Големият праз Митрофанова

Излишна шумотевица в медиите, един колкото остър, толкова и ненужен дебат по предизвестен въпрос беше медийното събитие на изтеклата седмица. Да поканим ли Митрофанова при откриването на поредния парламент или да не я поканим на това рядко събитие?

По време на предизборната кампания имаше много симпатично меме с Антоанета Цонева. Тогава тя обикаляше районите на ДПС и вареше ашуре с кадъните. Все едно.

Та мемето изобразяваше Антоанета Цонева качена на каруца с волен циганин. Подкупващо се е присламчила към него и казва: „Сменихме шрифта на кирилицата в сайтовете на държавната администрация. Доволен ли сте?“. Народът, суверенът, Българинът (оня, дето си го знаете) се интересува дали Митрофанова ще ходи в Народното събрание точно толкова, колкото и от шрифта на кирилицата в сайтовете на администрацията.

Демократичната общност подскочи, защото Борисов им отне инициативата по евроатлантическа правоверност. Не стига че преди няколко дни ги покани в управленски формат именно на този принцип, вместо да го направят те и да се окичат със съответните лаври, ами и сега, във вихъра на спора да се кани ли Митрофанова или не, Борисов театрално заяви, че ако тя влезе в парламента, няма да влезе той. Нещо повече: за да е съвсем нравствено и праволинейно, ГЕРБ предложиха вместо Митрофанова да бъде поканен самият Зеленски да направи видеообръщение пред нашите депутати. Такава идея те са имали още в предишното народно събрание, изобщо не импровизират в момента, изтъкна Петър Николов – понастоящем заместник-председател на СДС.

Не. Не може статуквото да се окичи с толкова лаври наведнъж! Веселин Стойнев от „Дойче веле“ изгради цяла теза, според която ГЕРБ и ДПС (те винаги вървят в пакет по неизвестни поне за мен причини) в лицемерието си са способни като същински гущери да откъснат собствената си опашка, когато вятърът задуха от другаде, защото са „опитни политически животни“ и са развили „силни инстинкти за повратливост“. Те (и особено Бойко Борисов) са фалшиви евроатлантици, за което има дълга верига от доказателства, която започва от подареното кученце на Путин и свършва при „Турски поток“, построен за Кремъл с три милиарда на българския данъкоплатец. А колко хубаво щеше да е, ако Борисов, вместо да им отмъква инициативата, беше застанал от другата страна на барикадата! Как сладко щяха да го плюят тогава!

Статуквото не може да се окичи с толкова много лаври и затова три партии са се обявили против това Зеленски да излезе с обръщение при откриването на парламента – проевропейските „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ и – ти да видиш! – ДПС, дето уж с ГЕРБ са едно. Те трите – „Промяната“, ДБ и ДПС – по принцип нямали против Зеленски да се обърне към българските депутати, обаче като в оня филм – татко ще ми купи колело, ама друг път.

Стига бе! Защо Зеленски трябва да бъде част от церемонията по откриването на Парламента! Ако е нужно да каже нещо на депутатите, има стотици други начини. Стига с това дрънкане, стига с това пъчене! Кого впечатлявате?! Но пък Зеленски нямало да откаже, мълви се, защото част от неговия PR, чрез който привлича подкрепа за Украйна, бил именно този – да говори пред парламентите на европейските страни.

Докато „Промяната“ и ДБ се чудят как да се опълчат на Борисов, без да се изтъркалят по пързалката, по която той самият ги пусна, „Възраждане“ и в частност Костя Копейкин®, защото другите лица на партията не са съвсем на фокус, обявиха, че си играят с мисълта да поканят Митрофанова в лично качество, като тяхна частна гостенка. Инструментът за това било правилото, че всяка парламентарна група може да кани който си иска в рамките на пет куверта. Те не усещат ли, че по този начин подлагат Митрофанова на още по-голямо унижение? Частно лице от квотата на Костя Копейкин®! Èла, Ленче! Те като не те щат, аз пък ще те вкарам!

От своя страна медиите отвърнаха с изострена приповдигнатост. През миналата седмица Митрофанова беше тяхната водеща тема (затова стана и наша). Добросъвестно отразиха всички гледни точки, подложиха проблема на истинска дисекция под ярката светлина на хирургическите си маси. Запремятаха се опорки, мнения, тези и концепции. А случаят е много прост. България е член на Европейския съюз. Европейският съюз е наложил санкции на Русия, включително и дипломатически. Българското министерство на външните работи е депозирало в Парламента становище, в което напомня, че има общ координиран подход на ЕС за недопускане на руски и беларуски представители на мероприятия, организирани от ЕС и държавите членки. По-ясно от това – здраве му кажи! Разбира се, че няма да я канят. Това е логиката на обстановката, в която се намираме, и на съзнателно заеманата от нас позиция. Тук няма място за никаква дискусия, за никакви спорове, крясъци и надвиквания.

При това положение цялата драма, доколкото изобщо беше нужно да се превръща в драма, трябваше да се сведе до рутинно разпращане на покани до посланиците по списък, в който посланиците на Русия и Беларус не присъстват. Толкоз. И след това може би, евентуално някоя медия да излезе със суховато съобщение: така и така, беше открито 48-ото народно събрание, на тържеството присъстваха посланиците с изключение на руския и беларуския по еди-какви-си причини и в съответствие с тези и тези ангажименти. Точка. А не всички да се развихрят – от лидерите на политическите партии до последния фейсбук академик. Прав беше Царят като казваше, че който не успее да стане господар на мълчанието, ще стане роб на думите.

Всичко това е много вредно, пагубно за нравите. Много дрънкаме за щяло и нещяло. Хайде по-кротко…

За „Ах, тези медии!„.

Tags: , , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: