Панорама, сиреч всезрелище

Когато говорим за събитие на седмицата, не бива да забравяме, че по отношение на медиите събитията биват три вида: такива, които не стигат до медиите; такива, които стигат до медиите и такива, които се раждат в медиите. Например събитие, което не стигна до медиите, беше свлачището в Непал, където загинаха 14, а 10 души изчезнаха. Събитие, което стигна до медиите, беше дето онази стюардеса се снимала по чорапи в пилотската кабина. А събитие, което се роди в медиите, беше последната „Панорама“ миналия петък.

Тя беше посветена на предизборен диспут между партии, обединени от признака, че със сигурност няма да влязат в Парламента. Защо са решили така? Колко интересно щеше да е, ако в един формат попаднеха БСП и „Атака“ или пък ГЕРБ и ПП „България на труда и разума“! В споразумението, публикувано на сайта на ЦИК, няма такова изискване. Няма изискване за групиране на партиите според прогнозите на социолозите за тях. Тъкмо напротив: по-естествено е малките да спорят с големите, новите със старите, статуквото с промяната, макар че през последните месеци думата „промяна“ стана многозначителна.

Казваме, че „Панорама“ се превърна в събитие, не защото се случи нещо кой знае колко важно, а защото последваха много коментари, преди всичко остроумни. А последваха толкова коментари, защото гостите щяха да се сбият или поне коментиращите наивно повярваха, че щяха да се сбият. Но да караме подред.

Очакването към подобен род телевизионни формати е в тях да видим мижитурки с предварително наизустени клишета, неумели оратори, които се смущават от камерата и каканижат с гъгнив глас изтъркани клишета, най-сетне – чисто луди маниаци. Но не стана така. Като цяло (с ярки изключени, разбира се) хората бяха съвсем смислени и със сигурност биха посрамили по определени точки първенците в класацията на социолозите. Бяха ги събрали седмина (великолепната седморка?) в търпеливо унижение да изчакват реда си, а когато той дойде, да бързат да си рекат приказката, притеснени да не пропуснат в бързината нещо. Преди да продължим нататък, нека видим кои бяха участниците. Ето ги:

  1. Боян Расате – Български национален съюз – НД;
  2. Светослав Витков – Глас народен;
  3. Венцислав Ангелов – Народна партия Истината и само истината;
  4. Георги Неделчев – БСДД – Български съюз за ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ;
  5. Минчо Христов – Движение на непартийните кандидати;
  6. Димитър Митев – Българска социалдемокрация – ЕВРОЛЕВИЦА;
  7. Диман Георгиев – КОД.

Всъщност клишета имаше и ги изсипа най-вече Минчо Христов. Този човек е непоправим популист и то от стария, от класическия вид. Каза, че се бори за парламент, в който депутатите нямат партийни началници. Ама, верно ли? Самият факт, че някакви са се събрали с намерението да влязат в Народното събрание и там да формират парламентарна група, ги прави партия и нищо по-различно от това, пък да се наричат както си щат, за да се направят на интересни и някой да им обърне внимание. Всичко е до това какъв невиждан маймунджилък ще измислиш, за да ти обърнат внимание.

Минчо Христов каза още, че е против субсидиите на депутати, сякаш спонсорирането им от олигарси е за предпочитане. Казармата да се брояла като 4 години за пенсия. Щял да вкарва крадци в затвора, за да имало пари за бедните. Не пропусна и пенсионерите – „нашите бащи и майки, които се ровят в кофите за боклук“. Рядък популист! Чудно дали тези брадати формули все още хващат декиш пред някого. Особено онази сърцераздирателна картина с ровещите в кофите за боклук майки и бащи.

Като цяло всички кандидати се обръщаха към онези избиратели, които не ходят да гласуват, мислейки, че ако отидат, ще гласуват за тях. В което може да има известна логика. Защо да не гласуват, например, за Боян Расате? Всичко, което каза, беше смислено – че предлага национализъм, различен от този на ВМРО, „Атака“ и „Възраждане“, че национализмът винаги е антикомунистически (вероятно защото комунизмът е интернационалистически, протоглобалистически, ако позволите да се изразя така), че войната на Русия в Украйна е неприкрит опит да се възстанови Съветският съюз, че важни са дългосрочните политики, а не злободневните сензации, че оперативната защита на националния интерес минава през очистване на специалните служби от чуждестранни агенти, все едно на коя държава служат… Все умни неща. Дали пък не дава заявка да е следващата звезда на национализма? Защо не? Като свой приоритет Расате посочи лустрацията, което е приоритет и за КОД. Това е чудесно, само че мина много време, вече няма ясен признак за лустрация, не можеш да лустрираш някого заради това, че е нечий внук, колкото и да е очевидно, че кариерата и качествата му се дължат именно на това. Сега най-много да лустрираш онези, които са били някакви по времето на ГЕРБ. Не че е редно, но поне е технически възможно. Но и КОД, и Расате имат предвид лустрация на комунистически злодеи от епохата на тоталитаризма.

КОД беше представено от о.з. полк. Диман Георгиев, бивш началник във Военна полиция, който, изглежда, отговаря при тях за сектор „Национална сигурност“ или както там са го нарекли. Моето никого неангажиращо мнение е, че КОД не бива да се съгласява да участва в такива медийни формати, ако наистина има претенцията да олицетвори „автентичната“ десница след годежа на СДС с ГЕРБ и тоталното порозовяване на ДСБ. Не всяка публичност е добра, има и унизителна, заклеймяваща, етикетираща публичност. Клишето „няма лоша публичност“ е велика глупост! В повечето случаи публичността е лоша. Защото те подхвърля на чакалите. Най-високите тарифи в пиара се плащат не за да излезе нещо, а нещо да не излезе. Вервайте ми…

Като свой приоритет КОД посочи външната политика, но се чуха и други интересни неща. Украинската тема изложиха по емоционален начин, но то пък така се и очаква. Проукраинската линия продължи и в тезата, че президентът Радев е „инсталиран от руските служби“. Вероятно, да. Обаче за мен поне беше много по-важно да чуя, че КОД ще настоява да падне мораториума върху проучванията за шистовия газ (проучвания, а не разстрел на орачи и жетвари, но тук представителят на „Народна партия Истината и само истината“, за когото ще стане дума след съвсем мъничко, изпадна в амок) и да не се затварят въглищните електроцентрали – Зелената сделка, казват, работи в полза на Путин, не може хем зелена сделка, хем подкрепа за Украйна. Това е един от най-силните елементи в програмата на КОД.

Не толкова смислен, но пък най-ярък от всички, се показа лидерът на „Народна партия Истината и само истината“ ­– Венцислав Ангелов (Чикагото) – колоритен медиен герой през годините. Ето, стана дума. Неговият приоритет е борбата срещу глобалния сатанизъм. Партията му е „божествена“, защото е в пълен синхрон с волята Божия. Врагът, който изсмуква живота на простите хора, са евреите и масоните. Следващият президент на Русия (и ментор на Чикагото) е някой си Юри Белорибец (на руски – Юрий Белорыбец – не особено крупен мошеник по данни на „Комерсантъ“, провинциален олигарх, търсен от прокуратурата за измама чрез фирмата си „Сибрегионстрой“, за когото Бойко Василев пропусна да попита кой е). Именно чрез Белорыбец Чикагото е преговарял лично с „Газпром“, постигайки изключително изгодни цени за газа, но при условие че България ще сключи десетгодишен договор. А сключването на такъв договор се спира със зъби и нокти от страна на Брюксел. Партията на Чикагото е създадена изцяло във Facebook, защото „там е истината“. Дали някой е казал на Чикагото, че собственикът на Facebook е евреин-милиардер, типичен конспиративен властелин на този плосък свят? С две думи, сами се сещате за какво става въпрос.

Но не Чикагото, а Светльо Витков е героят, заради когото пишем всичко това. Светльо Витков беше дошъл с апломб да обясни на всички как стоят нещата, кое как е, сякаш на никого до този момент и през ум не му е минавало. Първо се опита да закачи Диман Георгиев от КОД, но той като културен и възпитан човек не поддаде (само му кажете да не се върти със стола, докато говори! И изобщо за такива изяви ползвайте хора с медийни рефлекси). Като не успя с полковника, Светльо се насочи към човека на Лупи – Димитър Митев от „Българска социалдемокрация – ЕВРОЛЕВИЦА“ – човек прагматик, търсещ най-изгодната цена за всичко (в случая за газа), обявяващ се за прогресивно подоходно облагане с необлагаем минимум (не можело човек, който получава 700 лв., и човек, който получава 7000 лв., да плащат едни и същи данъци. Ами, не плащат. Вторият плаща 10 пъти повече от първия и това е достатъчно справедливо) и за икономически растеж. Ах, този растеж! Няма нищо по-важно на света!

Насочи се, значи, Светло към човека на Лупи и човекът на Лупи се хвана. Всъщност шоуто беше пресметнато и изиграно с „Аре навънка, лигльо“ и което е най-забавното, вероятно ще донесе гласове, въпреки вайканията на Бойко Василев, че това няма да се случи. Всъщност контролираният скандал в ефир с напускане на студиото е стара и вече поизтъркана техника. Затова казвам, че въпреки вкусовете на социалните мрежи, въпреки възторжения интерес към скандала в „Панорама“, той далеч не беше най-важното. Той просто превърна предаването в събитие. В дъвка за изгладнелите хиени (които предпочитат да мислят за себе си като за съвестни граждани). А иначе важното беше, че водещият успя да накара събеседниците си да говорят за важни неща. Всички знаят, че за мен чак такава многопартийност е вредна, но пък ако искаме да се появи нещо ново, то все отнякъде трябва да тръгне, а не да бъде спускано като ПППП и други подобни, нали така? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За „Ах, тези медии!„.

 

Tags: , , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: