Кой е вашият Картаген?

Днес, 19 октомври 2022 година, в деня, в който се открива 48-ото народно събрание, се навършват 2168 години от разрушаването на Картаген от Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански – Младия, разораването му и посипването му със сол. Това се случило четири години след смъртта на Марк Порций Катон Цензор – Стария, който всяка своя реч в сената, независимо на каква тема била тя, завършвал с думите: Ceterum censeo Carthaginem esse delendam (Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен) или накратко, както е добило гражданственост: Carthago delenda est.

Картаген е останал в европейското (а и не само) съзнание като алегория на злото, като крепост на сатаната, която трябва да бъде превзета от светлите кръстоносни рицари, разрушена и посипана със сол. Звездата на смъртта от Star Wars е Картаген. Мордор на Толкин е Картаген. Блудницата Вавилон е Картаген, Содом и Гомора са Картаген… Кой е вашият Картаген? Кой е нашият Картаген? Кое е това, което трябва да бъде разрушено и посипано със сол, за да продължим нататък?

Във „Вечният човек“ Честъртън пише: „Не ни е по силите да гадаем как и кога Божията милост е спасила света, но е сигурно, че борбата, довела до утвърждаване на християнството, щеше да е много по-различна, ако вместо Римска империя съществуваше картагенска. Трябва да сме благодарни на упорството, проявено през Пуническите войни, че векове по-късно Бог снизходи в човешка, а не в нечовешка среда. Европа развива своите пороци и слабости, но най-лошото, в което изпада, е нищо, в сравнение с онова, което е избегнала…“.

Може би това е белегът – границата между човешкото и нечовешкото. Всичко нечовешко е Картаген, който, трябва да бъде разрушен. Как мислите, дали Картаген е алчността, която неминуемо се превръща в жестокост, когато повярваме, че икономиката е всичко, че икономическият растеж е единствената цел и че за едно предприятие няма нищо по-важно от принадената стойност и печалбата?

Или пък Картаген е нечовешката европейска бюрокрация, която е превзела демокрацията уж за наше добро?

Или пък Картаген е разюзданата слободия, узаконила всички мерзости и беззакония под шареното знаме на грижата за човешките права?

Или пък Картаген е отвратителната корупция, която затваря пътя на честните и талантливите, за да им се надсмиват простаците и некадърниците от уютните жилища на всевъзможните си привилегии?

Или пък Картаген е безнаказаното насилие над слабите и беззащитните, арогантната насмешка на силните в този свят?

А може би пък Картаген е нещо по-конкретно, по-обособено. Може би Картаген е Москва с хищния си империализъм и патологичното, граничещо със стокхолмски синдром, увлечение по тоталитаризма и несвободата? Може би тя е живият Мордор, от който ни гледа окото с тясната зеница?

А да не би пък Картаген да е Америка с нейната богоборческа надменност, с нейното бесовско своеволие? С лицемерния си пуританизъм?

Или пък Картаген на нашето съвремие е пресметливият и амбициозен Китай, който се надига и гледа нашите разглезени слабости с хладно презрение в дръпнатите очи? Между другото Китай е един много сериозен претендент да бъде днешният Картаген, замислете се.

Ами ние, кой е нашият, българският Картаген? През последните няколко години беше ГЕРБ – „Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде изчегъртан!“ – стана мото на новите революционери. Преди това бяха комунистите. Още по-преди това – фашистите. Преди тях турците и прочие, и прочие. Всеки от тях е имало защо да бъде Картаген.

Кой е вашият Картаген? Къде за вас минава границата между човешкото и нечовешкото? Къде тази граница минава в сърцето, а не в ума. Защото ако тръгнем да я рисуваме в ума, ще потънем под лавина от думи и изречения.

Светът все още не е лош. Може да ни се струва такъв, но докато мислим лошото за лошо, значи светът като цяло все още е добър. Когато започнем да мислим лошото за добро, тогава всичко ще бъде изгубено. Впрочем някои вече го мислят!

Човешката мисъл е устроена така. Казваме, че един човек е лош или че едно общество е лошо, когато е повредена има-няма една пета от него. Но ние се вайкаме, че нищо добро не е останало. Ако в нашето общество не е останало нищо добро, ние ще наричаме злото „добро“, то ще бъде нашата нравствена норма. Но не е. Има кресливи злодеи, но те са малко. Много повече са тихите съзидатели, които правят живота ни приказно прекрасен, правят света, в който живеем, фантастичен и го правят с любов – инженери, конструктори, техници, свещеници, майстори, работници, учители, лекари… Компютърът, на който пиша, е създаден с любов от талантливи инженери, програмите, които ползвам, са създадени с любов от талантливи програмисти. Прав е Лус Армстронг, когато възкликва: What a wonderful world. Но колкото по-прекрасен става светът, толкова повече се ожесточава желанието ни да го унищожим. И сами не можем да обясним защо, защото сатаната иска да вярваме, че той не съществува.

Едмънд Бърк е казал, че за да тържествува злото, е достатъчно добрите хора да бездействат. Честъртън го е казал още по-добре отново във „Вечният човек“: „…Питам се защо хората упорито са привлечени от странната идея, че злото винаги побеждава доброто, че умен е този, който е брутален и жесток, и че глупакът е по-мъдър от умния, ако е достатъчно подъл?“. А когато Катон е зовял Картаген да бъде разрушен, покрай политическата наложителност, той е правел и друго – зовял е добрите хора да минат от бездействие към действие.

И нека никой не се съмнява, че когато добрите хора действат с Божията помощ, падат и Вавилон, и Мордор, и Содом и Гомора. И когато всички те паднат, писателите ще отдъхнат в края на текстовете си: Deleta est Carthago (Картаген вече е разрушен). Честита годишнина!

За „Ах, тези медии!„.

Tags: , , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: