Случи се така, че през последните дни все за коалиране между различни стари и нови партии си говорим. Всеки гледа с кого да се събере, само Цветан Цветанов не само че с никого няма да се събере, но дори и няма да се яви на избори – твърде разумно, достойно и в светлината на последните настроения – дори малко екстравагантно поведение. За съжаление, в конкретния случай обаче става дума не толкова за угризения, за срам или за бичуващия глас на съвестта, колкото за провал в опитите да се привлече финансиране. А кой е луд сам от себе си да финансира личните си политически проекти!
Очевидно възможните и вероятните коалиции между партии и други партии, между обединения и други обединения, привличат повече обществено внимание, което означава, че персоналната съдба на партиите не е толкова интересна за електората, може би защото и бъдещето им не крие никаква интрига. За последното са виновни и социолозите – да не се крият в ъгъла и да не гледат дяволито оттам!
Все едно. Днес няма да говорим за коалициите, защото вече е скучно. Днес ще говорим за начините за преодоляване на политическата криза. Прави ли ви впечатление, че почти всеки пълнолетен българин е в състояние да посочи проблемите, да ги разкритикува, да ги бичува и да ги заклейми, докато почти никой пълнолетен българин не се наема да предложи рецепта за оздравяване, път за изход? Е, аз не се страхувам да предложа. Но преди да започна, моля ви, умолявам ви, да се въоръжите с цялото си налично чувство за хумор и да не гледате на долното като на нещо съвсем сериозно. Знам, че е тъпо да отправям такова предупреждение, но практиката учи, че е необходимо – много често човек си прави майтап, бъзика се с нещо, а отсреща го гледат с гневно свъсени сериозни лица.
И така, какъв е изходът от настоящата политическа криза, довела електората до невъзможност да излъчи адекватно управление? Изходът е много прост. Достатъчно е леко законодателно движение в китката на ръката, което да забрани коалирането между партиите (преди да е забранило самите партии) – както предизборно, така и след това, когато пилците вече са преброени. Коалицията, особено непропорционалната коалиция (каквато е между ГЕРБ и СДС) е същото все едно аз да се запиша за участие на Уимбълдън – двойки мъже – в екип с Григор Димитров. И да очаквам феновете да кажат: „А-а-а, ясно! Този трябва да е много добър тенисист, щом играе с Гришо! Дайте да викаме за него!“. А пък критиците ще попитат с присвити очи: „Какво пък ви свързва вас двамата?“, на което аз компетентно, авторитетно, убедено и с чувство на достойнство ще отговаря: „Теоретичните възгледи за правилата на тайбрека!“.
Когато споделих това свое виждане (за забраната на коалирането), някой – не помня вече кой, – в прилив на справедливост отбеляза, че в такъв случай би било редно да се премахне бариерата от 4% за влизане в парламента. Защо? За да се напълни парламентът с проституиращи формации, които освен себе си не представляват никого другиго? Напротив, нека се вдигне бариерата, за да знаем, че ще влязат субекти, които – добри или лоши, налудничави, мошенически или популистки, – имат някаква представителност. В крайна сметка нека има само две партии – партията на кретените (управляваща) и партията на кротките нормални (крехка опозиция).
И още нещо и то е гръбнакът, червената нишка в моята рецепта за преодоляване на политическата криза: да се приеме закон, според който в Парламента се кандидатства като в университет – по специалности. Ето как ще стане това.
Определят се факултетите и се обявява, че при следващия прием (парламентарни избори) се откриват места за следните видове партии: социалистическа, капиталистическа, либерална, консервативна, националистическа и зелена. Правят се едни предварителни избори, на които не се споменават никакви партии поименно, а избирателят (суверенът) бива запитан: „Какъв тип партия искаш да управлява страната: социалистическа, капиталистическа, либерална, консервативна, националистическа или зелена?“. После резултатите се обработват и се обявява, че суверенът е повелил видовете партии да се подредят така (примерно): социалистическа – 23%, капиталистическа – 17%, националистическа – 19%, зелена – 3% и т.н. Така се определя и броят на депутатите (пак примерно), които всеки тип партия ще вкара в следващото народно събрание: Либерална – 45; Социалистическа – 57; Капиталистическа – 95; Консервативна – 29; Националистическа – 11; Зелена – 3. Общо: 240 бр. депутати.
Тогава идва ред на същинските избори, на които партиите се явяват с имената, лидерите и листите си. Например БСП, „Промяната“ и „Демократична България“ се явяват в категорията „социалистическа партия“. Която от тях спечели най-много гласове (независимо колко и какъв процент от всички), тя вкарва въпросните 57 депутати, определени от предишния кръг на гласуване. За националистическа партия се явяват Атака, Възраждане, ВМРО и НФСБ. Кой ще вкара определените вече 11 депутати се определя по същия начин. И тъй нататък за всички останали категории. Може би ще кажете, че тази система отнема от партиите гъвкавостта. Няма такова нещо. Ако дадена партия, въпреки че досега се е представяла за консервативна, прецени, че конкуренцията в тази категория е непосилна за нея, никой не ѝ пречи да подаде документи за либерална, за социалистическа или за зелена. Избирателите ще проявят разбиране, както са проявявали винаги досега.
Следизборните коалиции също да бъдат забранени. За всяко едно гласуване да се формират мнозинства. Знам, че точно тук ще бъде полето на политическата корупция, но на първо време ще си затворим очите. По-късно, може би след години, ще приемем друг закон, който да урежда това как партиите от различните видове да гласуват по един или друг въпрос, за да няма безпринципни временни мнозинства. Когато усъвършенстваме и този закон, мисля, че Парламентът вече ще бъде излишен. Или пък ако не, то няма да е притегателен център за мошенически картели и алчни безгръбначни, а място, където доказали интелигентността, морала и професионализма си хора ще ходят насила, както едно време се ходеше запас. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За News.bg