За клякането върху монументи

Какво значи да си фен? Вие фенове ли сте на някого? Рут Колева се обърна към своите фенове по  повод онази фотосесия с паметника и рече:

Приемам критиките на моите фенове, на всеки, който се е почувствал засегнат, но не приемам политическите псевдопатриотични кампании, които са днешният паметник на безотговорното управление, на лицемерието, на разрухата, в която живеем“.

Тоест, ако критиката идва от някого, който не е фен, нито пък се чувства засегнат, а просто изказва мнение от гледна точка на представите си за красиво и прилично, тази критика не се приема. Тогава критиката е политическа и „псевдопатриотична“. Забелязвате ли как „политическа“ вече е мръсна дума по подразбиране? Но защо пък „псевдопатриотична“? За да не одобриш клечаща върху костница жена, трябва ли да си „псевдопатриот“? Ако някой клекне да се снима по гащи, примерно, на Божи гроб и ти не одобриш, не аплодираш, то какъв патриот те прави това, чий патриот? Не намирах отговор на този въпрос, докато, четейки за нуждите на този текст, не попаднах на узнаването, че шумотевицата е тръгнала от Кристиян Шкварек, който в публичното пространство традиционно битува в патриотично амплоа, с което вбесява целокупния либертаритет. Та затова кампанията, освен политическа (види се, Рут Колева, освен че била феминистка и ЛГБТИ активистка, има и някаква политическа стойност, та да се налага да водят срещу нея политически кампании), е и „псевдопатриотическа“.

Ако Рут Колева беше клекнала в клозетна поза пред МОЧА, това осъдително ли щеше да е или похвално? Ами ако беше клекнала на връх. Св. Никола (Шипка)? Ами на капището на Кибела в Кабиле? Ами пред паметника на американските пилоти, бомбардирали София през 1943-44? Ами върху Балдуиновата кула или някоя тракийска могила? Жалко че махнаха Осмоъгълния пето… и така нататък пред НДК – той си беше идеален фон за всякакви клечащи фотосесии. И той си имаше своята подземна опикана и осрана част, и от него лъхаше на постмодернизъм.

Иначе казано – кое е възмутителното: че някой се снима разчекнат или че го прави в контекста на един или друг паметник? Очевидно чувствителността не е спрямо индивидуалното, а спрямо общественото приличие (доколкото изобщо съществува приличие, което не е обществено), не е спрямо личното поведение, а спрямо оскверняването на идеологемите, съдържащи се в паметниците.

Но що за паметник е този, какви идеологеми съдържа? Проверката сочи, че е бил създаден от Любомир Далчев през 1976 и е сред последните му творби, преди да избяга в Щатите през 1979. Всъщност, доколкото нам, най-последната му публична творба е скулптурната група пред партийния дом на „Позитано“, дето я боядисват горе-долу толкова често, колкото и МОЧА (между другото и аз притежавам творба на Далчев – един от ескизите за „Победата“).

В сайта на община Перущица пише, че „Мемориалният паметник на трите поколения“ (добре е някой да каже на общинския пиар, че „мемориален паметник“ е тавтология, доколкото memoria означава памет) е посветен на три вида жертви – 1) такива, паднали в Априлското въстание, 2) паднали в т. нар. „Септемврийско въстание“ и най-сетне 3) в борбата против фашизЪма, довела до 9 септември 1944 г. Жертвите са си жертви, Бог да ги прости, но събитията са твърде разнородни, трудно съвместими и това прави въпросният паметник сложен и противоречив символ. Априлското въстание е политическото продължение на църковните борби, стремеж Екзархията да се превърне в национална държава. То е част от поредица събития (и причина за някои от тях), довели до възстановяването на българското царство и цивилизационното приобщаване към християнска Европа.

Девети септември 1944 година напротив – унищожава българското царство и води до половин век безбожен комунистически тоталитаризъм и безвремие. Антифашистката борба е проблематична, доколкото е под въпрос съществуването на държавен фашизъм у нас. „Монархофашизъм“ е смешен оксиморон, защото монархията и фашизмът стоят на два противоположни полюса. Фашизмът е националистически, а националната държава е това, което свали монархията, за да я замести. Във властта нациите смениха династиите. Тоест, ако в тази костница наистина има истински кости, то те са на загинали в борби за две напълно противоположни неща – установяване на Третото българско царство и неговото унищожаване. Тази част от историята е ужасно деформирана със средствата на тоталитарната пропаганда от съветски тип.

А пък септемврийският метеж от 1923, инспириран от комунистическия интернационал, е просто едно безсмислено кръвопролитие, изблик на рафинирана човеконенавистна омраза.

Така че в една и съща костница лежат мощите на възрожденци-националисти и на метежници-интернационалисти. Но Рут Колева няма откъде да знае това. То не че няма – има. Но тя не го знае.

Поканена, за разлика от кметицата на Перущица, да се защити по телевизията, Рут Колева се оправда, че не е знаела какво е това съоръжение, което фотографите от модното списание са избрали за фон на нейния сексапил. Но (тук повтаря обръщението си от фейсбук) тя приема критики от фенове, но не и „политически псевдопатриотични кампании“ – видите ли, аз съм жертва на статуквото и задкулисието! Всъщност грехът ѝ е, че не знае какво прави, „блажени нищите духом“, „o, sancta simplicitas“! Но това, което прави, без да знае къде го прави и все едно къде го прави, също е осъдително. Било фотосесия за модно списание. Мястото било „абсолютен разпад“ със спринцовки, свастики и презервативи. Този паметник бил „срамен“ по две причини, казва Рут Колева:

  1. Не трябвало да дават на прокуратура нея – Рут Колева, – а управлението, което е довело паметниците до това състояние (разбирай Бойко Борисов). Тоест, ако пребия просяк, няма да съм виновен аз, а обстоятелствата, които са го довели до просешка тояга. Ако ограбя сираче, ще бъдат виновни родителите му, задето са умрели. И Бойко Борисов.
  2. Символиката бил вторият срам. Бутафорният и празен саркофаг бил символ на това как „комунистическият режим със своите окървавени ботуши гази върху паметта на загиналите в Априлското въстание“. Ами другите два вида загинали? И тях ли е сгазил кървавият комунистически ботуш? Срамно било приравняването на Априлското въстание с метежа от 1923. Това е точно така, макар че жертвите са си жертви. И всичко щеше да е ОК, ако Рут Колева го знаеше предварително.

И тук стигаме до отношението към паметниците по принцип. Според идеологическите нужди то може да бъде четири вида: с невежество, злонамерено, исторически любознателно и почтително. Ако към злонамереното включим хроничното и остро възмущение, а към почтителното включим фанатичното, с това ще изчерпим всички възможности за отношение към един паметник. Не споменавам безразличието, защото то не е точно отношение.

Стигаме и до един друг въпрос, който е още по-интересен: защо около тази абсолютна глупост се вдигна толкова много шум? Изглежда конкретната случка е алегория на нещо по-голямо, по-дълбоко и по-продължително във времето, а не просто „политическа и псевдопатриотична кампания“ по очернянето на обществения фактор Рут Колева. Сблъскват се отвратителният тоталитаризъм с отвратителния ляв либерализъм – единият клечи върху паметниците на другия. И всеки си има своите почитатели. Намесва се и шумното публично лицемерие по въпроси, за които и възмутените не са съвсем наясно, но е важно да кипи бурно възмущение, все едно от какво. И само думи, само празно дрънкане…

А в основата е един още по-древен сблъсък ­– сблъсъкът между ума и сърцето. В основата на всички ереси през последните 17 века лежи гностическата прелест, според която по пътя на своето обожествяване човек не се нуждае от нищо друго, освен от своя разум. Нима умните и красивите не се чувстват почти като богове? Или съвсем? А умът и сърцето, логиката и интуицията, анализът и синтезът, съмнението и вярата не бива да са в конфликт, а в хармония, в симфония.

Клетата Рут Колева е само символ на всичко това, без да знае, без да си дава сметка, без да го осъзнава. Тя не прави нещата, а само ги олицетворява. Тя просто си е снимала трътката за пари и слава и нищо повече. Както и Кума Лиса във фолклора е символ на хитрост и коварство, без горкото животно дори и да подозира това. Не обвинявайте Рут Колева, не я съдете. Тя даже не е и Херострат, защото той е действал съзнателно и целенасочено. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд“.

Tags: , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: