Геювски байраци по камбанариите

Сградата с „геювското“ знаме на камбанарията и петлето-ветропоказател върху кръста.

Преди седмица-две, без да имам никаква вина, ме сполетя откровението на някаква жена във фейсбук. Разбира се, бих могъл да ви кажа името ѝ, но за нашите нужди то няма никакво значение – просто жена като стотици хиляди други, типични за вида си. Изглежда тази жена, която (бързам да уточня) не живее в България и изключително се гордее с това, е била на екскурзия някъде и толкова се е впечатлила, че не е устояла на подтика да напише следното:

Додох да видя прогнилата от капитализъм съседна държава и затвърдих правословните впечатления. Както ще се уверите от снимковия доказателствен материал,  в тази държава дори църквите си закачат геювски знамена, а на църковните площади издигат паметници на сексуалните труженички, сиреч к….“ и т.н. още малко в този дух.

Жената, може би от скромност, не уточнява, че е била в Амстердам и е снимала Централна гара и камбанарията на „Св. Никола“ с развети знамена в цветовете на дъгата, както и входа на банка „Ван Ленинг“ и „паметника“ на проститутката Бел в „Квартала на червените фенери“. Този „паметник“ е поръчан от Мариска Майоор, основателка на неправителствената организация „Информационен център за проститутки“, и инсталиран през 2007 с надписа: „Респект към секструженичките от цял свят“. Дано на пощада да е останало свободно място, защото утре някое друго НПО може да поиска да издигне паметник на травестита.

Публикувайки тези снимки със съответния коментар, жената сякаш иска да ни каже на всички нас: „Абе, тъмни балкански субекти, дето все още гниете в изпърдяната си родина, а не сте се изнесли като нас, качествените! Вие сте толкова тъпи, че даже не можете да осъзнаете колко сте изостанали, бе! Хората имат банки от 17 век, карат колелета, почитат курвите си, дори на църквите – тези люлки на мракобесието ­– веят „геювски“ знамена, а вие… Гнус ни е да ви гледаме!“. Сочат ни всичко, с което просветена и богата Холандия превъзхожда бедна и полуграмотна България, включително и Йеронимус Бош, който (не знам дали са в течение) е бил ужасèн от пророческите си инфернални видения за бъдещето, което за нашите либерални дами е постигнато настояще и пред което те благоговейно са приклекнали като онази Бел от квартала на червените фенери: я надуй, како, кавала…

Да, вероятно е така. Вероятно европейският свят, недостигнат от османските турци, по някои показатели е по-напред от достигнатия. У нас велосипедите не са така многобройни, както изглежда е редно за една цивилизована страна, а пък по републиканската пътна мрежа дори малка паметна плочица няма за sexwokers all over the world. Но нека видим по-специално тая работа с „църквите“, другото не е интересно, защото всеки ден го слушаме от хиляди посредствени активисти, разядени от мания за величие и чувство на превъзходство.

Църквата с „геювското“ знаме на камбанарията е символ, плакат, важна опорна точка – ето, видите ли, в цивилизования свят дори и най-изостаналите институции, каквато е църквата, пак са по-културни от вас, тъмните българи, защото са развели пряпореца на хомосексуалната любов, което ги прави априори толерантни и политически коректни. Църквата с „геювското“ знаме е „Св. Никола“ или както е по-известна сред пълчищата туристи – „Старата църква“ (Oude Kerk). Води се за най-старата сграда в Амстердам. Строежът и започва в началото на 13 век, а освещаването е в началото на 14 – през 1306 от епископа на Утрехт. След реформацията през 1578 църквата става калвинистка.

Няколко думи за калвинизма. Това е вид протестантизъм, тръгнал още от времената на Лутер и Цвингли. Той е характерен с фаталистичното си богословие. Фатализмът като философия учи, че сме безсилни да направим каквото и да било друго, освен това, което и бездруго правим. Така и калвинизмът постулира, че човекът нищо не може да добави към Божието благоволение към себе си и че не всички ще бъдат спасени. Нещо повече: тези, които ще бъдат спасени, както и онези, които няма да бъдат спасени, отдавна се знаят поименно, тъй че няма какво да направим по въпроса. Господи, прости ми, но за мен това е ерес, защото обезсмисля цялата концепция за богоуподобяване и спасение чрез свободен избор, отхвърля покаянието като тайнство. Та нали единственият смисъл на живота е точно това – да осъзнаеш с ума и сърцето си своята увреда и с цялата си душа да пожелаеш да я поправиш! Но де да беше покаянието единственото тайнство, което протестантите са отхвърлили!

Църквата е „една, свята, съборна и апостолска“ и това е догмат, аксиома, начална точка на дедукцията, която не подлежи на доказване. От това, че Църквата е „една“, следва, че дума „църкви“ (в мн.ч.) не съществува. Но тази форма е добила гражданственост особено напоследък. Как се ражда Църквата? След възнесението Си Христос изпраща (или по-точно – проявява по специфичен начин) на земята третата ипостас на Троицата – Дух Свети, който изхожда от Отца и почива в Сина (св. Иоан Дамаскин). На Петдесетница Св. Дух слиза над апостолите под формата на огнени езици и ги облагодатява, което проличава от това, че апостолите веднага започват да говорят чужди езици, които до този момент не са знаели. „Облагодатяване“ значи някой да стане съпричастен на благодатта, да получи нейния дар. Благодатта е може би най-важната и характерна енергия, чрез която Бог се проявява в света и става донейде познаваем (повече може да потърсите у Псевдо-Дионисий Ареопагит и св. Григорий Паламà).

Петдесетница и днес се чества като рождения ден на Църквата. Чрез благодатта апостолите получават възможност да извършват тайнства и да прощават грехове от името на Бог. Едно от тези тайнства е тайнството Свещенство, в което апостолската благодат се предава чрез ръкополагане на други хора. Това са свещениците, които заради апостолската приемственост могат да връзват и развързват (да задържат и прощават грехове). Тайнството, от което всички протестанти единодушно са се отказали, е именно Свещенството. Затова при тях няма кой да връзва и развързва от името на Бог. Тоест не са църква.

Вината за съществуването на протестантството е изцяло католическа. Църквата е най-чиста, когато е нелегална и мъченическа – през първите векове и по време на други гонения по-късно. Константин я прави официална и това е важна част от Божия промисъл, но отваря вратите за всякакви сметкаджии и политически интриганти. Още от 4 век започват еретическите сътресения. Тогава православен е Западът (за сведение на нашите либерални дами), а Изтокът е еретически. Още по онова време в една от ересите можем да открием кълновете на протестантството – това са монтанитите, известни със своя ригоризъм (краен пуританизъм) и схващането за „продължаващото откровение“, според което Евангелието не е Божието учение в завършен и достатъчен вид, а всяко следващо поколение може да получава (или да твърди, че е получило) допълнително откровение от Св. Дух. Днес тази доктрина е на въоръжение при римокатолиците благодарение на обърнатия от англиканство кардинал Джон Хенри Нюман (1801-1890).

Търканията между Изтока и Запада започват още от самото начало и заради тях се стига до Акакиевата схизма, продължила 35 години (до 519), но успешно преодоляна от Юстин и Юстиниан. Следващата схизма обаче (1054) се оказва непоправима, поне засега. Западът отпада и тръгва по свой път. Когато католицизмът се политизира и меркантилизира дотам, че става нетърпим, от него се отделя протестантството. Конкретният повод е хищната и надминаваща всичко познато кампания за продажба на индулгенции за финансирането на строежа на „Св. Петър“ в Рим. На крайния католически централизъм протестантството противопоставя крайна децентрализация. В стремежа си да избяга от католицизма, протестантството безвъзвратно избягва от родената на Петдесетница Църква.

Така че онази камбанария с „геювското“ знаме в Амстердам е просто сграда, но не и Едната, Свята, Съборна и Апостолска. Напразно се радват либералните дами – Църквата си остава „мракобесна“ по въпросите за „геювските“ неща, независимо къде се намира и колко е цивилизована съответната държава в сравнение с мрачните и смрадливи Балкани. Моля да не намесвате в каузите си Църквата – Едната, Свята, Съборна и Апостолска. Аз говоря ли за моите каузи от името на Информационния център за проститутки на Мариска Майоор? Всяка жаба да си знае гьола! Или ако трябва да перифразираме: обущарю, не се изказвай по-високо от паметника на проститутката!

И още за нещо ви моля, сияйни и напращели от самочувствие дами, казвайте ги горните неща на простия и безпросветен народ! Нали сте умни и образовани, нали сте елит! Просвещавайте! Във вас ни е надеждата! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд

Tags: , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 199 other followers: