Терминът „партиен шаман“ тръгна преди много години от Евгени Дайнов, който беше „син шаман“ на Иван Костов, официален оформител на нашето мнение, на мнението на всички, които подкрепяхме СДС срещу току-що сваления комунизъм, и който напоследък нашумя с организираните апотеози на ПППП в медиите. Особено една от последните му изяви – статията „Синдромът Радев“: обратната метаморфоза на един президент“ в няколко от също така претърпели своите метаморфози медии – вдигна адреналина в социалните мрежи и провокира дори такива достолепни мислители като Огнян Минчев да реагират остро, с озадачено повдигнати вежди. Не, не ни интересува тази статия, която или вече сте чели, или никога няма да прочетете. Не за Евгени Дайнов ни е думата (тя би била една твърде обезценена, пропиляна дума), а за общото явление „медиен шаман“, за тази влиятелна фигура, танцуваща приклекналия си и пропит със смърт танц около ритуалния огън на нашата мисъл.
Що за явление е медийният шаман? Използваме тази дума в смисъла ѝ на заклинател. Медийният шаман е човек, умеещ що-годе да пише, умеещ най-вече да формулира ударни и лесно разбираеми тези, който е посветил уменията си на определена политическа сила. Не на идеология или доктрина, а на политическа сила и то в нейното персонално изражение. Шаманът се грижи за имиджа на партията чрез имиджа на лидерите, оставяйки у публиката впечатление, че ратува за идеали.
Проблемът е, че шаманът, както и всеки друг професионалист, понякога сменя местоработата си или в търсене на по-добро възнаграждение, или поради назрял конфликт с работодателя, или просто защото досегашният възложител е слязъл от сцената и вече няма нужда от услугите на шамана. Присъствал съм на пазарлъци между шаман и лидер на политическа партия. Лидерите са научени от своите пиари, че е добре да ангажират (възмездно, разбира се) за своята кауза т. нар. „публични говорители“ или „лидери на обществено мнение“. Политическите шамани минават точно за такива. Помня даже и евфемизма: довели сме го „да помага“. „Да помага“ означава в журналистическите материали, които шаманът така или иначе произвежда по силата на своята популярност и договорки с различни медии, да лансира тезите и опорните точки на новия работодател. Да ги лансира така, сякаш са кристално чист продукт на неговата съвест, на творческата душа на свободния интелектуалец. Разликата между шамана и обикновения ангажиран пишещ е тази, че шаманът задължително прокарва опорки. Има два вида шамани – такива, които свеждат до знанието на последователите си опорки, създадени от пиарите на партиите, и такива, които сами създават опорки и когато им се получат добре, ползват ги и пиарите. Шаманите от втория вид, естествено, са много по-добре платени. Те имат изградено име и точно то е стоката, която продават. Защото едно е дадена истина да ти я каже Сульо и Пульо, съвсем друго е да я чуеш от професор еди-кой-си – вещ коментатор и продуктивен публицист от години.
На пръв поглед за даден шаман съществува неудобството, че при евентуална смяна на работодателя, може да му се наложи да извърти позицията си наопаки. Знаем шамани, които в началото бяха ревностни костовисти, после даваха аргументирана подкрепа на НДСВ, сетне станаха твърди гербаджии, а сега окото им не трепва да са русофили и евразийци. На пръв поглед съществува такова неудобство, но шаманите се справят удивително леко с него. Те умеят да игнорират миналото така, сякаш никога не се е случвало. И на публиката това не прави никакво впечатление, напротив – тя продължава да аплодира шаманите заради техния „професионализъм“.
Именно за публиката става въпрос. Шаманите са симптоматично медийно явление. Те са нещо като старците в руската православна църква – по-авторитетни от свещениците, а в случая с шаманите – по-авторитетни от щатните журналисти, именно защото самите те не са щатни и поддържат илюзията за относителна независимост. Но те не биха били такива, ако такава не беше публиката им. Защо хората се нуждаят от шамани?
В повечето случаи от добри подбуди. Човек се успокоява, когато чуе собствените си мисли, изречени от някого другиго, особено когато той е уважаван публичен умник. Шаманите правят точно това – отгатват мнението ви по даден въпрос и го обличат в красиви и правдоподобни фрази, за да си кажете: „ето, аз мисля точно така, само че не мога да го изразя толкова категорично, защото не това ми е работата“. И когато вече приемете шамана за личен свой логотет, той, покрай „вашите“ мисли, започва да прокарва и опорките, които дължи на работодателя си и за които в крайна сметка му се плаща. Не е Бог знае колко сложна схема! И обикновено работи. Работи толкова добре, че се появяват все повече и повече шамани, които не могат да скрият статута си от едно малко по-опитно око. Вече дори не са само политически. Има и корпоративни, има и търговски. Наскоро се появиха (за неотложните медийни нужди) даже и ковид шамани – вижте, онези математици-апокалиптици вече започват да се мяркат по телевизиите и да подгряват предстоящите есенно-зимни локдауни.
Точно както и руските православни старци – не монаси, не свещеници, но много по-авторитетни и от монасите, и от свещениците, защото поне привидно не принадлежат на никоя организация и не дължат дисциплина и лоялност никому, освен на Всевишния (великолепен образ на такъв старец е Зосима от „Братя Карамазови“, който обаче, въпреки всеобщата убеденост в неговата изключителна святост, след смъртта си не започва да мироточи и да пръска благоухание, а се въвонява), – точно по този начин и медийните шамани са се превърнали в институции, които заслужават повече доверие дори и от самите медии. Затова добрите, популярните медийни шамани са търсена стока от страна на партийните централи, корпорациите и от всички, заинтересовани от провеждането на някаква агресивна пропаганда.
И не се шокирайте, когато добрите медийни шамани обвинят някого в метаморфоза. Те го правят единствено за да отклонят вниманието или пък да намерят оправдание за собствените си метаморфози, които неминуемо им се налага да претърпяват по силата на длъжностната си характеристика.
Няма да се учудя, ако точно в този момент някой се сети да попита: ами ти, бай Иване, нима ти не си един много ловък медиен шаман? Аз, скъпи мой любознателни читателю, съм нещо като ронин – много добър шаман, който в момента си няма господар. Освен това мисля че Картаген трябва да бъде разрушен.
За “Ах, тези медии!“
