Според ЕП Унгария е само малко бременна

В разгара на първия учебен ден, когато весели дечица занесоха букети в училище, а отегчени госпожи за поредна година се видяха в чудо къде да ги дянат (букетите, а не дечицата), БТА разпространи потискащата новина, че „Унгария вече не може да се възприема като пълна демокрация“, защото се била превърнала в „изборна автокрация“. Това се казва в прясно гласуваната още същия ден резолюция на Европейския парламент. Чакайте сега! Какво значи „пълна демокрация“? Или по-добре – какво значи „непълна демокрация“? Нещо като само малко бременна? И какво значи „изборна автокрация“? Види се, нещо, ако не обидно, защото Европейският съюз е достатъчно възпитан, за да държи грубо с някого, па дори и с Унгария, то поне строго порицаващо, нещо което буди представата за народ, който сам си избира тирана и после пъшка под неговия ярем. Всъщност на теория официалната политическа система на Византия е точно тази – изборната автокрация. Прекрасна държава, просъществувала 1000 години. Дето си вика: дай, Боже, всекиму! Но в Европейския съюз знаят това много добре, знаят какво говорят. Види се, недолюбват особено Византия (защото когато тя е била в разцвета си, „Карл Велики е говорел на немски само с конете си“) и затова искат деликатно да жегнат Унгария, да я заклеймят, наричайки я индиректно по този начин – прогнила и развратна източна тирания. Кой разбрал – разбрал.

Но Европейският парламент, където се подвизават в общи линии най-обикновени депутати, тоест хора без претенции да са кой знае какви експерти, защото са професионални политици, някаква академия по политология ли е? Някакъв стандартизиращ институт ли е, та да определя властовите модели в държавите-членки и да казва коя е демокрация, коя не е демокрация, коя е почти демокрация и коя е „опорочена“ демокрация, каквато е Унгария според Economist Intelligence Unit (EIU). За който не знае, EIU е звено за икономическо разузнаване на The Economist Group – базираната в Лондон медийна компания, известна с издаването на едноименния вестник. А и дори ЕП да е компетентен да определя властовия модел в страните-членки, то има ли изискване всички те да са демокрации? Олигархии, например, не могат ли да членуват? А охлокрации, меритокрации?

А и защо Унгария да не е същинска демокрация? Имаше ли някакви забележки към изборите в Унгария? Има ли някакви съмнения в електоралната подкрепа за правителството? Ако няма, какво ѝ е на демокрацията? Унгарският демос кратèеи (правилно ли се изразявам на старогръцки?) по съвест и по собствено желание. Нещо против? Защо са така загрижени европейските депутати? Частичен отговор на последния въпрос намираме в публикацията на БТА, където пише: „Евродепутатите са загрижени също за академичната свобода, свободите на вероизповедание, на сдружаване, правото на равно третиране, включително правата на ЛГБТИ+, правата на малцинствата и на мигрантите, на търсещите убежище и бежанците“. Забелязахте ли, че академичната свобода е на първо място, дори преди гейовете и мигрантите? А запитахте ли се дали имат предвид академичната свобода изобщо или някоя конкретна академична свобода? Ех, Соросе, Соросе…

Щеше да е смехотворно, ако не беше твърде сериозно. Всъщност не става дума толкова за Централноевропейския университет, нито за гейовете, нито за мигрантите. Нито за стенещите под „автократорския“ ботуш на Орбан обикновени унгарци. Всъщност става дума за ценности, както личи от заглавието на точката в протокола – Existence of a clear risk of a serious breach by Hungary of the values on which the Union is founded (Наличие на явен риск от сериозно нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът), а грижата за ценностите е на основание чл. 7 от Договора за Европейския съюз. Дали пък не става дума в крайна сметка отново за пари в тези сурови (и студени) времена, защото искането на депутатите е да не се приема Планът за възстановяване и устойчивост на Унгария и да ѝ се захлопнат фондовете. А? Дали не е затова? Но да речем, че е за ценности и да вървим нататък. И то да вдървим по същество. Прескачайки цели 31 страници уговорки – „като това, след като онова, ама понеже така и защото иначе“ – в стила на европейските мандарински документи, стигаме до същината, до онова, което ЕП иска да каже. Ето го:

„[Европейският парламент] отново заявява, че опасенията му са свързани със следните проблеми в Унгария: функционирането на конституционната и избирателната система; независимостта на съдебните и на други институции, както и правата на съдиите; корупцията и конфликтите на интереси; неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни; свобода на изразяване, включително плурализъм на медиите; академичната свобода; свободата на религията; свободата на сдружаване; правото на равно третиране, включително правата на ЛГБТИК; правата на лицата, които принадлежат към малцинства, включително ромите и евреите, и защитата от изказвания, изразяващи омраза към тези малцинства; основните права на мигрантите, търсещите убежище лица и на бежанците; икономическите и социалните права; счита, че взети заедно, фактите и тенденциите, посочени в резолюциите на Парламента, представляват системна заплаха за ценностите по член 2 от ДЕС и съставляват очевиден риск от тежко нарушение на тези ценности; изразява дълбока загриженост и осъжда целенасочените и систематични усилия на унгарското правителство за подкопаване на основополагащите ценности на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС“, който, както всички знаем, гласи: „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“. И в това няма нищо, ама абсолютно нищо лошо.

Всичко това звучи ужасно красиво, но като се замислиш, въз основа на този текст можеш да окачиш на въжето всекиго и на всяка държава да кажеш, че демокрацията ѝ е „опорочена“. И наистина, къде конституцията и избирателната система функционират така, както са записани? Защо у нас час по час приплакват за Велико народно събрание, защото Конституцията функционира като хората ли? Къде съдебната система е напълно независима? Поне у нас ВСС отразява съотношението на субектите във властта и обикновено който има мнозинство в парламента, той казва кой ще кара влака. Ами корупцията и конфликтите на интереси? Мигар в благопристойните стари страни-членки те са изкоренени? Напротив, ние, новите, все още имаме да ги догонваме. Само че там всичко е по-рафинирано и по-завоалирано, защото на хранилката са се сменили повече поколения тарикати, отколкото у нас. Плурализъм на медиите има навсякъде, но я идете в Париж или в Брюксел да издадете списание, което се гъбарка с ромите, мигрантите и гейовете, както „Шарли ебдо“ се гъбарка с исляма и католицизма!

В ценностите е записана недискриминацията (чл. 2). А как можем да опишем отношението към хора без зелени сертификати само преди година? Записан е и плурализмът, но под плурализъм на мненията се разбира само на онези мнения, които не са заклеймени като език на омразата или някаква друга измишльотина. А за език на омразата можеш лесно да обявиш всичко, абсолютно всичко. „Махнете се от мен, проклетници!“ също може да мине за език на омразата, а го е казал Христос. Зачитането на правата също е записано, също е чудесно, но правата вече са толкова много, че ако пожелаеш да се разправиш с някого, все ще намериш нечие чуждо право, което той е погазил. Равенството като ценност изобщо няма да го обсъждаме, защото механично приложено, то е най-голямата несправедливост, която може да се измисли. А в крайна сметка целта е справедливостта, правдата, нали така?

И нацизмът, и болшевизмът извършиха най-големите си безобразия в името на някакво огромно и всеобхватно, почти галактическо добро. Някой иска да се разправи с Унгария? Нека. Но нека не забравя, че ако Унгария тръгне да излиза от ЕС, нещата може да станат необратими. А ние не искаме да рушим ЕС, нито искаме да го напускаме. Искаме да го оздравим, да го накараме да се осъзнае, за да живеем в него безметежно и благодарно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд“.

Tags: , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 194 other followers: