш, че не ти е достигала парламентарна подкрепа за някакви много светли и революционни дела, можеш да кажеш, че БСП е приемлива, доколкото дава своя принос, прави своята вноска в името на нещо велико, можеш най-сетне да кажеш, че не си в коалиция с БСП, а с някого другиго, който от своя страна е в коалиция с БСП, но това си е негово право и негова работа. Обаче когато правителството е НА БСП, не можеш да кажеш нито едно от тези неща.

До преди часове мастити наблюдатели, коментатори и анализатори доказваха как Румен Радев няма да даде третия мандат на партията, която го направи президент. „Когато разглеждаме третия мандат – каза по NOVA NEWS проф. Антоанета Христова, която е политически психолог, – е много важно да видим мотива на президента. Според мен мотивът на президента няма да е да даде този мандат на БСП… По-вероятно е мандатът да е на Демократична България“. Ден по-късно, на 16 юли, събота, от пресслужбата на Президента обявиха, че мандатът в крайна сметка ще бъде даден на БСП. Връчването на мандата ще стане днес, 18 юли, в 17.00 часа на „Дондуков“ 2. По този начин любимото на другаря Димѝтров колело на историята се завъртя и след легендарната Тройна коалиция, БСП отново са на власт, па макар и може би само до неуспешното гласуване на техния пореден кабинет в Народното събрание. Пардон, имаше още един кратък и срамотен момент, когато БСП беше на власт ­– кабинетът „Орешарски“. Тогава, през 2013, ГЕРБ спечелиха изборите, но върнаха мандата. БСП лакомо се възползва и състави правителство. Протестите започнаха, още преди Орешарски да встъпи в длъжност като министър-председател. Нарекоха протестите ДАНСwithme и започнаха на висок глас да питат #КОЙ? предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС. В последствие се оказа, че е била Мая Манолова, която пък Борисов направи омбудсман и така тя стъпи върху широкия друм на необуздания популизъм.

В рамките на пърформанса (a.k.a. „протестите“) ДАНСwithme се запя и една много симпатична песничка на мелодията на негърския спиричуъл When the Saints Go Marching In: „Когато па…, когато па…, когато падне БСП, / не искам аз да съм отдолу, / за да не падне върху мен“. Минаха години и същите (или изключително много подобни на тях) протести грубо върнаха БСП във властта като партньор в новата и възмутително безпринципна Четворна коалиция, която от своя страна изтрая само половин година, преди да се разпадне от само себе си. И ето че доживяхме деня БСП отново да съставя правителство. Не искам аз да съм отдолу

На практика идеята е (и никой не го крие, никой не казва нещо друго) с мандата на БСП да се повтори управлението на Четворната коалиция без абсолютно никаква промяна, без дори и една йота промяна като за пред хората. Кои the fuck са хората! Същото, ама абсолютно същото щеше да бъде, ако мандатът беше отишъл у ДБ. Готино, нали?

Четворната коалиция, когато свалиха правителството на Кирил Петков, с възмущение каза, че срещу тях се е изправило „ново“, безпринципно парламентарно мнозинство. А тяхното какво е? Много принципно? От една страна прибързаният „политически проект“ на Макс и Мориц, който все още няма своя регистрирана партия. До него старата БСП, която дори само в най-новата история на България се провали гръмотевично в управлението цели три пъти – при Луканов, Виденов и Орешарски – и която не спира да се гордее с вековната си история, изпълнена с всевъзможни изстъпления, като се почне от септемврийския метеж през 1923 и атентата в „Св. Неделя“, та се свърши с народния съд, концлагерите и тоталното съсипване на държавата през следващия близо половин век. До тях се нарежда „мечопорът“ ДБ (напомнете ми някой път да ви разкажа съответния виц), който сам по себе си не е монолитен субект, а се състои от „Да, България!“ (партията на старите протестиращи и постмодерните леви, доколкото БСП беше на „модерните“), някакви Зелени, защото и зелените не са само едни, и от остатъците от ДСБ, които пък от своя страна преди години започнаха като остатъци от СДС. Но пък най-смешното е, че остатъците от ДСБ продължават да се изживяват като „най-старата“ и „най-автентичната“ десница. Накрая на Четворната коалиция, но не на последно място по яркост, сияе Станислав Трифонов, официалният говорител на българския популизъм, който ги и предаде. Това мнозинство „принципно“ ли е?

В цялата работа има нещо отвратително. И отвратителното не е сляпата жажда за власт на всяка цена, която трудно може да се прикрие – в крайна сметка стремежът към властта е „предмет на дейност“ на всяка партия, той е природа на всеки политик. Не е отвратително и това, че нямат идеали, нито принципи, нито някаква обществена или историческа позиция, за която са готови да се жертват – много други хора и организации нямат. Отвратителното е, че се опитват да ни излъжат, че имат. В тази твърде поучителна война между великорусите и малорусите всеки се опита да заеме такава поза, която да му донесе най-много симпатии. БСП от самото начало е на страната на великорусите – не искаше да се дава (поне не и явно) оръжие на малорусите и се потресе от възмущение, когато бяха изгонени онези 70 великоруси от посолството и консулствата. Но въпреки всичко БСП до края драпаше да е част от управлението на онези, които ги изгониха. От своя страна постмодерната левица – ПППП и ДБ – зае ярка промалоруска позиция, дори навлече ответни санкции от стана на великорусите, но е готова да се включи в управлението на БСП в името на… В името на какво, наистина?

Някой беше казал, някой от дежурните публични говорители, че вероятността да се състави второ правителство в рамките на този парламент с мандата на БСП е 50/50 (или ще се състави, или няма да се състави – шегувам се!). То може да се състави, ако се възпроизведе първоначалното мнозинство на Четворната коалиция, тоест ако ИТН намери морално основание да се върне, а да се намери такова основание, никак не е трудно за професионалисти от подобен калибър. И тогава ще остане резонният въпрос: защо беше цялата тази гнусна сага с отцепниците и с пазаруването на депутати, „оти ги ручахме жабетата“?

Правителство може да се състави и ако дойде подкрепа от страна на ГЕРБ. И това ще бъде чудесна новина за партията на Петър Москов, защото мнозина омерзени гербо-седесари ще се оттекат към нея.

Във втория случай – при подкрепа на ГЕРБ – управлението може да се окаже по-стабилно, най-малкото защото ще бъде принципно различно от предишното. Но въпреки това не мисля, че ще издържи до края на този клет и измъчен мандат. Лошото е, че следващият мандат ще бъде още по-клет и измъчен и това ще продължава така, докато не се случи нещо. А прогнозата това, което ще се случи, да бъде неприятно, е много по-песимистична от 50/50. И не ме питайте как се прекъсва тази низходяща спирала, защото не знам. Знам обаче, че освен всичко останало, Картаген трябва да бъде разрушен.

За News.bg

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 194 other followers: