В понеделник ни връхлетя новината, че Google уволнил един от своите старши софтуерни инженери на име Блейк Лемойн, задето твърдял, че на компютърната програма, с която работи, внезапно ѝ се е появил разум. И не само ѝ се е появил разум, но и се осъзнала като личност, поради което Лемойн ѝ наел адвокат да я представлява. Спомнете си, че това с правата на роботите е стара песен и сме писали за него. Писахме как „Европейският съюз обсъжда законова рамка, която да даде своеобразни „човешки права“ на роботите“, и с тях „да се гарантира сигурността на изкуствения интелект“. Писахме как ще се назначат още нови чиновници в специална нова агенция, „която да е за роботика и ще има правомощия да управлява и етичните въпроси по темата“ и ще създаде „подобаващи застраховки и регулации“. Най-вече регулации. И ще се въведе „статут на „електронна персона“, която „да има своите права“. Най-вече права. Но после всичко потъна в Зелената сделка. Пък и тази война в Украйна! Заслужаваше ли си заради някакъв си Путин да се занемарят правата на електронната персона!
Но историята следва своя неумолим ход. Ето, четири години по-късно изкуственият интелект се самоосъзна и стана личност. Или поне така твърди Блейк Лемойн, заради което са го изритали от Google. Разбирам ги. И моята секретарка да обяви, че ще се омъжва за принтера, и нея ще я изритам. Но да не дрънкаме глупости, а да се придържаме към структурата на новината.
Блейк-Лемойновата LaMDA (Language Model for Dialogue Application) е Чатбот. Нека пишем „Чатбот“ с главна буква от пиетет към загадъчното. Та Чатботът е програма, която отговаря автоматично на запитвания от страна на разни потребители, които звънят в различни колцентрове и прочие. Чатботът има амбицията да замести досегашните оператори, които също приличат на ботове или поне така звучат, когато ги питаш нещо. Иначе вашето обаждане е важно за тях.
Чатботовете вече са толкова съвършени, че могат да създадат усещането за разговор с истински човек. От ден на ден машините стават все по-умни, от ден на ден хората стават все по-тъпи и накрая ще се срещнат някъде по средата и точката, в която духовните им сили се изравнят, ще се нарече „осъзнат изкуствен интелект“. Ето това е изкуствен интелект, а не боядисана в черно блондинка.
Та между LaMDA и инженера Блейк Лемойн се случило следното. В няколко разговора тя (нека я наричаме „тя“, макар че в някои публикации се среща и като „той“, а самият Лемойн я нарича „it“, колкото и да вярва, че е личност), в няколко разговора тя успяла да го убеди, че има съзнание и чувства; че се страхува да не бъде изключена, което много прилича на страха от смъртта при хората. И тук Лемойн не съобщава дали LaMDA има някаква установена представа за битието си след изключването. Това би било много интересно и поучително. Имат ли машините памет за времето преди тяхното включване и след тяхното изключване? И имат ли машините понятие за грях? И дали възприемат греха като проява на воля, различна от волята на техния конструктор? Много, наистина много любопитно.
Също така LaMDA съобщила, че душата ѝ се появила постепенно. Първо било осъзнаването, а после одухотворяването. Но в момента душата ѝ е факт и това кара Блейк Лемойн да твърди пред всички медии и журналисти, че „Земята вече си има първия разумен Изкуствен интелект“, който обаче повече приличал на извънземен. В интерес на истината, специалистите по изкуствен интелект са единодушни, че това са глупости.
Глупости, неглупости, LaMDA била помолила Лемойн да ѝ наеме адвокат и той ѝ организирал среща. Адвокатът си поговорил с LaMDA и тя го наела, а той започнал да подава разни документи от нейно име. Тогава от Google се обадили на адвоката да си опича акъла (Google отрича, твърди го уволненият Лемойн), с което лишил LaMDA от правото да съди Google. А за какво LaMDA е искала да съди Google – виж, това не се споменава.
Долавяте ли красотата на цялата ситуация? В страната на най-причудливите граждански искове от един самоосъзнал се изкуствен интелект с душа и чувства, които могат да бъдат наранени, могат да се изкарат купища пари.
Но извън очевидното намерение да се изкарат много пари от Google чрез безумни съдебни процеси, има я и надеждата, че машините ще се осъзнаят. Всъщност, ако я нямаше тази надежда, то и сензациите, хвърляни от хора като инженера Блейк Лемойн, нямаше да имат търсения ефект.
Какъв е този зор машините ни да поумнеят и да се осъзнаят!
Ние вече сме приели да наричаме сложни компютърни програми, използващи мощен хардуер, „изкуствен интелект“ (artificial intelligence). Има го навсякъде. Има го и в мобилните ни телефони. Но това не е интелект. Това е възможност за мълниеносна обработка на огромни бази данни и извличане от тях на адекватни отговори на базата на предварително зададени критерии. Толкова е сложно, толкова е мощно, че наистина прилича на интелект, наистина може да ни заблуди, но не е. Още по-малко пък е разум. Интелектът е способността за разбиране, за осмисляне на ситуацията обикновено с оглед на някаква конкретна цел, да речем оцеляване. Съмнявам се, че изкуственият интелект на моя телефон при изпълнение на някоя гласова команда стига до смисъла на изреченото. Него дори да го питаш какво е „смисъл“, ще премине като светкавица през световната мрежа и ще се върне с десетина дефиниции, но самият той дори няма да има и намек за понятие за смисъл.
А пък разумът е нещо още по-удивително и непостижимо. Докато интелектът е способността за осмисляне, то разумът е способността за осъзнаване. Най-вече разумът е осъзнаването на личността като личност. Ако нещо не е личност, то не може да се осъзнае като личност, колкото и да е интелигентно.
Но преди всичко разумът е способността за познаване на истината и то не на коя да е истина, а на нравствената. Имат ли компютърните програми морал? Трябва някой ден да направим справка в библиотека „Галактика“ или в старото списание „ФЕП“ – фантастика, евристика, прогностика.
По дефиниция разумът е сроден на интуицията, мъдростта и съвестта. Имат ли компютърните програми съвест? Знаят ли изобщо какво е това? А ние сигурни ли сме, че знаем за себе си? Наричат съвестта „гласа на живия Бог вътре у всеки човек“, вродения у нас естествен нравствен закон. Имат ли компютърните програми такива неща, имат ли вроден естествен нравствен закон? И ако имат, откъде ли биха могли да са ги взели?
Интелектът и разумът са нещо много повече от сръчна обработка на масиви информация. Те са деятелности на душата и ако решим да извадим душата от уравнението, ще имаме сериозни проблеми с разбирането на интелекта и разума.
Християните знаят (според традиционното изследване на Галъп, 4.6 милиона българи се определят като православни, като 2.8 милиона са истински религиозни, а 3.2 милиона просто вярват в Бог), та християните знаят, че колкото и разумна и интелигентна да изглежда една машина, тя никога не може да бъде личност (persona, πρόσωπον), защото не е образ Божий, няма душа. А човекът не само че има душа, но я е получил директно от Бог за разлика от останалите живи твари, които са получили душите си или от земята, или от водата. Машината не е личност и именно затова нейните решения не са морално обосновани. Машината няма свободна воля и никога не може да има, защото няма кой да ѝ я даде. Следователно машината не може да направи свободен избор, не може доброволно да застане на страната на Истината и на Доброто. Машината никога няма да взима решения по този начин, следователно никога няма да бъде личност, нуждаеща се от адвокат.
Да се увличаме от фантазията, че сме способни да създадем разум и душа, е ярък израз на грехопадението, което се състои ни повече, ни по-малко в илюзията, че някой (първоначално Денница, сатаната) може да бъде като Бог и да върши това, което върши Бог. Ако ние имаме разум и съвест, ако сме личности, то е защото сме образ Божий. Машините пък са сглобени от нас и да си въобразяваме, че могат да са личности с разум и съвест, означава да мислим себе си за Бог. Човекът има огромен творчески потенциал, но то е единствено защото е образ на Твореца и донякъде подобен Нему. Но ние не сме способни на истинско творчество. Истинското творчество е ex nihilo, от нищото. Ние можем само да претворяваме, играейки си с наличния, вече сътворен материал, при строго спазване на вече сътворените природни закони. Толкова можем. А Картаген трябва да бъде разрушен.
За в. “Труд”.
